Призвание нестинар - разказът на Костадин, който танцува върху жарава
Малцина знаят, че всъщност ритуалът с танца в жаравата в неделята срещу 3-ти юни е кулминационен момент от целогодишния и сложен обреден календар
Нестинарството е феномен, типичен за Странджа, застъпен в селата на общините Малко Търново и Царево. Нестинарските игри са уникални, а свързаните с тях обреди – магически. Те са свързани с почитането на светии като достигат кулминацията на празника на Св. Св „Константин и Елена“. Специфични фолклорни песни и инструментални изпълнения се редуват под звуците на гайда и тъпан, а за самите нестинари е характерно, че са силно вярващи, пише dariknews.bg.
Всяка година в неделята преди 3 юни към странджанското светилище Голямата аязма или Влахов дол се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово.
28-годишният Костадин Михайлов от село Бродилово е голямата надежда на местните и изследователите, че традицията да се играе в огъня няма да се изгуби. Той е смятан за „избран“, защото влиза в огъня, носейки иконата на св. св Константин и Елена с лице към себе си, за да му дава сила – както са правели старите нестинари.
Той споделя, че интересът му към нестинарството се заражда още в ранното му детство, тъй като от много малък има изявен интерес към духовното и винаги в него е будел интерес към нестинарските танци на Веселина Илиева от село Бродилово, които тя изпълнява на големи празници. Преди повече от 14 години влиза за първи път в огъня на патронния празник на с. Бродилово – Св. Пантелеймон, и оттогава изпълнява този ритуал, заедно с другите нестинари на по-големи нестинарски празници.
Счита се че всеки, дори да не е странджанец, би могъл да стане нестинар, ако силно вярва в божествената същност на обряда. Най-важна обаче е любовта към нестинарството.
„Трудно е да се отговори на този въпрос, защото всеки носи „своя кръст“ в този живот, и всеки знае себе си. Нестинарството не е по желание, а е даденост.“, казва Костадин.
Малцина знаят, че всъщност ритуалът с танца в жаравата в неделята срещу 3-ти юни е кулминационен момент от целогодишния и сложен нестинарски обреден календар, но има много други традиции и обичаи, които се следват.
„Дървените „одерчета“ например са предназначени, за да се поставят иконите на тях – да си „отдъхнат“ и да си „починат“. Много важно е да кажем, че в тези празнични дни иконите се третират като живи – те се обличат със специални червени ритуални ризи, както и ние се пременяме, за да дойдем на панаира. Напръскват се, осветяват се с вода от извора и това е най-важното – да знаем, че иконите по някакъв начин „оживяват“ в нашето съзнание през тези празнични дни.“, допълва нестинарят.
Ритуалът се ръководи от епитроп, който предвожда цялото шествие – металният кръст, свещите, иконите и всички хора. За ролята на гайдата и тъпана пък разказва Петко Янгьозов.
„Гайдата и тъпанът са двата свещени инструмента в странджанския рупски фолклор и заради това присъстват и в нестинарската обредност. Те са в двете противоположности – гайдата е във висотите, с много пискливи тонове и звучност, докато тъпанът е в ниския регистър и смесицата между двете честоти въздейства на нестинарите, за да ги „прехвали“.
Главен прокурор подаде оставка
Тежък разговор между Винисиус и боса на Реал
Баща и син, обвиняеми за трафик на жени, остават в ареста
Реал Мадрид се извини за огромен гаф
Почина член на легендарната група АББА
Млади лекари отново на протест
Преизбраха Петър Кънев за вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество
Граждански арест в голям роден град
Китай с позиция относно войната, Си говори с Тръмп
42-годишен удари полицаи
19-годишна българка опита да се самоубие
Бербатов предизвиква възхищение в Леверкузен
