Само във Флагман.бг: Как РИОСВ-Бургас влиза в пореден страшен скандал за бизнеса на р. Ропотамо
Смешна картинка: Наш репортер завари шефа на екоинспекцията Антоний Иванов да се вайка върху заглавието на местен всекидневник и да пита подчинените какво да прави оттук-нататък
Ключови думи:
бургас, риосв, антоний иванов, бойчо георгиев, добринка стоилова, река ропотамо, скандал, риосв-бургас
24 Март 2014, Понеделник, 16:48 ч.
Автор: Флагман.бг Снимка Иван КОЛЕВФирмата-наемател сезира медиите за провал на сезона, ако сега се обяви поредния конкурс за елиминирането им
Новият директор на РИОСВ-Бургас Антоний Иванов тръгна по стъпките на своята предшественичка Добринка Стоилова и също като нея навлиза в грандиозен скандал за лодките на Ропотамо.
С сайта на институцията в петък се появи съобщение за обявен пореден нов конкурс за пет години - за отдаване под наем на атракционната дейност „Разходка с лодка” по реката. Срокът за покупа на документация е само 8 календарни дни и тече от датата на обявяването на 21 март. Началната конкурсна цена е 47 хил.лв. с ДДС, победител ще стане този, който даде най-висока цена. Конкурсът бе спечелен през октомври 2012 г., по времето на герберовия шеф на РИОСВ Бойчо Георгиев от фирма „Венис Марина” ЕООД за пет годии. Веднага след смяната на централната политическа власт – през юли м.г., вр.и.д. Добринка Стоилова анулира този договор и обяви конкурс, който обаче се провали, защото бе прекратен с шумен скандал поради множество нарушения в процедурата. След злополучния конкурс за лодките, Стоилова си тръгна дискредитирана, въпреки че направи опит да участва в конкурса за шефското място през януари т.г. Поста зае геологът Антоний Иванов. Цялата сага около бизнеса на реката Флагман.бг отразява в поредица от публикации – виж нашата Тема в развитие вдясно.
Вчера от „Венис Марина” разпространиха изявление, с което предупреждават, че сезонът може да се провали, ако в един момент на кея се струпат новите пет катамарана на евентуалния нов-стар наемател, чиято самоличност и фирма, ако се съди от предходните ни публикации, е отдавна известен.
Днес нашият репортер Иван Колев отиде в РИОСВ-Бургас, за да попита Антоний Иванов на място какви са мотивите му като административен ръководител, за да предприеме тези действия. В почивния ден той бе неоткриваем, за да му дадем думата, спазвайки етичните журналистически норми.
Очаквайте след малко интервю с новия екошеф на Бургас, когото заварихме в 10 часа сутринта да провежда оперативка с подчинените. Върху ситуационната маса в кабинета си Иванов бе разгърнал областния всекидневник „Черноморски фар”, където е публикуван почти едно към едно сигнала на „Венис Марина” под заглавие „Алармират за нагласен конкурс за лодките на Ропотамо”. Освен бележник и разпечатка на обявата за конкурса, други книжа пред Антоний Иванов не видяхме. Той разискваше с останалите експерти очевидно най-важната за седмицата тема – лодките на Ропотамо, а въпросите му към тях бяха от рода: „Какво ще правим сега?”. За съжаление не сме записали този интересен „експертен” разговор, който чухме, но и интервюто с Иванов достатъчно красноречиво показва компетентността му по казуса. В кадъра се вижда червенокоса, късо подстригана жена с очила, която опитваше да „замаже” уникалната неадекватност на шефа, явно тя бе юридически подготвена. Останалите служители от оперативката криеха с ръце главите си и не желаеха да бъдат снимани.
Ето какво предупреждават чрез средствата за масова информация от „Венис Марина”:
„Информираме ви за реална заплаха за провал на туристическия сезон на резерват „Ропатомо”, след грубо погазване на Закона от страна на РИОСВ-Бургас и за скандални опити да бъде анулиран валиден и предплатен договор на фирма "Венис Марина" за извършване на атракционна дейност разходка с лодка по река Ропотамо. "Венис Марина" има сключен договор с Регионалната инспекция в Бургас за туристическа дейност по реката за срок от 5 години. Договорът бе подписан на 24.10.2012 година, след като фирмата спечели обявения публичен конкурс. Този факт обаче не се хареса на някого и срещу „Венис Марина” започна истерична кампания, подплатена единствено с клевети и инсценирани нарушения. Стигна се до там, че в разгара на миналия туристическия сезон бившата директорка на РИОСВ-Бургас Добрина Стоилова издаде незаконно решение за едностранно прекратяване на договора, без мотиви и причини. Със съдебно решение издадено на 12.03.2014 г. по дело 484/2013, Бургаският окръжен съд /БОС/, приема за установено, че договорът съществува и не е прекратен. БОС изрично постанови, че договорът за атракционна дейност между РИОСВ-Бургас и "Венис Марина" е валиден и с днешна дата е в сила. Въпреки това и пренебрегвайки грубо решението на Съда, настоящият директор на РИОСВ-Бургас Антоний Иванов обяви нов конкурс за отдаване на дейност, за която "Венис Марина" има неоспорим договор и която вече е предплатила наемна такса за Сезон 2014.
