×
Бизнес ЮГ Войната в Ивицата Газа София Парламентарни избори 2023 Войната в Украйна Политика Общество Общини Спорт Разследване

Управител:
Веселин Василев, email: [email protected]

Главен редактор:
Катя Касабова, email: [email protected]

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Категории
Вашият сигнал Връзка с Флагман Flagman в Telegram
Накратко
  • Минималната работна заплата в Гърция ще бъде над 800 евро
  • Днес ни очаква дъжд и по-ниски температури
  • Израел удари покрайнините на Дамаск
  • Куба обвини САЩ, че подклаждат протести в страната
  • На следващи избори ПП-ДБ няма да съществува, убедна е Мая Манолова
  • Разпитват свидетели по делото за побой срещу прокурорския син
  • Червения пират се изправя пред съда, гледат мярката му за неотклонение
  • Кирил Десподов стана футболист на годината
НА ЖИВО
Най-нови Най-четени Най-коментирани

Един поет ослепява бавно, пред бездушните минувачи и държавата


Един поет ослепява бавно, пред бездушните минувачи и държавата
Клошарят Красимир Димитров проси пред църквата „Св.Ив.Рилски“, за да не угасне единственият му син, наказан от съдбата
25 Февруари 2012, Събота, 22:32 ч.
Автор: Илонка ИВАНОВА Снимки автора

Улицата е последният дом на психолога и бизнесмена Красимир Димитров, осъден от съдбата и кризата

Сложи на лицето си маска,
преструвай се на веселяк.
А удара вземай за ласка,
гони безпощадния мрак.
Духът изтерзан отпочива,
когато загърбиш скръбта...
Спомни си моменти щастливи,
а заедно с тях - любовта!

Красимир Димитров

Към новата цивилизация”

В тези стихове, издадени през 2000 година в стихосбирката „Към новата цивилизация”, авторът Красимир Димитров като че ли предусеща съдбата си. Удари отвсякъде, които трябва да приеме за ласки, за да не полудее, безпощаден мрак, който пълзи към него и заплашва да го погълне. Изтерзан, но силен дух и една любов, останала толкова далеч в миналото, че се е превърнала  в измислен спомен.

Пред църквата „Свети Иван Рилски” в Бургас е пълно с просяци. Оръфана жена протяга костелива  ръка. Майка с няколко деца се хвърля към всеки минувач. Мъж с ръкавици, понесъл целия си багаж в няколко торбички, тихо върви след всеки богомолец и се радва на всяка подхвърлена стотинка. Друг клошар на неопределена възраст стои стратегически до кошчето за боклук. Там децата хвърлят останките от закуските си. Той се стрелва, изпреварвайки гладните гларуси и врабчета и напъхва парчето баничка в устата си. После отново заема позиция пред кошчето.

 

В годините на своя разцвет, сега край казаните за боклук никой не

подозира кой е той

На една странична пейка стои Красимир. Облечен чисто, свел глава, за да не гледа хората в очите с плахо подадена напред пластмасова чашка от кафе. От време на време в нея издрънчава по някоя стотинка, но през повечето време чашката е празна. При голямата конкуренция от молещи, бедни и сакати, Красимир някак не се вписва в пейзажа, свит на пейката с протегната ръка. 

Мен просто ме е срам, че съм тук, но нямам къде да отида, казва тихо той.

И разказва житейската си история, която ако беше станала по друго време, не сега, той нямаше да бъде пред църквата, нареден до просяците.

Красимир Димитров е от Варна, културен и фин човек на 53 г., изненадващ всички със своята философия и примирение. С две висши образования – психология и бизнес и мениджмънт. Човек, живял заможно, работил, творил и накрая стигнал до…пейката. Ранен развод, за който Красимир пестеливо обяснява – несходство в характерите. Дълги години сам с единствения си син, когото издържа. Синът се сгодява за съседско момиче, дава му и пръстен. После отива в казармата, уволнява се 9 месеца по-късно  и отива на курорт с приятелите си, за да отпразнуват свободата. Внезапно се връща, но този път с друго момиче. Годеницата плаче, но момчето е упорито – това е голямата му любов. Двете любими – старата и новата, се гледат всеки ден през оградата, а бившата годеница, която е чакала любимия си близо година,  не смее да излезе  от срам и мъка.„Синко, тази твоя постъпка ще бъде наказана. И няма да те накажа аз. Кой съм аз, та да те съдя. Но има съдба и тя е съдникът ни.” – казва му тогава Красимир. Новата кандидат-снаха чува думите му и се нацупва. И започва да гледа накриво бъдещия си тъст.

