Снощи Бургас спа спокойно, за разлика от София, Варна и Пловдив

Депутатът от ПП–ДБ Явор Божанков е символична фигура в бургаския контекст. Видян за последно тук, докато кръжеше с електрически скутер из Морската градина в предизборен клип

Ключови думи: бургас, софия, варна, пловдив, протест, пп, избори

Снощи площадите в София, Варна и Пловдив пулсираха от политическа енергия. Вълни от хора, предимно привърженици на ПП–ДБ, излязоха да преброят собствената си жизненост. Формално – заради казуса с Благомир Коцев. Неофициално – за да докажат, че коалицията на градските либерали и част от българите с десни разбирания още диша, още вярва, още иска.

Асен Василев: Мафията краде бъдещето ви, за да си захранва бухалките, да я спрем!

Докато там кипеше, Бургас спеше. Не от апатия, а от един особен вид политическа тишина – тежка, плътна и самодоволна. В четвъртия по големина град на държавата не трепна дори едно знаменце, не се разнесе нито един призив, нито една самотна фигура не дръзна да застане на площада. Тишина не на мира, а на изчезналия политически пулс.

От Бургас ПП–ДБ изпрати в парламента само един човек – Явор Божанков. Фигура символична, почти мистична в местния контекст. Видян за последно тук, докато кръжеше с електрически скутер из Морската градина в предизборен клип – кадър, който остана, по ирония, по-познат от самия него. След това Божанков се превърна в обект на политическата астрономия: името му се чува от време на време, но тялото му не се вижда.

В общинския съвет на Бургас представителите на коалицията живеят в сянка. От време на време поставят по някой битов въпрос, сякаш да напомнят за собственото си присъствие. Но отсъстват там, където съвременният политик живее – в социалните мрежи, в публичната чувствителност, в гражданската памет. Без идеи, без пламък, без шум.

Мафия, крещят хиляди на протест в защита на Благо Коцев

Така е, обаче, и с другите партии. Бургаската общинска политика прилича на сцена, на която всички актьори са се оттеглили зад кулисите, но са оставили прожекторите включени. Никой не опонира истински на никого, защото всички сякаш споделят едно негласно удобство. Власт без катарзис, опозиция без глас, театър без зрители.

Но няма вечни паузи. Няма безкрайни летаргии.

Хоризонтът вече се изчиства: догодина ни чакат президентски избори. Следват местни през 2027 г. А между тях – кой знае? Българският политически календар обича внезапните пробуждания.

И когато онзи момент дойде, участието в масовката няма да се брои. Хората, дори в Бургас, ще търсят силните гласове, а не тихите присъствия. Идеите, а не протоколите. Лидерите, които увличат. Солистите, а не многоликия хор.

И все пак, да не се заблуждаваме по повърхностния покой на бургаската вечер.

Под тази гладка морска повърхност винаги има движение. Политическият живот в града може да изглежда спрял, но това е само погледът на случайния наблюдател. Всъщност под водата плуват риби – едри, дребни, хищни, страховити. Дебнат се. Плъзгат се една покрай друга. Оценяват кога да нападнат. А над тях, като в морска алегория, стоят рибари – търпеливи, цинични, псуващи на руски, турски или английски, докато чакат подходящия момент да дръпнат въдицата.

Снощи Бургас спа спокойно само на пръв поглед.

А истинската политика – тя никога не спи.

Още от автора:

Цеца помогна за бетонирането на българофобската власт в Северна Македония

Българска работа – пак и пак проверяваме защо се е обърнала каруцата, след като се е обърнала

Летище Бургас става още по-гостоприемно за товарни полети. А за пътнически?