Бургазлийка се „видя“ под хипноза като жрица на богиня Сех-Мет в Египет
Всеки творец получава информация от Ноосферата, но „Отвъд времето“ написах след дългогодишна работа в областта на хипнозата и медитацията, казва авторът
Дама от Бургас се „видя“ в епохата на фараоните. Тя се подложила на хипнотична регресия и така разбрала, че в предишен живот е била жрица на богиня Сех-Мет в Египет. Това обаче не е най-любопитният случай, описан от писателят Ангел Хаджипопгеоргиев в книгата му „Отвъд времето“, която ще излезе от печат в края на лятото.
„Никой нищо не измисля, защото всичко е създадено още при Сътворението. Всеки качествен творец черпи информация от Акашовите записи, макар не всеки е достигнал до нивото, за да го осъзнае“, каза в интервю за Флагман.БГ авторът.
Той споделя, че след като преди 15 години напуснал България, спрял да прави хипнотични регресии, но новата му книга е за загадките на подсъзнанието и преражданията, най-вече на тяхна база. Информацията е почерпена от опита му при стотиците хипнотични регресии, които е правил преди да се изсели във Великобритания.
Според психиатъра и музикотерапевта д-р Тодор Стоев „Отвъд времето“ е един добронамерен жест към всички, които се интересуват от тази загадъчна и недостатъчно проучена област на човешкото поведение, откровено означена в подзаглавието „Медитация и прераждане“. За автора пък Стоев пише в предговора на книгата, че той стъпва уверено върху базата на собствения си опит, като не се опитва да убеждава и наставлява, а само споделя това, което е видял и изпитал през десетилетната си дейност с проблеми и хора.
-Тайните на човешкото подсъзнание и всеобщото информационно поле, до което имат ключ само посветени вълнува хората от хилядолетия, а вие сте един от малкото писатели, а може би дори единствения, който е известен и като парапсихолог. „Отвъд времето“ за разлика от другите ви книги е за хората, които по време на сеансите ви се виждат какви са били в минали животи. Кога ще излезе от печат и как се появи идеята?
-Беше написана още през 2008-ма година и част от нея излезе с първия том на “Исусови хроники”, но нещата се завъртяха така, че втората част на книгата не бе издадена и това може би е за добро, тъй като не се оказа добра идея да се смесват моите сеанси с житието на Христос. Така че след 17 години взех решение да се върна към времето на регресиите и прогресиите, за да ги покажа на читателите.
“Отвъд Времето” ще стане факт в края на лятото благодарение на моя приятел д-р Стоев и издателят ми Георги Лилицов, които ми вмениха идеята, че е добре читателите да се докоснат до реална, неподправена информация, почерпена от личният ми опит за десетилетието, през което се направиха стотици реални сеанси, със стотици българи.
-Какво бихте казали на хората, които вярват, че само един живот не е достатъчен... , но не могат да вдигнат завесата на времето, за да видят какви са били в миналите си инкарнации?
-Свободната воля, която сме получили с раждането си, ни дава пълното право на избор и всеки в един момент го прави спрямо една от полярностите на Съществуването. Сеансите, в които съм участвал пряко като оператор, допринасят за по-адекватното избиране на една от двете страни и мога спокойно, и отговорно да заявя, че нямаше негативни резултати. Повечето от хората промениха социалния и дори здравословния си статус след хипнотичните регресии, прогресии и актове на прошка.
-Коя е най-страшната тайна, до която сте се докоснали след подобни хипнотични сеанси?
-Бях доста смел тогава и си позволих някои търсения, макар и спонтанно появили се като възможност. Една жена видя убийството на президента Кенеди и описа в подробности кой и как е заповядал това убийство, но по обясними причини не съм цитирал този сеанс в книгата. Изобщо тази творба не цели да предизвика жълт интерес и да демонстрира сензации, независимо от шокиращите случаи в нея. Но те са възможност за повишаване на интереса към необятността на човешките възможности, а не да се гонят ефектни новини. Имаше няколко сеанса за разкриване на престъпления, като в една от регресиите наш приятел от Бургас, който е и известен бард, „видя“ кой и как е убил една негова добра приятелка. Но пак ще повторя, че “Отвъд времето” не цели нито реклама, нито пък да ескалира в наситена със сензации литература. Тайни винаги могат да се открият при подобни сеанси, но те затова са такива и не бива да стават обществено достояние.