Тогава Красимир работи като психолог, има голям офис, има богата клиентела.

 Освен психолог е и бизнес-съветник. Двете му висши образования се оказват полезни в края на 90-те, когато хората се лутат в тъмата на душата си и в пазарната икономика.  Печели добри пари, у дома винаги има хубави неща за ядене, младата двойка живее безпроблемно, но…Дали съдбата, или нещо друго се намесва, но бащините думи се сбъдват. Момчето катастрофира с приятеля си и едва не умира. Има наранявания навсякъде, но най-сериозните са на гръбначния стълб. Бащата тръгва по болници с рожбата си, а кандидат-снахата остава у тях, уплашена и готова да избяга, но не и да се грижи за болен.

Имах спестени 70000 лева тогава. Не са малко пари. Всичките отидоха за операции и за детето ми. Даже за последната операция не стигнаха и се наложи да взема заем от приятели, разказва мъжът.

Докато Красимир е неотлъчно по болниците с детето си, бизнесът му запада, защото няма кой да го движи.

После става болногледачка, синът му е безпомощен.

 Извежда го с инвалидна количка, купува лекарства, а в свободното си време пише и издава поезия. Пише и няколко популярни наръчника за бизнесмени, участва в авторски колективи за написването на учебници. По всякакъв начин се мъчи да изкара пари от къщи, за да е близо до детето си. След двегодишни мъки момчето се изправя на крака. Оженва се за новата си изгора и им се ражда бебе.

Докато носех пари вкъщи, ме търпяха. Но постепенно издаването на учебници спря, никой не търсеше психолози и бизнес - съветници. Снахата продължаваше да ме гледа накриво и усетих колко съм излишен в дома си. Нямаше много място, внукът проходи и аз оставих младите сами. Синът ми така и не си намери добра работа, болките от катастрофата още го мъчат. Живеят с малко пари, а самият аз нито можех вече да им помагам, нито да им преча. Затова реших да работя каквото и да е, за да преживявам, обяснява човекът с две висши образования, който идва миналото лято в Бургас, защото чува, че тук се търсят спасители на плажа. Наема скромна квартира. По цял ден стои на пост, а вечер се прибира в чуждото жилище.

Последния работен ден в началото на септември им изплащат цялото възнаграждение и премиите. Той ги прибира в джоба на панталона си, завива ги с хавлия, но в този момент дете започва да се дави. Хвърля се в морето, спасява го и чак вечерта, когато решава да си купи сладолед, за да се почерпи за заплатата, установява, че някой я е взел от джоба му…Със спестените от лятото пари успява да живее още два месеца на квартира, а после хазяинът го изхвърля. Така Красимир Димитров, с двете си дипломи, с богатия опит на психолог, с няколкото написани книги и учебници остава на улицата.

Социалната депресия е най-страшното душевно състояние, твърди поетът-психолог.

В началото спи по пейки и където види. После намира изоставена къща без прозорци и се устройва в една от стаите. Милозлива баба му дава дюшек и два стари юргана. Къщата няма стъкла, студено е, компания му правят само мишките.

Социалната депресия е ужасно състояние, казва професионално, а вече и от опит Красимир. В началото най-силното е чувството за глад. То не ти дава да спиш, то те тормози непрекъснато. Стомахът се свива, приема все по-малко и по-малко храна, но организмът иска да яде. Отчаяно иска, защото знае, че няма. Постепенно се превръщаш в получовешко същество, което мисли само за хляб и жадно издирва всяка коричка. После започва борбата на добродетелите. На всички морални ценности, с които си възпитан. Те те гризат непрекъснато, съзнанието ти не може да приеме, че си изпаднал на дъното на социалната стълбица, когато не си сторил нищо лошо.

