Призвание нестинар - разказът на Костадин, който танцува върху жарава
Малцина знаят, че всъщност ритуалът с танца в жаравата в неделята срещу 3-ти юни е кулминационен момент от целогодишния и сложен обреден календар
Нестинарството е феномен, типичен за Странджа, застъпен в селата на общините Малко Търново и Царево. Нестинарските игри са уникални, а свързаните с тях обреди – магически. Те са свързани с почитането на светии като достигат кулминацията на празника на Св. Св „Константин и Елена“. Специфични фолклорни песни и инструментални изпълнения се редуват под звуците на гайда и тъпан, а за самите нестинари е характерно, че са силно вярващи, пише dariknews.bg.
Всяка година в неделята преди 3 юни към странджанското светилище Голямата аязма или Влахов дол се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово.
28-годишният Костадин Михайлов от село Бродилово е голямата надежда на местните и изследователите, че традицията да се играе в огъня няма да се изгуби. Той е смятан за „избран“, защото влиза в огъня, носейки иконата на св. св Константин и Елена с лице към себе си, за да му дава сила – както са правели старите нестинари.
Той споделя, че интересът му към нестинарството се заражда още в ранното му детство, тъй като от много малък има изявен интерес към духовното и винаги в него е будел интерес към нестинарските танци на Веселина Илиева от село Бродилово, които тя изпълнява на големи празници. Преди повече от 14 години влиза за първи път в огъня на патронния празник на с. Бродилово – Св. Пантелеймон, и оттогава изпълнява този ритуал, заедно с другите нестинари на по-големи нестинарски празници.
Счита се че всеки, дори да не е странджанец, би могъл да стане нестинар, ако силно вярва в божествената същност на обряда. Най-важна обаче е любовта към нестинарството.
„Трудно е да се отговори на този въпрос, защото всеки носи „своя кръст“ в този живот, и всеки знае себе си. Нестинарството не е по желание, а е даденост.“, казва Костадин.
Малцина знаят, че всъщност ритуалът с танца в жаравата в неделята срещу 3-ти юни е кулминационен момент от целогодишния и сложен нестинарски обреден календар, но има много други традиции и обичаи, които се следват.
„Дървените „одерчета“ например са предназначени, за да се поставят иконите на тях – да си „отдъхнат“ и да си „починат“. Много важно е да кажем, че в тези празнични дни иконите се третират като живи – те се обличат със специални червени ритуални ризи, както и ние се пременяме, за да дойдем на панаира. Напръскват се, осветяват се с вода от извора и това е най-важното – да знаем, че иконите по някакъв начин „оживяват“ в нашето съзнание през тези празнични дни.“, допълва нестинарят.
Ритуалът се ръководи от епитроп, който предвожда цялото шествие – металният кръст, свещите, иконите и всички хора. За ролята на гайдата и тъпана пък разказва Петко Янгьозов.
„Гайдата и тъпанът са двата свещени инструмента в странджанския рупски фолклор и заради това присъстват и в нестинарската обредност. Те са в двете противоположности – гайдата е във висотите, с много пискливи тонове и звучност, докато тъпанът е в ниския регистър и смесицата между двете честоти въздейства на нестинарите, за да ги „прехвали“.
