Хаос в РИОСВ – Бургас за лодките на Ропотамо, прекратиха конкурса заради груби нарушения
Четири фирми ще сезират прокуратурата за множество нарушения и неясноти, допуснати в деня на отваряне на офертите на фирмите-участници за нов наемател на атракционна дейност „Разходка с лодка в река Ропотамо”. Скандалът избухна в сградата на Регионалната инспекциуя по опазване на околната среда и водите /РИОСВ/-Бургас, където се проведе открита процедура с поетапно отваряне на документите на шестте фирми-кандидати да возят с лодки туристи по Ропотамо.
Флагман.БГ проследява темата с поредица от публикации. В РИОСВ-Бургас се срещнаха бившият и настоящ наемател на атракциона. Първи влезе Тодор Ташев, който близо 10 години до октомври м. г. стопанисваше района с лодките и кръчмата. Сега той отново бе кандидат с подадени оферти на на две фирми „Кито трейд” и „Примо тур”, на които е управител. Преди две седмици, репортер на Флагман.БГ засне чисто новите катамарани на „Примо тур“, намиращи се на паркинг при бизнесмена Илчо Дуганов – очевидно подготвени за тази цел още преди да е обявяван конкурс. След няколко дни бяхме разпитвани в „Криминална полиция“ на ОД на МВР – Бургас кой ни е съобщил местонахождението на тези лодки, тъй като след публикацията ни г-н Тодор Ташев получил заплахи, че ще бъдат взривени.
В РИОСВ пристигна и управителят на ”Венис Марина” Здравко Казаков, който по документи все още е намател на аткрациона. Негови катамарани до момента разхождат туристи по реката след спечелен конкурс през октомври м. г.
Скандалът започна веднага след старта на конкурса, когато стана ясно, че РИОСВ е била предварително информирана, че заради допуснати нарушения в конкурса от нейна страна, няколко от участващите фирми са подали жалби до Бургаския административен съд. Техни адвокати настояха пред тричленната комисия, лично в залата да влезе директорът на инспекцията Добрина Стоилова и да потвърди дали при тези обстоятелства ще се проведе надпреварата.
Председател на комисията Димитринка Георгиева извика шефката Стоилова, за да потвърди заповедтта за конкурса и той започна с отваряне на пликовете с документите. Оказа се, че нито един от участниците не е получил документ, върху който да са отбелязани поредните номера на подадените оферти, дата и час на постъпването им. Върху пликовете също липсваше час на постъпването на офертите. Комисията се чудеше коя оферта в кой час е постъпила и дали не е подадена след изтичането на крайния час за приемането и в РИОСВ-Бургас.
В залата настана хаос, след като представителите на шестте фирми започнаха да сочат един след друг нарушения на Закона, за начина, по който се провежда отварянето на офертите и допуснатите грешки и неясноти в документацията на възложителя. Част от обвиненията бяха и за редица дискриминационни изисквания към участниците в конкурса .
Разкритието на адвокат Димитър Москоянев хвърли в смут присъстващите в залата, като обяви, че РИОСВ е допуснала сериозен и непоправим гаф, като никъде не е посочила и определила в документите срока за наем на атракционната дейност. Т.е без определен и посочен срок за наем в документите, по Закон, договорът с фирмата-победител не може да бъде подписан. Оказа се, че заради този гаф на РИОСВ, нито един от кандидатите не е посочил срок за изпълнение на дейността и комисията обяви, че всички са отстранени от участие. Юристът в комисията заяви, че протоколът от отварянето на офертите, трябва да е изготвен в срок до 11 септември, а директорът Добрина Стоилова да излезе с краен административен акт, с който ще бъде прекратена процедурата за избор на нов наемател на атракционната дейност в Ропотамо.
Оказа се също, че обявяването на конкурс за нов наемател на атракцията в Ропотамо при действащ договор с „Венис Марина” за извършване на същата дейност, на същото място е недопустимо. Въпросната фирма в момента извършва разходки с лодки в реката и има сключен договор със срок до декември 2017-та година. Преди месец РИОСВ-Бургас прекрати едностранно договора, който обаче остава в сила до окончателното произнасяне на съда.
Готова ли е България за еврозоната? Политиците ни не искат еврото
Тя се възмути, че момичетата от Ергенът били меркантилни, но имала 60-годишен любовник
С Алек го направихме в морето, твърди тази участничка от Ергенът
Пич, не търсиш на правилното място ;) Такъв конкурс няма място на страницата на МОСВ. Имаше конкурс, но беше обявен на страницата на ДПС. Там трябваше да търсиш, но твой си е проблема, че не си се информирал навреме.
Аааааа....и хвърли един поглед на значението на думата "ирония" в тълковния речник.