 Търсиш отчаяно изход, но гладът надделява. След него идва срамът.

Първия път, когато се навеждаш над кошче за боклук, за да вземеш изхвърлено парче от пица, или кифла е най-ужасният. Имаш чувството, че всички те гледат. Грабваш го и бягаш, сякаш си извършил престъпление. А в душата ти зейва дупка от отчаяние, но и радост от малката победа. Имаш какво да ядеш. Още по-страшно е, когато протегнеш ръка към някого и започваш да просиш. А просиш, за да оцелееш. Първите  подхвърлени стотинки те карат да примираш от неудобство, но и от щастие. Ти имаш пари. Цели 20 стотинки. Ако още пет човека се смилят над теб, става цял лев. А с този лев можеш да си купиш хляб. Истински и чист, не взет от казана…През цялото това  време подсъзнанието те гризе и един глас пита – защо всичко това се случи точно на мен? Имах хубава работа, имах дом, пишех книги. И понеже не можеш да си отговориш защо точно на теб, депресията се задълбочава и започваш да обвиняваш не себе си, а обществото. Защо то допуска да има просяци, клошари, защо държавата не дава поне малка възможност на тези, които искат да работят и да живеят достойно – да го направят?

Поставяйки си с тъжна ирония диагнозата и тази на събратята си, Красимир не чака непрекъснато със срамежливо протегната чашка от кафе. Той ходи от институция в институция, регистрира се в Бюрото по труда, непрекъснато проверява за някаква каквато и да било работа, но работа няма.  Търси по кабинети на психолози, но те му обясняват, че са пред фалит. Търси каквото и да е. Опитва да се глави охрана, но му отговарят, че цензът му не бил подходящ. Имал прекалено високо образование. Отива и в Социални грижи, там се смиляват и

в най-лютата зима го взимат на топло в защитеното жилище за скитници и клошари.

Издържах само десет дни, казва тихо той. Вярно, топло е и ти дават някакво подобие на супа, но хората там, е, просто не съм като тях. Това са бивши престъпници, психичноболни, деградирали типове, с които контактът е кошмарен. Предпочетох да се върна в леденото си убежище, отколкото да чувам вопли, скимтене, скандали и да гледам грозни гледки на най-низките човешки страсти.

Но студът не прощава. Красимир вдига температура, приятел го води на лекар и се оказва тежка пневмония. Купува му лекарствата, но болестта дава усложнение и му се възпаляват ушите и едното око. Пак го водят на лекар. Офталмологът внимателно преглежда окото и казва, че лекарствата ще струват минимум 200 лева, за да може зрението да се спаси. Мъжът няма и два лева, но ужасен от перспективата да ослепее, все още с пневмония и температура застава пред църквата и протяга чашката си за помощ. Студено е. В нея рядко падат стотинки. Окото сълзи от студа и той започва да вижда, вместо образи, пелена. От известно време не вижда и нея. Вижда… нищо.

И сега съм поставен пред голямото нищо. Или трябва да намеря пари и да се лекувам, или цял живот да треперя да не се засегне и другото око, защото лекарят ме предупреди за такава вероятност. Няма къде да отида. На синът ми не му е нужен безпаричен баща, той едва гледа собственото си дете. Имам сестра във варненско село, но тя е с минимална пенсия, която не стига за нейните лекарства. Как да й се натрапя да ме храни, когато самата тя изнемогва?

А толкова малко ми трябва. 200 лева за лекарства за окото. Малка стаичка – няколко квадрата, за да имам къде да се прибера. И някаква работа. Каквато и да било работа, за да си плащам наема и да не ровя из боклука да намеря малко хляб. Да се почувствам пак човешко същество, а не изхвърлен, като социален боклук.

В този миг черковната камбана оглася пейките с клошарите и ясният й звън се понася към улицата, където усмихнати студенти си разменят закачки, а майки весело гукат на децата си.

