Призвание нестинар - разказът на Костадин, който танцува върху жарава
Малцина знаят, че всъщност ритуалът с танца в жаравата в неделята срещу 3-ти юни е кулминационен момент от целогодишния и сложен обреден календар
Нестинарството е феномен, типичен за Странджа, застъпен в селата на общините Малко Търново и Царево. Нестинарските игри са уникални, а свързаните с тях обреди – магически. Те са свързани с почитането на светии като достигат кулминацията на празника на Св. Св „Константин и Елена“. Специфични фолклорни песни и инструментални изпълнения се редуват под звуците на гайда и тъпан, а за самите нестинари е характерно, че са силно вярващи, пише dariknews.bg.
Всяка година в неделята преди 3 юни към странджанското светилище Голямата аязма или Влахов дол се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово.
28-годишният Костадин Михайлов от село Бродилово е голямата надежда на местните и изследователите, че традицията да се играе в огъня няма да се изгуби. Той е смятан за „избран“, защото влиза в огъня, носейки иконата на св. св Константин и Елена с лице към себе си, за да му дава сила – както са правели старите нестинари.
Той споделя, че интересът му към нестинарството се заражда още в ранното му детство, тъй като от много малък има изявен интерес към духовното и винаги в него е будел интерес към нестинарските танци на Веселина Илиева от село Бродилово, които тя изпълнява на големи празници. Преди повече от 14 години влиза за първи път в огъня на патронния празник на с. Бродилово – Св. Пантелеймон, и оттогава изпълнява този ритуал, заедно с другите нестинари на по-големи нестинарски празници.
Счита се че всеки, дори да не е странджанец, би могъл да стане нестинар, ако силно вярва в божествената същност на обряда. Най-важна обаче е любовта към нестинарството.
„Трудно е да се отговори на този въпрос, защото всеки носи „своя кръст“ в този живот, и всеки знае себе си. Нестинарството не е по желание, а е даденост.“, казва Костадин.
Малцина знаят, че всъщност ритуалът с танца в жаравата в неделята срещу 3-ти юни е кулминационен момент от целогодишния и сложен нестинарски обреден календар, но има много други традиции и обичаи, които се следват.
„Дървените „одерчета“ например са предназначени, за да се поставят иконите на тях – да си „отдъхнат“ и да си „починат“. Много важно е да кажем, че в тези празнични дни иконите се третират като живи – те се обличат със специални червени ритуални ризи, както и ние се пременяме, за да дойдем на панаира. Напръскват се, осветяват се с вода от извора и това е най-важното – да знаем, че иконите по някакъв начин „оживяват“ в нашето съзнание през тези празнични дни.“, допълва нестинарят.
Ритуалът се ръководи от епитроп, който предвожда цялото шествие – металният кръст, свещите, иконите и всички хора. За ролята на гайдата и тъпана пък разказва Петко Янгьозов.
„Гайдата и тъпанът са двата свещени инструмента в странджанския рупски фолклор и заради това присъстват и в нестинарската обредност. Те са в двете противоположности – гайдата е във висотите, с много пискливи тонове и звучност, докато тъпанът е в ниския регистър и смесицата между двете честоти въздейства на нестинарите, за да ги „прехвали“.
Светли вторник е - какво повелява традицията
След "Капките" Етиен Леви мина във фолка, пише песни за ретро фурията Лия
МВР арестува кмета на кърджалийското Солище
Сексологът Тейлър изброи ползите от редовните интимни ласки
Къде най-много си купуват шофьорските книжките
Путин опаса резиденцията си с 27 системи за ПВО
Внимание, туристи: BOOKING.COM е хакнат, пазете си парите
Изхвърляме храна за 300 евро годишно: Тези данни ще ви изумят!
Почистване на пералня с лимонена киселина: премахва котлен камък и мухъл
18 години по-късно! Мария Игнатова все още пази първия си подарък от Рачков
Намериха трупа на 46-г. мъж между блокове във Варна, има следи от насилие
Метео Балканс с прогноза за април: Студеният фронт идва от Сибир