Това безпрецедентно погазване на закона обаче е само върха на айсберга! Още по-скандални са "нагласените" изисквания към фирмите, които имат право да участват в незаконния конкурс Условията и параметрите са подбрани така, че умишлено да отстранят "Венис Марина" дори и от участие в конкурса! Надпреварата е нагласена, а победителят предрешен от сега. Посочваме пример: В конкурса могат да участват само фирми, които са развивали минимум 3 години разходка с лодка. Друго изискване е кандидатът да има от 3 до 5 лодки, всяка с места от 35 до 50 пасажера. Лодките да са с максимално газене 43 см и да имат сертификат за отдалечаване на 2 морски мили от брега. Но за всичко си има причина, вероятно финансова!
Наше проучване установи, че съществува само една единствена частна фирма, която отговаря на така определените странни условия. Единствено нейните лодки отговарят на цифрите, определени от РИОСВ, а също и на изискването за 3-годишен професионален опит "Разходка с лодка по река".
Заявяваме, че зад така подготвения конкурс стои груба манипулация, която граничи с престъпление. Фирма "Венис Марина" ще защити интересите си със всички позволени от Закона средства, за което ще продължим да ви информираме.
Възмутително е, когато една година двама директори на РИОСВ - Бургас изразходват толкова енергия и ресурси за да изместят една компания от извършването на туристическата дейност. В същото време обаче, двамата директори на РИОСВ нямат време да организират и назначат експертен съвет, който да разгледа купищата проекти и преписки чакащи вече 12 месеца по рафтовете. Бившият и настоящият директор на РИОСВ - Бургас забравят каква всъщност е основната дейност на Инспекцията. Загърбването на основните функции на РИОСВ за сметка на преследването на съмнителни интереси компрометира имиджа й, и важните й социални и обществени отговорности и задачи.”
В категории:
Разследване
Над 200 животни загинаха в пожар в зоопарк на полуостров Крим
16/04/2024, Вторник 14:48
0
Арестуваха българи за крупни измами в Гърция
16/04/2024, Вторник 14:40
1
Нарушители на пътя ще получават писма от семейства на загинали
16/04/2024, Вторник 14:19
1
Общината отново призовава ВиК да довърши работата си в „Славейков“
16/04/2024, Вторник 14:00
0
Главчев с нова порция смени на заместник-министри
16/04/2024, Вторник 13:46
0
Правят бързи печалби от имоти
16/04/2024, Вторник 13:40
2
Иван Гешев на изслушване пред парламентарната комисия за Нотариуса (НА ЖИВО)
16/04/2024, Вторник 13:22
0
Краят на една ера дойде: Надал се сбогува с тениса
16/04/2024, Вторник 13:20
0
Съсед заплаши певицата Прея с убийство
16/04/2024, Вторник 12:58
3
Карамелна бомба само за 10 минути: Евтин и бърз десерт без печене
Проверяват случай със специализант-хирург, правил гинекологични прегледи
16/04/2024, Вторник 12:20
4
Как да кандидатстваме успешно медицина и фармация
16/04/2024, Вторник 12:07
0
№: 35 14.03.2014г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Членове:.......................................
Съдебни заседатели:..................
Секретар: Н.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
н.а.х.дело № 430 по описа за 2013год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Венис Марина”ЕООД, ЕИК-201283884, к.к.Сл.Бряг, общ.Несебър, кв.Камелия 210, ет.2, срещу наказателно постановление № 21/16.08.2013г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗЗТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 30`000лв.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като липсват доказателства за осъществен състав на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподател се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и иска от съда отмяна на постановлението.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Д.И., свидетелите по акта М.Я. и Д.Т.. Извършена беше и съдебно-техническа експертиза от в.л.С.Р..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
С писмо вх.№ Н-179/26.02.2013г. жалбоподателят „Венис Марина”ЕООД във връзка със сключен договор с РИОСВ-Бургас от 24.10.2012г., по силата на който ползвал имоти на територията на резерват Ропотамо – Пристан край моста на р.Ропотамо и сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КК на гр.Приморско, поискал от РИОСВ-Бургас да извърши ремонт на покрива на сградата, ВиК инсталацията, ел.инсталацията, да извърши интериорно оптимизиране, инспекция на съществуващия пристан, подмяна на негови елементи, ремонт и пребоядисване на парапетите, ремонт на тоалетната, ремонт на дървени парапети ограничаващи територията на резервата, ремонт на бариерата. С писмо изх.№ 1179 от 04.03.2012г. директорът на РИОСВ-Бургас заявил, че не възразява да се извършат посочените дейности, квалифицирани като текущ ремонт.