А може би остава да чакам само Господ да ми помогне? – пита Красимир и неочаквано избухва в плач. Тъжен плач, мъжки плач, отчаян плач, който го разтриса като електричество. А ръката с празната чашка от кафе се протяга за милостиня нагоре.

Към нищото.



В категории: Лична драма


Автор
25
Коментара
Вижте кой има имен ден
Вижте кой има имен ден 19/03/2024, Вторник 12:33 0
Фънки, иди на лекар
Фънки, иди на лекар 19/03/2024, Вторник 12:31 1
25
Коментара по темата
25.
също от Варна
08.12.2016 11:29:39
0
5
За "поета" Красимир Рашков Димитров тук:
http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=7271
има достатъчно информация и доказателства.
PS: Автор на стиховете не е "психолога" Красимир, а една дама от Варна, която се казва Л.Русева. Чели сме ги преди това, както аз така и Г.Стефанова, която е филолог и авторката Л.Русева поиска мнението й.
24.
някои от варна
03.10.2012 19:09:30
0
7
уважаеми " бесове "

не знам как ви е хрумнало да напишете подобна история без да проверите фактите . лицето красимир рашков димитров наистина е живял във варна от поне 10 години . никога не е имал собствено жилище , все е обитавал квартири и се мести постоянно през няколко месеца . никога не е имал син които в живял във варна , по скоро в селата около търново от където е родом . даже е говорил че синът му живее в америка и не иска да се вижда с него . спорни са способностите му на психолог и специалист в бизнес съветите . не плаща данъци и всячески се е стремял да избегне това , издирван за многжество измами на хора уж под предлог че ги лекува . жалко е че има болен и страдащ човек , но погледнете нещата от всички страни и вижте какъв е бил и неговия принос за обществото
23.
Руми
09.03.2012 19:36:54
5
1
Не е важно какъв е бил, а докъде е стигнал. Мошениците не спят по пейките.
22.
Кръстева
07.03.2012 14:21:57
1
7
Този Красимир Димитров го познавам. Не е Никакъв Психолог, а е най - големият измамник. И не е бил никога бизнесмен."Кабинета" му се намираше във Варна в близост до бившото Моряшко барче, сега р--т Хепи. На първи етаж. Вътре миришеше на котки, неугледно, мръсно. Нямаше никакви клиенти, защото хората го разбираха че лъже, но успяваше да омагьоса глупаците и да им издърпва леко по леко парички, по 20.30.50. по 100. все си измисляше разни причини, а наивните му вярваха.Този е голям измамник
21.
Тина
04.03.2012 19:46:30
2
6
Още веднъж сори, но "моите" никога не са били мои. Което не променя истината. Хората ровят в кофите за боклук, във всяко семейство има най-малко по един безработен, нямаме с какво да си плащаме тока и водата, ядем боклуци и това е от три години. Затова директно обвинявам ГЕРБ! Народът се гърчи без пари, а горе си раздават бонуси. Такава подигравка с народа никога не съм виждала!
20.
До Тина
01.03.2012 23:25:06
3
3
Сори Тина, развей знамето от червена коприна (със сърп и чук) и се скрий някъде, защото не Бойко, а шест десетилетие управление на твоите, начело със "социалния президент" и то 10 години подред, доведоха България до просешка тояга!
19.
jeni
27.02.2012 12:40:43
0
2
Той проси точно пред църквата. Църковните служители го виждат всеки ден. Не е ли една от задачите на църквата да спасява миряните, изпаднали в беда? Минавала съм край тази църква, бездушни служители излизат, влизат и не виждат мизерията около тях. Защо църковното настоятелство не разпита хората там кой в каква беда е? Защо не помогне, макар и с малко храна? В касите непрекъснато падат левчета за кръщенета, сватби, помени. Богомолци носят храна. Каква изобщо е ролята на БПЦ, когато някой се обърне за помощ към нея? Препраща го директно да се моли на Бога ли?
