Социалните партньори ревизираха мярката „60:40“ в подкрепа на бизнеса
Фирми от всички сектори на икономиката, чиито приходи са намалели с най-малко 25%, поради напълно или частично преустановена работа вследствие на извънредното положение, ще могат да искат помощ от държавата в размер на 60% върху брутното трудово възнаграждение на работниците.
Това предвижда актуализираният вариант, обсъден на онлайн заседание на Тристранния съвет, предаде БГНЕС.
Приложеният към постановлението списък със сектори, подлежащи на компенсации, ще се отнася само за работодателите, спрели работа вследствие заповед на държавен орган, в случая министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
По време дискусията министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се съгласи с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби. Спорен беше въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на ПМС, спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г.
Част от социалните партньори предложиха за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение беше спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г. Сред спорните въпроси беше и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка, беше възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.
Социалните партньори бяха единодушни по няколко ключови предложения: необходима промяна в Закона за извънредното положение, където е заложена мярката 60/40 – съотношение, което прави ПМС неприложимо за огромната част от българските фирми, особено за микро-, малките и средните предприятия; да се създаде публичен регистър на компаниите, които ще бъдат подкрепени по силата на постановлението; да се облекчи максимално обемът документация, необходим за кандидатстване за компенсации; да се прецизират част от текстовете в постановлението, така че да няма възможности за странични тълкувания;
Постановлението е само една от антикризисните мерки, затова е необходимо спешно разработване и приемане на цялостен антикризисен план, комплекс от мерки в подкрепа на икономиката, в средносрочен и дългосрочен план.
До неделя на обяд членовете на Национлания съвет за тристранно сътрудничество ще изпратят писмените си предложения, с цел прецизиране на текстовете в постановлението. А в понеделник на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието, за да може максимално бързо фирмите да имат възможност да се възползват от възможностите за компенсиране на техните загуби, породени от кризата.
Вицепремиерът Марияна Николова съобщи, че тристранният съвет е определил мерките за подкрепа на бизнеса. АИКБ и КРИБ не са подкрепили предложените мерки, съобщи Николова. Двете организации настояват за промени в Закона за извънредното положение, както се създаде и публичен списък на всички фирми, получили финансиране от държавата.
Според КНСБ заложената мярка за преодоляване на безработицата е безпрецедентна по своят обхват и размер, допълни вицепремиерът.
Тристранният съвет продължава да обсъжда мерките по икономическата част, и утре до обяд ще е готово окончателното постановление в МС.
Живот след смъртта: Жена видя Рая, срещна загубеното си дете и се върна да разкаже
Русе грее с 900 метра празнична светлина и нова коледна магия
Лекари без договор, пациенти без сигурност – защо бюджетът за 2026 е решаващ
Открит опасен микроорганизъм в мляко за кърмачета, изтеглят партиди от пазара
Властта се срива, Радев излиза напред
Откраднаха коледна елха от района пред училище в Радомир
Протест в Смолян срещу фотоволтаична централа: Жителите се опасяват за домовете и гората
Как евтините китайски дрехи заляха Европа
Въпросът остава: Кои са били хората, стреляли по деца в Сараево, като на сафари?
Тези хора да забравят за джинджифил, въпреки че се води суперхрана
Нова горивна схема затяга коланите: Бензинът в Иран вече не е даденост
Всички правим тази грешка: Тези ястия, стават по-здравословни, но чак на следващия ден