Извинявай, но не виждам обявен конкурс на страницата на МОСВ, съответно допуснати кандидати, и най-вече спечелил. Напълно съм убеден, че не е проведен конкурс. А за уволнението - няма ли за какво? Гледай само за месец колко поразии направи. Скоро всичко ще излезе.
Извинявай, но не виждам обявен конкурс на страницата на МОСВ, съответно допуснати кандидати, и най-вече спечелил. Напълно съм убеден, че не е проведен конкурс. А за уволнението - няма ли за какво? Гледай само за месец колко поразии направи. Скоро всичко ще излезе.
Че що пък да я уволняват??? Ми тя си е назначена с Напълно Законен конкурс, който спечели от раз! Ще я уволнят след 4 години като дойдат следващите малоумници...
12.09.2013 19:23:32
Рейтинг:
0
Малиии, то верно голем хаос и батак в тоз риос бургас. Мнооого глави ще хвърчат и то все гербаджииски. Вече имам списъка с уволнените и наказаните, остава само да намеря за всекиго по нещо. Ама и да не намеря - пак ще хвърчат глави, така ми наредиха.
Мафиотите наели две луксозни яхти от Марина Диневи и цяло лято кръстосвали от курорт на курарт
Ключови думи: руски мафиоти, пазар, наркотици, България, заселват се, Бургас, Варна, война
Сподели:
12 Септември 2013, Четвъртък
Източник: 168 часа
Членове на известната Измайловска групировка се заселват трайно у нас, засега продават дрога на дребно
Руски мафиоти от известната Измайловска групировка се заселват трайно по българското Черноморие. Очаква се до пролетта броят им да нарастне до 150 човека и да влязат в конфликт с нашите престъпни групи, предричат източници от спецслужбите.Полицията в Бургас има информация за наличие на руски криминални елементи в региона, но все още е на ниво оперативно проучване, пише "168 часа". Реално Измайловска групировка не съществува в старата си форма. В момента руската престъпна група е повече бизнес-структура, отколкото криминална банда. От полицията очакват, ако има някакво развитие, то да е през пролетта, когато ще тръгне новото преразпределение на пазарите в наркотиците, проституцията и рекета. Мафиотите у нас, свързани с измайловци, били между 25-30 души. На този етап руснаците опипват пазара и се задоволяват само с пласиране на малко количество наркотици. През това лято те основно са обикаляли Черноморието с две големи яхти, наети от "Марина Диневи" в Свети Влас. Руснаците изпивали колосални количества алкохол и редовно купонясвали. По заведенията хвърляли големи бакшиши и били любими клиенти за сервитьорките. Тяхната задача за това лято е била явно чисто разузнавателна. Очаква се обаче те да ударят сериозно през пролетта на следващата година и да влязат във война с местните бандити. До тогава броят на руските гангстери трябва да нарастне до 150 човека, което ще направи групировката най-многобройна по числен състав. Лидер на руснаците е човек с прякор Войника, който дълги години е воювал в Афганистан.Въпросният шеф е на около 50 години и е изпратен в България от своите ръководители от Москва. Става въпрос за висшите представители на т.нар. Измайловска групировка, който има дълга и митична слава.
В категории: Крими
Где была?
Расскажи-ка, милая,
Как дела?
- За тобою бегала, Дед Мороз,
Пролила немало я
Горьких слез.
- А ну-ка, давай-ка, плясать выходи!
- Нет, Дед Мороз, погоди!
- Ты меня, любезная, извини,
И свою любовь ко мне
Сохрани.
- Как же не любить тебя,
Милый дед?!
- Сколько зим потрачено,
Сколько лет!
- А ну-ка, давай-ка, плясать выходи!
- Нет, Дед Мороз, погоди!
- Ждет мои подарочки
Ребятня.
И тебе достанется
От меня!
- Наконец, сбываются
Все мечты.
Лучший мой подарочек - это ты!
- А ну-ка, давай-ка, плясать выходи!
- Нет, Дед Мороз, погоди!
Един ден майка му рекла:
— Червена шапчице, ето ти малко козунак и едно шише вино. Занеси ги на баба си, защото тя е болна и немощна и трябва да се подкрепи. Тръгни, докато слънцето не е почнало да прежуря, върви мирно и тихо и не се отбивай от пътя, защото може да паднеш, да строшиш шишето и да оставиш баба си без вино. А щом влезеш в стаята й, недей забравя да поздравиш с „Добро утро“ и не любопитствувай да видиш какво става край тебе.
— Ще направя всичко така, както ми поръча, мамо — рекла Червената шапчица и подала ръчичка на майка си за сбогом.
Бабата живеела чак в гората, на половин час път от селото. И когато Червената шапчица навлязла в гората, срещнал я вълкът. Но Червената шапчица не знаела, че той е свиреп звяр, и затова никак не се изплашила.