Доколкото разбирам този човек иска да работи. Ходи в Бюрото по труда, чете обяви. Едва ли е много трудно с намесата на църквата да му се намери някаква работа - каквато и да е и да се помоли очен лекар да му помогне.
18.
jeni
27.02.2012 12:40:43
2
3
Той проси точно пред църквата. Църковните служители го виждат всеки ден. Не е ли една от задачите на църквата да спасява миряните, изпаднали в беда? Минавала съм край тази църква, бездушни служители излизат, влизат и не виждат мизерията около тях. Защо църковното настоятелство не разпита хората там кой в каква беда е? Защо не помогне, макар и с малко храна? В касите непрекъснато падат левчета за кръщенета, сватби, помени. Богомолци носят храна. Каква изобщо е ролята на БПЦ, когато някой се обърне за помощ към нея? Препраща го директно да се моли на Бога ли?
Доколкото разбирам този човек иска да работи. Ходи в Бюрото по труда, чете обяви. Едва ли е много трудно с намесата на църквата да му се намери някаква работа - каквато и да е и да се помоли очен лекар да му помогне.
17.
Viva
27.02.2012 11:58:34
0
5
Приготвяйте се, всички сме се запътили към казаните.
16.
Rap
27.02.2012 10:55:14
0
5
Нашата държава е със стабилни финанси, защото всички живеем в мизерия. Управниците и чиновниците не се грижат за нищо друго освен за себе си. И за своите бонуси. Ако я караме така всички ще излезем на улицата. Кой по-рано, кой по-късно.
Време е за промяна!
15.
Тина
26.02.2012 17:39:37
0
5
Все повече стават просещите българи. Сорка, Бойко, ама толкова народ да рови из казаните при нито едно правителство не съм виждала. А вие си раздавайте бонусите, докато хората умират пред очите ви.
14.
Дискретен
26.02.2012 16:03:31
0
13
Изпитах лично този феномен на съдбата - свободното падане над пропастта: не усещаш как се създава предисторията и не знаеш защо се случва именно с теб. Ето защо на мен не ми е нужно да ходя до църквата, за се убедя, че случаят е действителен. Но ще отида, за да помогна. Защото просто знам, че това е част от нашата реалност. И срещу нея сме длъжни да правим по нещо всеки ден.
13.
laila
26.02.2012 15:34:45
0
4
до коментар 2.....никои не е застрахован от подобна участ...вие сащо не сте
12.
Теди
26.02.2012 15:28:10
0
6
Ситият на гладният не вярва. Аз плаках, докато четох статията. Плаках, защото времената станаха такива, че изправиха родители срещу деца. И в стремежа си да оцелеят, децата започнаха да забравят кой се е грижил за тях. До моя блок в контейнерите рови един мъж. Съседите казват, че е бивш професор. Преди ровеха само циганите, а сега българи и цигани са рамо до рамо. Защото живеем в държава, в която някои си купуват яхти и дворци, а други не могат да си купят хляб
11.
Perkins
26.02.2012 14:10:36
0
5
От уютното и топло жилище, седнали пред компютъра можем да разсъждаваме нашироко защо Красимир е на улицата. Но ако само няколко дена прекараме там, ще разберем, че е страшно. Страшно е да нямаш дом, да живееш сам в студ и тъмнотия, гладен, без елементарни хигиенни условия, без лекарства на неговата възраст! Страшно е!
Затова нека да помогнем, ако можем! Нека не навреждаме!
10.
A4o
26.02.2012 14:05:36
0
4
skapana darjava
9.
М.М.
26.02.2012 13:39:26
0
7
