Класация за Бургаско: В М.Търново най-много работят за държавата, а в Несебър и Карнобат са най-независими от нея
Близо три четвърти от наетите в южната община са в публичния сектор
72.4% е делът на наетите в публичния сектор в община Малко Търново. Това показва интерактивна карта по проекта „265 истории за икономика“ на „Институт за пазарна икономика“ (ИПИ). Изследването на сдружението ползва последната актуална статистика на Националния статистически институт по темата, която е за 2019 г.
След Малко Търново, на второ място в Бургаска област по този показател е община Сунгурларе, където 44.1% от наетите са в публичния сектор.
Следват Камено – 37.1%, Приморско – 36.6%, Айтос – 36.2%, Средец – 34.2%.
На седма позиция е община Царево с 32.6%. След нея са Бургас – 22.9%, Поморие – 22.8%, Руен и Созопол – с по 21.8.
Накрая на класацията са Карнобат с 21% и Несебър – само 11.8%.
Делът на наетите в публичния сектор (с някои изключения в енергетиката и някои индустрии, например оръжейната) в общия случай е белег за продуктивността на местните икономики. Видно е и че в по-бедните райони на страната, особено в Северозапада държавата е най-важният работодател, посочват от ИПИ.
В унисон с рекордите на пазара на труда, през 2019 г. в сравнение с предходната година броят на наетите в публичния сектор като абсолютна стойност нараства в 141 общини, а намалява в 120. Най-бързо той нараства в относително малки и икономически по-слабо развити общини – Баните и Борино (с по 50%), Белица (45%). Най-чувствителен е спадът в Марица (-34% в рамките на годината) и Антон (-26%), информират от сдружението.
Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (86%) и Бойница (94%), където на практика частна икономика отсъства. В цели 40 общини този дял обаче надхвърля половината наети, като те са концентрирани в няколко района - Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. Броят на тези общини е нараснал със седем през 2019 г.
На обратния полюс са пет общини - Марица, Лясковец, Съединение, Костинброд и Божурище - където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 29 общини той е под 20%. Прави впечатление, че повечето общини с малък дял на наетите в публичния сектор са сред водещите индустриални центрове. Що се отнася до големите икономически центрове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора - делът на публичния сектор в тях гравитира около 20% - близо до средните за страната 23%, коментират от Института за пазарна икономика.
Доколкото загубата на заетост по време на кризата през 2020 г. беше концентрирана почти изключително в частния сектор, по всичко личи, че тенденцията към увеличаване на дяловете на наетите в обществения сектор ще продължи. Това от своя страна поставя под съмнение способността им да поддържат жизнеспособни малките местни икономики, при положение че във все повече от тях държавата се явява основен работодател, се посочва в анализа на ИПИ.
ЦСКА отпадна от Лига Европа, феновете поискаха оставката на Христо Янев
Доц. Ангел Кунчев ли ще е кандидатът за президент на ГЕРБ
Не бъди детектив в собствената си връзка!
Ново изпитание за Тибет: Земетресение удари района след опустошителните наводнения
САЩ пращат атомния самолетоносач Теодор Рузвелт в Близкия изток за поне 7 месеца
Обратното броене започна: Ето колко дни остават до лятото
Тянко хвърли бомба в „Къщата на инфлуенсърите“: Има ли тайна афера с женен футболист на „Левски“?
София с бюджет от 1,54 млрд. евро за 2026 г., над 300 млн. евро отиват за инвестиции
Украинските дронове удариха тежко „Лукойл“: Трите най-големи рафинерии в Русия спряха
НАП, Полицията и „Главна инспекция по труда“ провериха 15 търговски обекта на „кухи“ дружества
Дрон след дрон по Южното Черноморие: Нов сигнал вдигна ВМС край Созопол