— Добър ден, Червена шапчице — рекъл той.
— Добър ден, Кумчо Вълчо.
— Къде си се запътила рано-рано, Червена шапчице?
— У баба.
— Какво носиш в престилката?
— Козунак и вино. Козунака месихме вчера за болната ми и немощна баба — да похапне и да се подкрепи.
— Къде живее баба ти, Червена шапчице?
— Още четвърт час път навътре в гората: къщата й е под трите високи дъба, а малко по-надолу е лещакът, сигурно го знаеш — рекла Червената шапчица.
„Малкото и крехко момиченце е добра хапка, сигурно е по-вкусно от старицата — рекъл си на ума вълкът, — но трябва да подхвана хитро работата, та да излапам и двете.“
Повървял малко редом с Червената шапчица, а после рекъл:
— Червена шапчице, я виж какви хубави цветя има наоколо! Защо не поглеждаш какво става край тебе? Струва ми се дори, че не чуваш как сладко пеят птичките. Вървиш право напред, като че си тръгнала на училище, а тука, в гората, е толкова весело!
Дигнала очи Червената шапчица, видяла как слънчевите лъчи се провират игриво Между листата на дърветата и как земята е осеяна с хубави цветя и си рекла: „Ще зарадвам баба, ако й занеса китка свежи цветя; още е толкова рано, че пак ще стигна навреме“.
Отбила се от пътя и влязла в гората да подири цветя; но щом откъснела някое, зървала по-надалеко друго още по-хубаво, спускала се към него и така навлизала все по-навътре и по-навътре в гората.
А вълкът отишъл право към къщата на бабата и похлопал на вратата.
Кой е там?
— Аз съм, бабо, Червената шапчица, нося ти козунак и вино. Отвори!
— Натисни ръчката! — викнала бабата. — Съвсем без сили съм, не мога да стана от леглото.
Натиснал вълкът ръчката, вратата се отворила и той, без дума да продума, отишъл право към леглото на бабата и я нагълтал цяла. После облякъл нейни дрехи, сложил нейна домашна шапчица на главата си, мушнал се в леглото и дръпнал завесата пред него.
А Червената шапчица все тичала за цветя и когато набрала толкова много, че не могла да носи повече, сетила се за баба си и отново се запътила към нея. Позачудила се, че вратата е отворена, а като влязла в стаята, всичко вътре й се сторило някак странно, та си помислила: „Друг път ми е толкова приятно у баба, а днес, кой знае защо, ми става страшно!“
— Добро утро! — викнала тя, но никой не й отговорил.
Отишла тогава до леглото и дръпнала завесата. Бабата лежала в леглото, но била нахлупила шапчицата ниско над лицето си и имала много чудноват вид.
— Ой, бабо, колко са ти големи ушите!
— Да те чувам по-лесно.
— Ой, бабо, колко са ти големи очите!
— Да те виждам по-лесно.
— Ой, бабо, колко са ти големи ръцете!
— Да те сграбча по-лесно.
— Ой, бабо, колко е голяма устата ти!
— Да те изям по-лесно.
Още не издумал всичко, скочил вълкът изведнъж от леглото и нагълтал клетата Червена шапчица цяла-целеничка.
Уталожил вълкът глада си, мушнал се пак в леглото, заспал и захъркал тъй силно, че се чувало чак навън. Точно по това време край къщата минал един ловец и си рекъл: „Старицата хърка много силно, трябва да видя да не й се е случило нещо лошо“. Влязъл в стаята, спрял се до леглото и видял в него вълка.
— Тук ли трябваше да те намеря, стари злосторнико? — викнал той. — Отдавна те диря.
Дигнал пушката и се прицелил, но му минало през ума, че вълкът може да е нагълтал бабата и едва ли ще му се удаде да я спаси. Не гръмнал, ами взел една ножица и почнал да разпаря търбуха на вълка. Като го поразпорил малко, пред очите му светнала Червената шапчица; рязнал още малко и ето че момиченцето изскочило и рекло:
— Ой, колко бях се изплашила! В корема на вълка беше ужасно тъмно.
После излязла жива и бабата, но едва-едва дишала. Червената шапчица донесла няколко едри камъни и напълнили с тях търбуха на вълка. Събудил се той след малко, рекъл да скочи от леглото и да побегне, но камъните били толкова тежки, че той се строполил на земята, пребил се и умрял.
Зарадвали се тримата много. Ловецът одрал кожата на вълка и си отишъл у дома, бабата изяла козунака и изпила виното, които й била донесла Червената шапчица, и се подкрепила, а Червената шапчица си рекла: „Докато съм жива друг път няма вече да се отбивам от пътеката и да навлизам в гората, щом мама не ми позволява“.