На 21 и 25.03.2013г. актосъставителят Д.И.,***, заедно с колегата си Д.Т., във връзка с публикации в медиите за извършвано незаконно строителство на територията на резервата, извършили проверка съвместно със служители на РДНСК-Бургас и Община Приморско в резерват Ропотамо в района около пристана. При нея установили, че „Венис Марина”ЕООД като изпълнител на туристическа дейност – ползване на бар-грил Ропотамо на територията на резервата, извършвал строително-монтажни работи. Премахната била цялата конструкция на бар-грила и се изгражда нова дървена конструкция върху същия терен. Подменяли се дъските на терасата към заведението. Изграждала се нова будка за билети на мястото на старата. Подменял се покривът на тоалетните и дървените парапети.
За извършената от нея проверка актосъставителят Д.И. съставила констативен протокол № 004719-ПД-11-05 от 25.03.2013г., който е подписан от нея, св.Т. и управителя на „Венис Марина”ЕООД – З.К..
На следващия ден управителят З.К. се намирал в административната сграда на РИОСВ-Бургас във връзка с налагане административна мярка „спиране на строителството“ и в негово присъствие Д.И. съставила акт за установяване на административно нарушение № 21/26.03.2013г. против „Венис Марина”ЕООД, в който нарушението е описано по следния начин „На 25.03.2013г. в гр.Приморско е премахнал цялата конструкция на бар-грил Ропотамо, представляващ сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КК на гр.Приморско и изгражда нова дървена конструкция. Строителството на новия обект не е съгласувано с РИОСВ-Бургас или МОСВ”. Актът бил предявен за подпис и подписан от управителя на дружеството, който не е изложил възражения срещу него.
Впоследствие наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление № 21/16.08.2013г., с което действията на жалбоподателя били квалифицирани като нарушение на чл.13, ал.2 от Закона за защитените територии, поради което на осн. чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗЗТ, му наложил имуществена санкция в размер на 30`000лв.
По делото се извърши съдебно-техническа експертиза от в.л.С.Р., която е констатирала на терена наличието на конструкция, представляваща дървени колони с размери 20/20см., височина 2,50м. и на разстояние 3м., трайно свързани към терена посредством метални планки с болтове на бетонови фундаменти. Покривът бил от столици, ферми с ребра, с частично накована дървена обшивка. Свързването между отделните елементи на дървената конструкция било осъществено със скоби, болтове и гвоздеи. Според експерта, така описаната дървена конструкция се различава по площ и конфигурация от съществувалата на нейно място сграда за обществено хранене, съгласно заснемането на последната по кадастралната карта.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя, свидетелите и заключението на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Приема се, че жалбата е подадена в срок (липсват данни кога постановлението е връчено) и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата обаче се явява неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В настоящия случай въпросът за вината не може да бъде изследван, защото извършителят е юридическо лице, правно образование, което не може да има собствено психично отношение към деянието.
Съгласно нормата на чл.13, ал.2 от ЗЗТ, за нарушение на която е санкционирано „Венис Марина”ЕООД, в защитените територии строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Сградата на бар-грил Ропотамо с идентификатор 58356.67.39.1 по КК на гр.Приморско, която е било обект на извършваните строително-монтажни работи от жалбоподателя, се намира в защитена територия по смисъла на чл.5, т.1 от ЗЗТ – резерват.
Съгласно обнародваната в ДВ бр.41/1992г. заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра на околната среда, е възстановен резерват „Ропотамо” с територията включваща река Ропотамо – от устието до моста на м.”Калдъръм гетчит”. Този резерват е включен и в приложението № 2 на ЗЗТ в т.І.53. Анализът на разпоредбите на ЗЗТ сочи, че резерватите са най-строго охраняваната категория защитени територии от гледна точка на природо-опазването и целите по чл.2 на закона. В чл.8, ал.3 от ЗЗТ е предвидено, че опазването на природните резервати изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса. Както вече се посочи, в тях е допустимо извършването на строително-монтажни работи съгл. чл.13, ал.2 от ЗЗТ само при определени условия, най-важното от които е съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица.