-Много медиуми твърдят, че имат достъп до Акашовите записи. Вие не се хвалите с това, но за разлика от тях знаете повече тайни. Чувствате ли се орисан от съдбата да бъдете посветен в тях?
-Не мисля, че съм призван, орисан или избран от Провидението. По характер съм авантюрист /в добрия смисъл/ и експериментирам с всичко възможно, без да забравям отговорностите при такива действия. За жалост доста късно осъзнах, че алтруизмът е приоритет на богатите и може би това бе поводът да преустановя тази си работа, макар да се получиха много добри резултати. Колкото до Акашовите записи (или Ноосферата), то всеки качествен творец черпи информация от тях, макар не всеки е достигнал до нивото, за да го осъзнае. Но още древните елини са знаели за тяхното съществуване и са го свързвали с титанката Мнемозина. Пак ще повторя, че никой нищо не измисля, защото всичко е създадено още при Сътворението. Просто се дава възможност да се отвори дадено чекмедже или файл /както е модерно сега да се казва/ и да пресъздаде, да се покаже информацията през персоналното его.
-Коя е най-интересната роля, т.е. минал живот, за който си спомняте?
-Много са. Може би информацията за “Децата на Слънцето”, визията на две различни жени за едни и същи същества някъде във Вселената, които мислеха задружно и същевременно всяко за себе си, нестандартна информация за Христос, за Египет, извънземните контакти и още и още. Отговорно заявявам, че цялата тази дейност ме промени драстично, даде ми нови полета за творческа изява и разбира се - доволството, че съм успял да помогна на много хора да си решат проблемите по малко нестандартен начин.
-А какво са „виждали“ под хипноза вашите посетители в страната на фараоните? Имали ли са контакти със същества от други светове?
-Да, имаше един жрец, който чакаше в деня на равноденствието да дойдат Сеячите…и те дойдоха. Но също така се диагностираха контакти с древни, изчезнали цивилизации, чиито гени и досега са в 12% от населението на Земята. Четоха се метални книги по един доста оригинален начин, хора говореха /на моменти/ на езици, които не знаят, дори разговаряха с Бог, който се представи като „Всичко като Идея“. Но наистина Египет се оказа при доста сеанси като място за реализация в минал живот. Може би, защото е едно от най-древните обиталища на Хомо Сапиенс. Дори сега се сещам за още един бургазлия /известен магистрат/, който точно в Египет се оказа нещо като надзирател при строежа на една от пирамидите.
-Живеете в Англия от почти 15 години. Там занимавате ли се с хипноза и регресия?
-Опитах се да го правя още при пристигането си в Лондон и имах няколко интересни сеанси, някои от тях проведени на руски език. Но бях атакуван от психоложската българска общност и се спрях, защото не обичам проблеми и конфронтации. Тези дами не могат да правят това, което аз умея и при тях психотерапията се свежда до дълги и добре платени разговори, докато това, което аз съм вършил стотици пъти дава бързи и качествени резултати, така че видяха в мен враг №1. Спрях с афиширането на тази дейност и се обърнах към стандарта, с който се занимават стотиците българи на Острова. Но в един момент се появи една моя приятелка от Чикаго заедно с дъщеря си. С тях направихме по един сеанс на регресия и прогресия, успешни и много приятни за тях, защото видяха един красив брак за дъщерята, довел до раждането на едно също така красиво бебе. Бяха озадачени, защото в дадения момент нямаше нито претендент за ръката на момичето, нито дори идея за неговата поява. Но три, ако не повече години след тези сеанси, бебето е факт и даже бих казал, че вече не е бебе, а свободно щъкащо момченце, радващо голямата им фамилия. Оказа се, че тези неща са като карането на колело и работят, независимо от липсата на постоянен тренинг. За мен лично регресиите и прогресиите са минал етап, оставил противоречиви спомени в съзнанието ми. Сега си пиша книгите, превеждам ги в движение и се стремя да оставя колкото се може по-голямо творческо наследство след себе си, защото годините не се търкалят, а направо летят. Радвам се на всяка книга, на всяка песен, на всеки видеоклип, като на свои деца, не защото си нямам биологични такива, а защото като “образ и подобие” съм приел презумпцията на съзидател и творец.
Желая мъдрост и любов на всички във Вселената!