Виждал съм човека и даже съм разговарял с него. Винаги му давам стотинки. Работя наблизо и често наблюдавам клошарите там. Красимир крие от сина си какво се е случило. Веднъж седмично момчето му се обажда и той твърди, че работи в Бургас и че е добре. Казвал ми е, че се срамува. Понякога го черпя кафе и изпивам моето с него. Много умен човек е. Поговорете с него преди да леете злоба тук. Всеки ден е пред църквата, разприказвайте го. Дайте житейските си съвети на него, а не тук. Той няма как да ви прочете. И ако му купите и една баничка, няма да ви откаже.
8.
Калина
26.02.2012 13:15:32
2
7
Защо сте толкова жестоки? Никой от вас не е на негово място, никой не знае какво му е. За да стигне дотук, значи не е могъл да се пребори със самия себе си. Много лесно изглежда отстрани да натири сина си и жена му, задено с внука и те да останат на улицата, а той вкъщи. Не зная баща, който би направил това. Историята е тъжна, защото показва неприспособимостта на интелигентните хора в този вълчи свят. И според мен има много хора на улицата, на които никой не обръща внимание. Нито държава, нито институции. Нито дори такива като нас, на които им е "смешно", че някой спи по пейките и рови в кофите за парче хляб. Проявете малко съвест. А ако се случи на вас и започнат да ви се смеят? Потресена съм!
7.
Х
26.02.2012 12:32:41
0
5
Съдбата не зависи от интелекта. Когато човек е отчаян, какво значение има с колко висши е!? Има Бог и ako не можете да помогнете на този човек, вместо да го съдите за това, че е стигнал до там да проси, се помолете за него и за това съдбата да е по-благосклонна към вас самите!
6.
K
26.02.2012 09:34:16
2
3
Аз съвсем без злоба казвам,че ми е непонятно как човек сам избира да стане клошар, както е в случая. Има си жилище във Варна, тръгнал в Бургас спасител да става. Да си се връща вкъщи и да наритва синът и снахата, дето са достатъчно големи да правят деца, но не и да излязат на квартира. Ай сиктир. Да избере някой да спи по пейките, вместо някаква дошла от никъдето да го "гледа накриво"...ами, не ми става тъжно, сори. Да си се прибира във Варна и да си оправя живота!
5.
do komentar
26.02.2012 09:26:53
2
8
ти си мазен комплексар,като си такъв психолог саздай нещо ,не да говориш за хора ,които не познаваш и да им лепиш етикети и да обиждаш достойнството на човек в трудно положение.съобрази се поне с болестта на човека комплексар
4.
12345
26.02.2012 07:42:02
4
5
Нали се сещаш че колелото се върти и един ден след 20 години ти може да го докараш на тоя хал. Злобата не е хубаво качество, по - зле от нея е само отчаянието
3.
коментар
26.02.2012 00:13:58
10
4
до krasimir -не е тъжна! Забавна е дори...Не се сещам за човек, който се е раздал за деца и семейство и го е докарал до просия.Историйката тук е преекспонирана и тотално субективна, тъй като вероятно и авторката не е наясно с признаците на дългогодишен алкохолизъм!
2.
коментар
26.02.2012 00:07:51
14
9
По-забавна история не съм чел до сега!Вероятно г-жа Касабова е състрадателна с приятеля си, но що за журналист би изложил подобно "нелепо" стечение на обстоятелствата като обективна истина?! Представена е гледната точка на клошар (с две висши, което далеч не е критерий за интелект)! Едва ли един интелигент, за какъвто е представен господин Клошаря, би допуснал настоящето си състояние. Къде е благодарният син, чийто живот е спасил и който е възпитавал? Каква е тази смешна снаха, която го е довела до просия?! Смешка, госпожа Касабова! Не пробутвайте сърцераздирателни съчинения за трагични истории на свръхчовеци!!! :)
1.
krasimir
26.02.2012 00:03:46
3
6
tajna istoria .....
 