С писмо вх.№ Н-179/26.02.2013г. жалбоподателят е поискал от РИОСВ-Бургас да извърши ремонт на покрива на сградата с идентификатор 58356.67.39.1, ВиК инсталацията, ел.инсталацията и др., но не е поискал да извърши ремонт на цялата сграда, който да включва цялостното й събаряне и изграждане отново. С писмо изх.№ 1179 от 04.03.2012г. директорът на РИОСВ-Бургас (без данни за оправомощаване от министъра на околната среда и водите, както изисква чл.13, ал.2 от ЗЗТ) заявил, че не възразява да се извършат посочените дейности. При извършването на тази дейност „Венис Марина”ЕООД излязъл извън даденото разрешение, като премахнал цялата конструкция на сградата и започнал за я изгражда наново въпреки, че е имал разрешение за ремонт само на покрива й. Освен това при извършените строително-монтажни работи се достигнало до увеличаване на съществуващата площ и промяна на конфигурацията на сградата, което в никакъв случай не може да се счете за ремонт на покрив, за което жалбоподателят е имал разрешение.
В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното постановление за законосъобразно. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен от оправомощено лице, в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и предявен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание е в рамките на средния размер, предвиден в закона за такова нарушение, като правилно е индивидуализиран от наказващия орган, защото се касае за строително-монтажни работи в резерват, а не просто в защитена територия.
Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.85, ал.3 от Закона за защитените територии и чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Венис Марина”ЕООД, ЕИК-201283884, к.к.Сл.Бряг, общ.Несебър, кв.Камелия 210, ет.2, срещу наказателно постановление № 21/16.08.2013г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗЗТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 30`000лв. и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.
СЪДИЯ:
№ 12774
София, 03.10.2013
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
ЛОЗАН ПАНОВ
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията ИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело № 13126/2013.
Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "Венис Марина"ЕООД, със седалище и адрес на управление к.к. "Слънчев бряг", община Несебър, против Определение № 1705/21.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2112/2013 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 6177/12.08.2013 г., на директора на РИОСВ - Бургас и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосонваност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Възражение по частната жалба не е постъпило.
След като прецени доказателствата по делото, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 6177/12.08.2013 г., на директора на РИОСВ - Бургас и е прекратил производството по делото. Установено е, че между страните е сключен договор за извършване на турлистическа дейност и с цитираното писмо дружеството е уведомено за прекратяване на договорните отношения. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното писмо е с уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на оспорване по реда на АПК.
Определението е правилно.
При установените по делото обстоятелства, между страните не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което жалбата е недопустима. На съдебно обжалване подлежат само административните актове, но не и уведомителните документи без самостоятелно правно значение, независимо от наименованието, което носят. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, когато актът не подлежи на оспорване подадената срещу него жалба до съда се оставя без разглеждане и се прекратява съдебното производство, ако е образувано такова. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК - изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Отсъствието на който и да е от очертаните в цитираният текст на закона същностни белези, какъвто е настоящия случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебноадминистративно производство защита.
По изложените съображения обжалваното определение на Административен съд Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1705/21.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2112/2013 г., по описа на Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Вачева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Раденков
/п/ Лозан Панов
И.Р.
Номер 1705 дата 21 август 2013 год. Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в закрито заседание на 21 август 2013 год.,
в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: …………………..
Прокурор:…………………..
разгледа адм. дело № 2112 по описа за 2013 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба подадена от „Венис Марина” ЕООД, с посочено седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг”, *** против писмо изх. № 6177/12.08.2013г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което този административен орган е прекратил едностранно сключения между него и жалбоподателя Договор за извършване на туристическа дейност с предмет „Разходка с лодка по река „Ропотамо”, сключен на 24.10.2012г., поради допуснати системни нарушения на разпоредбите на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
Жалбоподателят излага доводи относно допустимостта на воденото от него оспорване, свързани с квалифициране на оспорваното писмо като индивидуален административен акт и наличието на административен орган – негов издател, а по съществото на спора счита прекратяването на наемното правоотношение за неправилно поради липса на предпоставките на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, както и липса на системност на вменените му нарушения. С жалбата е направено и искане за спиране на разпореденото предварително изпълнение, касаещо освобождаване на наетия имот.
Жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, като насочена против писмо, чието съдържание и правен ефект не разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.
Приложените към жалбата писмени доказателства сочат, че между жалбоподателя „Венис марина” ЕООД, като изпълнител и РИОСВ – Бургас, като възложител, е сключен Договор за извършване на туристическа дейност с предмет „Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо” от дата 24.10.2012г. Видно от титулната част на договора, същият е сключен на основание чл.46, ал.1, т.2 от Закона за защитените територии и чл.44 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии – изключителна държавна собственост. Макар и да не е посочено изрично следва да се приеме, че договорът е сключен и на основание нормите, съдържащи се в Глава Четвърта, Раздел ІІІ на посочения Правилник, регламентиращи възлагането на дейностите по чл.58, т.2, б.”в” и „г” от Правилника.
