Цеца помогна за бетонирането на българофобската власт в Северна Македония
След концерта на певицата, която развя българския флаг на свой концерт, антибългарската ВМРО-ДПМНЕ спечели убедително изборите
В деликатния регионален театър на Балканите жестовете рядко са невинни. Или пък случайни. Те се превръщат в политически сигнали, а сцената въздейства върху масовото съзнание повече от речи, документи и експертни анализи. Именно такъв беше случаят с демонстративната проява на сръбската певица Цеца Величкович, която на концерт във Велес се наметна с българско знаме. На пръв поглед – балканска романтика, артистична ексцентричност. У нас мнозина видяха нещо повече – подвиг, триумф над изкривяването на историческата истина в Македония.
Но колективната еуфория рядко ражда трезва преценка. И зад този сантиментален миг стои един далеч по-мрачен и сериозен резултат: укрепването на българофобската политическа линия в Северна Македония.
Хронологията е безмилостна.
31 октомври – скандалният концерт във Велес.
1 ноември – бурна реакция в Северна Македония, обхванала политическия и обществен спектър. Дори онези македонци, които традиционно проявяват симпатии към България, се почувстваха провокирани и засрамени пред собствената си среда. А онези, които живеят в плен на националистически клишета и комплекси, се мобилизираха.
Когато една общност, травмирана и несигурна в идентичността си, се почувства застрашена, тя се сплотява около най-радикалните си представители. Това е исторически закон и пропагандата отлично го познава.
2 ноември – местните избори. Резултатът: убедителен триумф на ВМРО - ДПМНЕ – формация, чиято политическа физиономия през последните години е изградена върху култивирана враждебност към България, превърната в електорален двигател. Победа в столицата Скопие. Доминантно присъствие в общините. Политическа легитимация, която ще се капитализира дълго.
Дали концертната демонстрация беше единствената причина? Разбира се, не. Но да пренебрегнем нейния мобилизационен ефект би било интелектуална небрежност. Провокацията – умишлена или не – бе използвана като катализатор.
Тук се изправяме срещу неприятната, но необходима истина. Това не беше услуга за България. Това беше подарък за политическите сили, които изграждат своята легитимност върху противопоставянето с нас.
Можем да спорим за мотивите на Цеца – дали става дума за елементарен пиар с мисъл за бъдещи концерти у нас, дали някой зад кулисите я стимулира по някакъв начин да направи този ход... А няма ли Сърбия пряка полза от допълнително влошаване на отношенията между България и Северна Македония? Всичко това остава в сферата на хипотезите.
Но има един неопровержим факт: жестът ѝ усили националистическата реторика, бетонира българофобската власт и отслаби онези крехки гласове в Северна Македония, които настояват за нормалност в двустранните отношения.
Във време, в което символите са оръжие, а балканските общества продължават да бъдат бурета с барут, политическата мъдрост изисква не ръкопляскане на емоционални жестове, а прозорливост.
Да се радваме на знаме, развято на сцената, е лесно.
Да осмислим последиците – това е сложното.
И докато се възторгваме от „героични“ артистични прояви, рискуваме да пропускаме тихите, но решаващи битки – онези, в които се печелят или губят поколения.
Пиша това с най-топли чувства и към Сърбия и към Република Северна Македония и към Русия. Тези народи винаги ще са добре дошли и топло посрещнати от нас, но не и политиките, които напоследък демонстрират. И ако изолацията е цената, която инатът на държавниците им следва да плати, то така да бъде . Не мисля, че от това ще има печеливши, но ще видим кой ще загуби повече.
Винаги вместо в ЕС може да отидат при приятеля путин в ДРИСК