Добавете коментар
Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Въведете защитния код:
Моля, въведете защитния код
 
България Всички новини
ГЕРБ: Преговорите приключиха, Габриел отива при президента в 16,00 ч. ГЕРБ: Преговорите приключиха, Габриел отива при президента в 16,00 ч. Може ли да познаете тази чалгапевица, клипът е на 33 години Може ли да познаете тази чалгапевица, клипът е на 33 години Камелия е неузнаваема  Преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ продължават с блъфове, чака се решението на Борисов Преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ продължават с блъфове, чака се решението на Борисов От двете формации запазват мълчание, тече неофициална информации към медии Извънредно! Приемат ни в сухопътен Шенген до месеци Извънредно! Приемат ни в сухопътен Шенген до месеци В Брюксел днес бе одобрено предложение за резолюция, в която се призовава до средата на годината да бъде прието решение за цялостното присъединяване към Шенген на България и Румъния Неочаквана промяна в живота на изгонения майстор от "Бригада Нов дом" Неочаквана промяна в живота на изгонения майстор от "Бригада Нов дом" Влади Караджов обикаля Латинска Америка  Родолюбци издигнаха паметник на д-р Петър Берон в Тополовград Родолюбци издигнаха паметник на д-р Петър Берон в Тополовград С благотворителен на бивши и настоящи възпитаници на училището приключи последният етап за събиране на средствата В "Тоника" ще се избият за пари, Тео Шишманов си тръгна В "Тоника" ще се избият за пари, Тео Шишманов си тръгна Само четирима успяват да се спогаждат и изнасят концерти из страната Фънки, иди на лекар Фънки, иди на лекар Юлиан Константинов изригна заради ниската оценка, която Фънки даде на Зомбори  И новият ултимативен срок на ГЕРБ за преговори изтече – изходът е неясен И новият ултимативен срок на ГЕРБ за преговори изтече – изходът е неясен От партията на Борисов дават сигнали, че по-скоро ще се ходи на поредни предсрочни избори Защо този журналист от бТВ се скара с колежка, за да защити Гонзо Защо този журналист от бТВ се скара с колежка, за да защити Гонзо Според Златимир Йочев Гонзо си станал честно шеф на БФС
Тази майка наказа непослушната си щерка тийнейджърка с... „chanklazo“, хората са потресени (СНИМКИ) Тази майка наказа непослушната си щерка тийнейджърка с... „chanklazo“, хората са потресени (СНИМКИ) Вижте какво означава и как се прилага Едва на 42 години почина спортна звезда Едва на 42 години почина спортна звезда Новината за смъртта на Константин Колцов беше съобщена първо от руския хокеен клуб Салават Юлаев Овенът може да си увеличи доходите, а Лъвът да внимава с авантюрите! Овенът може да си увеличи доходите, а Лъвът да внимава с авантюрите! Хороскоп за деня – 19 март 2024, вторник Как спокойната Швеция заприлича на България през 90-те Как спокойната Швеция заприлича на България през 90-те Скокът в насилието върви ръка за ръка с имиграцията  На крачка от нас! Култов курорт става най-голямата база на НАТО в Европа На крачка от нас! Култов курорт става най-голямата база на НАТО в Европа 10 000 бойци ще са дислоцирани в Констанца Смъртта на принцеса Даяна беше използвана в "гнусна" реклама на евтаназия Смъртта на принцеса Даяна беше използвана в "гнусна" реклама на евтаназия Рекламната кампания беше свалена заради липсата на съобразителност и вълна от недоволство Наркотрафикант застреля полицай в Белгия, друг е тежко ранен Наркотрафикант застреля полицай в Белгия, друг е тежко ранен Барикадирал се мъж е ранил и други двама души Тръмп каза, че Путин е замесен в смъртта на Навални Тръмп каза, че Путин е замесен в смъртта на Навални Той е млад човек, така че статистически погледнато трябваше да е жив още дълго време, каза Тръмп Мъж загина след падане от балон в Австралия Мъж загина след падане от балон в Австралия Тялото е намерено в жилищен район Тази самолетна компания унизи две жени, защото били прекалено дебели Тази самолетна компания унизи две жени, защото били прекалено дебели Компанията поискала от тях да си резервират по две места заради теглото
Ути БЪЧВАРОВ Ути БЪЧВАРОВ Опелото на патриарх Неофит бе всичко, което той не беше - лицемерие, ужас и грехопадение Виц на деня Виц на деня - Как се казват кучетата ти?
- Калвин и Клайн.
- Ама това са имена на гащи.
- Да, де - кучетата са боксери...
Виц на деня Виц на деня Мъж към жена си:
- Ти мислиш повече за своите рокли, отколкото за мен!
- Разбира се. Без теб мога да се покажа навсякъде, но без рокля...
Статус във фейсбук Статус във фейсбук „Днес — това е утрешният ден, за който така сме се вълнували вчера.“
Автори Флагмани
Маркетинг Екип
Анна Добрева
Специалист Маркетинг и реклама, Copywriter
Затвори