С процесното писмо изх. № 6177/12.08.2013г. директорът на РИОСВ – Бургас е уведомил жалбоподателя, че поради констатирани системни нарушения на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, подробно описани като фактически действия, едностранно прекратява сключения договор за туристическа дейност, като считано от датата на получаване на това уведомление ще счита сключения договор за прекратен. Предоставен е 7-дневен срок за освобождаване на поземления имот с идентификатор 58356.67.39 по КК на гр.Приморско, изключителна държавна собственост, предоставен за управление на РИОСВ – Бургас, в рамките на който имот се е осъществявала туристическата дейност.
Предвид така описаното съдържание на оспореното писмо и с оглед изрично отбелязаното в него, същото представлява уведомление за едностранно прекратяване на сключен между страните договор. Дори и едната от тези страни да има качеството на административен орган, това не придава на уведомлението ефекта на административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Вменените с писмото задължения по освобождаването на имота не са такива възникнали в резултат на разпоредителна административна дейност, а представляват следствие от изявлението на възложителя за прекратяване на договорното отношение. Възражението на жалбоподателя, че договорът е неоснователно прекратен поради липса на вменените му нарушения на ЗЗТ не може да бъде предмет на анализ в настоящия съдебен процес и от настоящия съд. Дали едностранното волеизявление на възложителя досежно прекратяване на договора за предоставяне на туристическа услуга е надлежно и е в съответствие с фактическите и правни основания, на които се позовава или не, е въпрос, който касае гражданскоправните аспекти в отношенията между страните, съществуващи на плоскостта на облигационната връзка по сключения договор. Този спор и в частност – тълкуването на клаузата по чл.32 от договора, не може да се реши от административния съд, който няма компетентност да се произнася по съществуването и изпълнението на възникналите граждански правоотношения, а само по административните такива - чл. 128, ал. 2 от АПК.
Изложените от жалбоподателя правни доводи относно допустимостта на воденото оспорване не променят горния извод и не се споделят от съда. Общата клауза за обжалваемост по смисъла на сочената от него правна норма на чл.120 от Конституцията касае актовете с административноправен характер, но не и волеизявленията на административния орган с гражданскоправен характер, каквото представлява процесното писмо по изложените по-горе в мотивите съображения. Неоснователно жалбоподателят се позовава и на чл.46 от Правилника, съгласно който Решенията на директора във връзка с възлагането на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство . Съгласно нормата на чл.64 от Правилника, касаеща провеждането на конкурс за туристическа дейност от рода на процесната, се препраща към правилата на Глава Трета, раздел Втори, с изключение на конкретно посочени норми, измежду които не е разпоредбата на чл.46 от Правилника. Препращането на нормата обаче касае само правилата за провеждане на конкурс. При тази двойна препратка – от чл.64 към чл.46 и от него към чл.20, ал.1, т.2 от Правилника не може да се обоснове извод за наличието на процесуалното право на жалба. От една страна нормата на чл.46 регламентира правото на жалба относно решението на административния орган по възлагане на съответните дейности (в случая следва да се считат тези по чл.58, т.2, б.”в” и „г” от Правилника – арг. от чл.64), като дейността по възлагане е именно все още на етап провеждане на конкурсна процедура, докато в настоящия случай се касае за волеизявление настъпило след приключване на конкурсната процедура, поради което не може да се приеме, че процесното писмо има характер на решение по смисъла на чл.46 от Правилника. Нормите, регламентиращи процесуалното право на жалба, не могат да се тълкуват разширително и да им се придава друг смисъл и значение, извадено от контекста на нормата на чл.46 от Правилника.
С оглед изложените мотиви следва да се приеме, че оспореното писмо изх. № 6177/12.08.2013г. няма характер на административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което подадената против него жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. С оглед изложеното за липса на административен акт, без предмет се явява и искането за спиране на възприетото от жалбоподателя като предварително изпълнение, досежно освобождаването на имота в 7-дневен срок, поради което не следва да бъде обсъждано.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Венис Марина” ЕООД, с посочено седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг”, *** против писмо изх. № 6177/12.08.2013г. на директора на РИОСВ – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2112/2013г. по описа на Административен съд – Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Бургас, 12.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Окръжен съдия : Павел Ханджиев
при секретаря Т.М., като разгледа т.д. № 484/2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Венис Марина” ЕООД, ЕИК 201283884, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, кв. Камелия 210, ет. 2, представлявано от управителя Здравко Казаков към момента на образуване на делото и от управителите Христо Атанасов и Иван Лещарски към настоящия момент, а по пълномощие от адв. Мирослава Шопова, против Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, ж.к. Лазур, ул. Перущица № 67, ет. 3, представлявана от директора инж. Добрина Стоилова.
