Социалните партньори ревизираха мярката „60:40“ в подкрепа на бизнеса
Фирми от всички сектори на икономиката, чиито приходи са намалели с най-малко 25%, поради напълно или частично преустановена работа вследствие на извънредното положение, ще могат да искат помощ от държавата в размер на 60% върху брутното трудово възнаграждение на работниците.
Това предвижда актуализираният вариант, обсъден на онлайн заседание на Тристранния съвет, предаде БГНЕС.
Приложеният към постановлението списък със сектори, подлежащи на компенсации, ще се отнася само за работодателите, спрели работа вследствие заповед на държавен орган, в случая министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
По време дискусията министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се съгласи с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби. Спорен беше въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на ПМС, спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г.
Част от социалните партньори предложиха за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение беше спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г. Сред спорните въпроси беше и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка, беше възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.
Социалните партньори бяха единодушни по няколко ключови предложения: необходима промяна в Закона за извънредното положение, където е заложена мярката 60/40 – съотношение, което прави ПМС неприложимо за огромната част от българските фирми, особено за микро-, малките и средните предприятия; да се създаде публичен регистър на компаниите, които ще бъдат подкрепени по силата на постановлението; да се облекчи максимално обемът документация, необходим за кандидатстване за компенсации; да се прецизират част от текстовете в постановлението, така че да няма възможности за странични тълкувания;
Постановлението е само една от антикризисните мерки, затова е необходимо спешно разработване и приемане на цялостен антикризисен план, комплекс от мерки в подкрепа на икономиката, в средносрочен и дългосрочен план.
До неделя на обяд членовете на Национлания съвет за тристранно сътрудничество ще изпратят писмените си предложения, с цел прецизиране на текстовете в постановлението. А в понеделник на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието, за да може максимално бързо фирмите да имат възможност да се възползват от възможностите за компенсиране на техните загуби, породени от кризата.
Вицепремиерът Марияна Николова съобщи, че тристранният съвет е определил мерките за подкрепа на бизнеса. АИКБ и КРИБ не са подкрепили предложените мерки, съобщи Николова. Двете организации настояват за промени в Закона за извънредното положение, както се създаде и публичен списък на всички фирми, получили финансиране от държавата.
Според КНСБ заложената мярка за преодоляване на безработицата е безпрецедентна по своят обхват и размер, допълни вицепремиерът.
Тристранният съвет продължава да обсъжда мерките по икономическата част, и утре до обяд ще е готово окончателното постановление в МС.
Избори в Украйна по време на война: Зеленски поставя условие, Русия оспорва легитимността му
Ще има ли сняг за Коледа? Прогнозите за декември не вещаят зимна идилия
Почитаме св. Даниил Стълпник – чудотворец и закрилник на изпадналите в беда
Тежка катастрофа с три коли в Студентски град: Полиция и линейки на място
Дунав вече не е същият: реката навлиза в климатичен режим с опасни колебания
Новият грип H3N2: мутирал щам буди тревога сред експертите
33-ма в ареста след протеста, нов опит за провокации в София
Бургазлия призна за афера в Руен, съпругата му го разкри
Как да запазим паметта си с възрастта - съвети срещу когнитивен спад и деменция
Какво правеше тази чаша на масата на Мария Цънцарова
Синя България с алтернатива на бюджета на Асен Василев: 1% дефицит, без нов дълг