Някои разправят, че веднъж Червената шапчица пак тръгнала да носи нещо печено на старата си баба, заговорил я друг вълк и искал да я отбие от пътя. Но Червената шапчица не го послушала, продължила все напред и казала на баба си, че я срещнал вълк и й рекъл „добър ден“, но в очите му святкала злоба.
— Ако не бяхме на главния път, сигурно щеше да ме изяде.
— Ела да заключим вратата, та да не може да влезе — рекла бабата.
След малко вълкът похлопал и викнал:
— Бабо, отвори! Аз съм, Червената шапчица, нося ти нещо печенко.
Ала двете се спотайвали вътре и не отворили вратата. Повъртял се сивокожият звяр около къщата, повъртял се, па накрая скочил на покрива: решил да почака, докато привечер Червената шапчица тръгне за дома си, та да се примъкне подире й и да я изяде в тъмното. Ала бабата разбрала какво си е наумил.
Пред къщата имало голямо каменно корито и бабата рекла на момиченцето:
— Червена шапчице, вчера варих наденици. Вземи ведрото и излей водата от тях в коритото!
Носила Червената шапчица вода, носила, докато напълнила голямото, много голямо корито чак догоре. Миризмата от надениците блъснала вълка в носа, той почнал да души и да гледа надолу, и накрая вратът му се източил и станал толкова дълъг, че вълкът не можел вече да се задържи и почнал да се пързаля. Плъзнал се от покрива, паднал право в голямото каменно корито и се удавил.
И после Червената шапчица тръгнала весело назад към къщи и никой не й сторил нищо лошо.
Край
Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в отровната смрад,
без слънце,
в задушни коптори.
Светът е затвор.
Мъже и жени, народ,
ни крачка назад!
Ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.
Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава
в проводните мрежи
и движи живота
а той ни помита,
влече
и ние го гледаме
с тъпа, наивна
небрежност.
Със нокти дълбахме скалите.
В гранита
тунели пробихме.
Опасахме с релси земята,
в недрата й
всичко открихме.
Антени замрежват небето,
където
в мъглите
забити
са небостъргачи,
а още нагоре в простора
стоманени
гарвани
грачат.
Другари,
да бъдем наясно –
не удрям клеймо
на прогрес
и знам прекрасно,
че не прогреса е, който ни души.
И ние не ще го рушим. –
Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени.
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод за живота!
От мен за Вас:
"Бесове"
Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
И пътувам сред полето,
а звънчето; звън-н-н, звъни...
И е страшно на сърцето
в тези чужди равнини.
"Давай, кочияш!" - " Не мога,
халата ме заслепява
и конете изнемогват;
сняг пъртината навява.
Май изгубихме се! Ето,
няма път! Убий ме, няма!
Някой бес с нас сред полето
си играе. Ей го, там е!
Виж го, виж го, ето, бяга,
духа, плюе и се киска,
и да блъсне във оврага
той конете диви иска.
Ту като крайпътен камък
мярка се пред мен в нощта;
ту блуждае като пламък
и изчезва в пустошта."
Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
Движим се без сили вече;
стихна призивния звън.
Спряхме... " Що се там изпречи?"
" Знам ли? Вълк, или пък пън?"
Хала хлипа, хала вие;
буйните коне хриптят;
той в мъглата уж се крие,
но очите му горят.
Пак конете полетяха,
а звънчето; звън-н-н, звъни...
Виждам: духове се сбраха
в побелели равнини.
Уродливи и безбройни
пред луната се тълпят;
мътни, дрипави, нестройни,
като късен листопад.
Колко са! Какво преследват?
Що тъй жалостно опяват?
Дух домашен ли погребват?
Веди ли в нощта венчават?
Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
А в небето рой след рой
бесове се мъкнат, сбират;
с жални писъци и вой
моето сърце раздират...
КАК ЩЕ ОБЯВИТЕ НОВ КОНКУРС, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ИМА ФИРМА, КОЯТО ВСЕ ОЩЕ РАБОТИ ТАМ И ВИ СЪДИ. ТОЗИ ТОДОР ТАШЕВ Е ГОЛЯМА ЖЕНА
Имаш предвид директорката и комисията от РИОСВ вероятно. Това за ШМАТКИТЕ само за тях може да важи.
мЪдурчо ;), пише се мЪдурчо. Идва от мЪде.
ааа...и не, нямам мЪдури, отдавна са ме скопили...без упойка
ама и ти може да ме хванеш отдолу де, няма да ти чупя хатъра
Ами то за тая Димитринка Георгиева е написано че е председател на комисията, а председателя трябва да е запознат с всичко - не да е вътре само за присъствие. А този юрист който е написан в статията да не би да е лицето за контакти в обявата (нормално е той да е подготвял документите за конкурса) - най-"големия" юрист за всички времена Ана Ковачева.