Ищецът “Венис Марина” ЕООД заявява следните факти и искания:
Между ищеца и ответника бил сключен договор от 24.10.2012 г. на осн. чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии и чл. 44 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристическите дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост. По силата на този договор на ищеца било възложено да осъществява туристическа дейност с предмет “Разходка с лодка по река Ропотомо в резерват Ропотамо”.
Уговорена била цена, която ищецът ще заплаща за осъществяването на дейността, в размер на 48000 лв с ДДС годишно. Дължимата сума за 2013 г. била дължима в срок до 31.10.2013 г. и била платена. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от 01.01.2013 г. (чл. 3). Условията за предсрочно прекратяване на договора били регламентирани в раздел ІV от договора.
С писмо изх. № 6177/12.08.2013 г., подписано от директора на РИОСВ Бургас, ответникът-възложител заявил, че на осн. чл. 32 от договора го прекратява едностранно и поканил ищеца в едноседмичен срок да освободи изцяло ПИ с идентификатор 58356.67.39 по к.к. на гр. Приморско, резерват Ропотамо. Ответникът приел, че ищецът е допуснал съзнателно системни нарушения на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии, изразяващи се в извършване на незаконни строителни работи по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а именно: (1) изграждане на дървена конструкция с шестоъгълна форма с площ от около 180 кв.м. в ПИ с идентификатор 58356.67.39; (2) изграждане на 18 броя дървени колони и дървена конструкция на двускатен покрив и ВиК-съоръжения с дължина от около 30 метра - в западна посока от обекта в ПИ с идентификатор 58356.67.39 и (3) поставяне без разрешение на временен преместваем обект, представляващ дървена конструкция, предназначена за слънцезащитен навес с площ от 6 кв.м. в ПИ с идентификатор 58356.67.39. Тези нарушения според ответника били свързани с осъществяваната туристическа дейност, предмет на договора - разходка с лодка по река Ропотамо.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора и че не са налице основания за прекратяването му едностранно от ответника.
На първо място, твърдените нарушения не били свързани с туристическата дейност “Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо”. Дейността според договора се свеждала до разходка с лодка по река Ропотамо с маршрут от пристана край моста на р. Ропотамо до устието и обратно с пет броя лодки, всяка от които с капацитет от 50 места. Между страните бил сключен друг договор от същата дата - Договор за извършване на туристическа дейност с предмет: “Ползване на обект бар-грил Ропотамо в резерват Ропотамо” от 24.10.2012 г. Този договор бил сключен след провеждане на отделна и самостоятелна конкурсна процедура и нямал връзка с договора за услугата “Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо”. Описаните в писмото за прекратяване на договора дейности засягали втория договор относно обект бар-грил Ропотамо, находящ с в ПИ с идентификатор 58356.67.39. Незаконосъобразно било прекратяването на договора да се мотивира с нарушения по друг договор.
На второ място, твърдените нарушения в писмото от 12.08.2013 г. не били налице и не били извършени.
Ищецът отправя искане да бъде постановено съдебно решение, с което:
(1) Да бъде осъден ответника да изпълни задължението си по чл. 28 от Договора, а именно: да не му пречи да осъществява туристическата дейност, предмет на договора;
(2) Евентуално, ако горният иск бъде отхвърлен - Да се приеме за установено, че между страните съществува правоотношение, по силата на което ищецът осъществява туристическа дейност с предмет “Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо” на основание действащ договор от 24.10.2012 г.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Повдига следните конкретни възражения:
Между двата договора (този за “Разходка с лодка по река Ропотамо” и втория за “Ползване на обект бар-грил Ропотамо”) съществувала неразривна връзка поради естеството на предмета им. Дейността и по двата договора се извършвала в строго охраняван резерват и всяко нарушение, извършено от ищеца в резервата, следвало да се счита нарушение и по двата договора. Аргумент за “неразривната връзка” между договорите ответникът намира и в обстоятелството, че с писмо от 26.02.2013 г. ищецът с писмо до РИОСВ поискал съгласуване на ремонтни дейности както по обекта бар-грил, така и по кея, свързан с дейността “Разходка с лодка”, без да разграничава дейностите.
Твърди, че при проверка на 25.03.2013 г. в резерват Ропотамо от служители на РИОСВ било установено, че дружеството-ищец е премахнало цялата конструкция на бар-грил Ропотамо и е изградило нова дървена конструкция, като строителството на новия обект не било съгласувано с РИОСВ. Бил съставен АУАН и било издадено наказателно постановление № 21/16.08.2013 г.
Отново на 25.03.2013 г. била извършена проверка и от служители на Община Приморско, които констатирали извършването на строеж - дървена конструкция с шестоъгълна форма и приблизителни размери 15/8,50/6,20/15/5,60/6,20 метра и площ около 180 кв.м.; изграждане на 18 бр. дървени колони и дървена конструкция на двускатен покрив, както и изграждане на ВиК-съоръжения с дължина около 30 метра в западна посока от обекта към съществуваща септична яма. Обектите били без одобрени проекти и разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на ЗУТ. Бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и наказателно постановление.
С писмо от 26.03.2013 г. ответникът уведомил ищеца, че прекратява едностранно договора от 24.10.2013 г. за възлагане на туристическа дейност “Ползване на грил-бар Ропотамо в резерват Ропотамо” поради системни нарушения на Закона за защитените територии, изразяващо се в премахване на обекта и изграждане на нов обект. Като основание за прекратяването било посочено и “липса на предмет”, тъй като вещта, предоставена за ползване, била унищожена.
Със заповед № РД-34 от 26.03.2013 г. на Директора на РИОСВ Бургас била наложена принудителна административна мярка “спиране на всички строително-монтажни работи”, свързани с новоизграждащата се постройка на мястото на бар-грил Ропотамо.
Със заповед № 263/05.04.2013 г. на Кмета на Община Приморско било наредено премахването на установения незаконен строеж в ПИ с идентификатор 58356.67.39. Издадени били и заповеди на кмета за спиране на всички СМР в имота.
Ищецът е представил допълнителна искова молба. С нея е оспорил твърденията в отговора. Не е заявил нови факти и обстоятелства.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор. С него оспорва доводите на ищеца, съдържащи се в допълнителната искова искова молба, и излага насрещни аргументи, без да въвеждат нови факти.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:
Между страните на 24.10.2012 г. са сключени два договора на осн. чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии и чл. 44 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, в случая - резерват Ропотамо. Няма спор, че резерват Ропотамо е защитена територия по смисъла на чл. 5, т. 1 от Закона за защитените територии.
С първия договор ответникът възложил, а ищецът приел да извършва туристическа дейност с предмет “Разходка с лодка в резерват Ропотамо” с цел популяризирането и създаване на условия за развитие на екотуризма в резервата (чл. 1). Дейността се извършва в резерват Ропотамо с маршрут от пристана край моста на р. Ропотамо (в границите на резервата) до устието и обратно с пет броя лодки, всяка от които с капацитет до 50 места (чл. 2). Договорът бил сключен за срок от пет години, считано от 01.01.2013 г. Изпълнителят-ищец се задължил да заплаща за правото да осъществява туристическата дейност цена от 48000 лв за всяка година от договора. Годишната вноска следвало да се заплаща до 31. октомври на предходната година (чл. 6). Правата и задълженията на страните са регламентирани в раздели ІV и V от договора, като единственото изрично формулирано задължение на възложителя-ответник е записано в чл. 28: Да не пречи на изпълнителя да осъществява туристическата дейност по раздел І от договора. В раздел VІ страните уговорили основанията и предпоставките за прекратяване на договора. Съгласно чл. 32 възложителят имал право да прекрати договора едностранно без предизвестие при системно нарушение на Закона за защитените територии и други нормативни актове, които регулират дейността на договора.
С втория договор ответникът възложил, а ищецът приел да извършва туристическа дейност “Ползване на обект Бар-грил Ропотамо” в резерват Ропотамо, представляващ сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Приморско, предназначение на имота: сграда за обществено хранене, брой етажи: 1, със застроена площ от 161 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор 58356.67.39, находящ се в резерват Ропотамо, с цел популяризирането и създаване на условия за развитие на екотуризма в резервата (чл. 1). Договорът бил сключен за срок от пет години, считано от 01.01.2013 г., при годишна цена от 9000 лв. Клаузите относно правата и задълженията на страните и предпоставките за прекратяване на договора са идентични с тези по първия договор.
И двата договора били сключени въз основа на решения на Директора на РИОСВ - Бургас след проведен отделен конкурс по реда на Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост. Ищецът заплатил в срок дължимата цена за първата година и по двата договора.
Не се спори, по-нататък, че на 26.02.2013 г. с писмо вх. № 4179 ищецът-изпълнител уведомил ответника-възложител, че във връзка с експлоатацията на Бар-грил Ропотамо (по втория договор) намира за необходимо да се извърши ремонт на покрива, на ВиК инсталация, на ел. инсталация и интериорно оптимизиране. Във връзка с туристическата дейност “Разходка с лодка” (по първия договор) ищецът заявил необходимост от извършване на ремонтни дейности на съществуващия кей/пристан, изразяващи се в инспекция на съоръжението, подмяна на елементи, където е нарушено целостта на съоръжението, ремонт и пребоядисване на парапети; преглед и инспекция на корпусите на пет броя катамарани …, ремонт на тоалетна, ремонт на съществуващите дървени парапети, ограничаващи територията на резервата …, почистване на прилежащата на пристана и заведението територия …, ремонт на съществуващите водопроводна и ел. мрежа, ремонт на бариерата на алеята, водеща към пристана и Бар Грил Ропотамо. С писмо изх. № 1179/04.03.2013 г. директорът на РИОСВ Бургас уведомил ищеца, че заявените от него дейности за текущ ремонт на бар-грил Ропотамо и поддържане на инфраструктурата около пристана край мост на река Ропотамо … са задължение на изпълнителя по двата договора и че РИОСВ Бургас не възразява изпълнителят да извърши заявените ремонтни и поддържащи дейности на предоставените за стопанисване обекти и прилежащата инфраструктура за своя сметка.
Установява се, че на 21.03.2013 г. служители на РИОСВ Бургас извършили извънредна проверка на резерват Ропотамо в района на пристана, за което бил съставен Констативен протокол № 004718 по чл. 155, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Отразено е в протокола, че проверката се извършва във връзка с “контрол на ремонтни дейности на ЗОХ и пристан”. Проверката е констатирала, че ищецът е извършил почистване на района около пристана на р. Ропотамо на мястото на премахнати незаконни обекти, останали от предишния наемател и е започнал ремонт на заведението за обществено хранене, тоалетните и кея. Изцяло се подменяли дървените конструкции, които в голяма степен били изгнили. Обновявали се тоалетните, сменяли се ВиК-съоръжения.
На 25.03.2013 г. била извършена нова проверка, за която бил съставен Констативен протокол № 4719 от същата дата. Този път констатациите били, че изпълнителят извършва строително-монтажни работи. Премахната била цялата конструкция на бар-грил Ропотамо и се изграждала нова дървена конструкция върху същия терен. Подменен бил тръбопровода, подменяли се дъски на терасата към заведението. Изграждала се нова дървена будка за билети на мястото на старата. Подменял се покрива на тоалетните и дървените парапети. Извършена била замазка на съществуващите плочи на двете ями за отпадъчни води към заведението и тоалетните и били монтирани капаци.
На 26.03.2013 г. бил съставен АУАН № 21 за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии, изразяващо се в следното: “Венис Марина” ЕООД “е премахнал цялата конструкция на бар-грил Ропотамо, представляващ сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КККР на гр. Приморско и изгражда нова дървена конструкция. Строителството на новия обект не е съгласувано с РИОСВ Бургас или МОСВ”.
Отново на 26.03.2013 г. била издадена Заповед № РД-34 на Директора на РИОСВ Бургас за налагане на принудителна административна мярка - спиране на всички строително-монтажни работи, свързани с новоизграждащата се постройка на мястото на бар-грил Ропотамо, до произнасяне на компетентния орган по ЗУТ с влязъл в сила административен акт относно законността на новоизграждащия се обект.
С Наказателно постановление № 21 от 16.08.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас на “Венис Марина” ЕООД за горното нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Наказателното постановление е обжалвано, но няма данни за влизането му в сила.
Представени са от ответника доказателства за това, че от страна на Община Приморско са били извършени проверки, завършили с констатации, че действията на ищеца по бар-грил Ропотамо представляват строителство без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Издадени са били отделни заповеди от кмета на общината за премахване на незаконен строеж “Дървена конструкция и ВиК съоръжение с дължина около 30 м”, на незаконен строеж “Разширение на съществуващ санитарен възел с нова дървена конструкция и бетонов капак над изгребната яма към него” и за премахване на незаконен строеж “Дървена конструкция, предназначена за слънцезащитен навес”. Първата от посочените заповеди относно “дървена конструкция и ВиК съоръжение …” е отменена с окончателно решение на ВАС по адм.д. № 12697/2013 г. Съдът е приел, че извършеното от изпълнителя представлява текущ ремонт, а не ново строителство. Няма данни останалите заповеди да са влезли в сила.
Безспорно е, че за изграждането на дървената конструкция в шестоъгълна форма няма одобрен проект, разрешение за строеж и протоколи за определяне на строителна площадка и строителна линия, както и че за дървената конструкция, представляваща слънцезащитен навес няма издадено разрешение за поставяне на временен преместваем обект.
С писмо изх. № 6177/12.08.2013 г. Директорът на РИОСВ Бургас уведомил ищеца, че прекратява едностранно първият от двата договора (за туристическа дейност “Разходка с лодка”) поради допуснати системни нарушения на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ и на сключения договор, изразяващи се в извършени незаконни строителни работи - разкриване на строителна площадка без снабдяване с нормативноустоновените документи и разрешения; извършване на незаконни строителни работи; поставяне без разрешение на временен преместваем обект.
При така установените и безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск за реално изпълнение на договор на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съединен с евентуален установителен иск на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. На първо място се иска ответникът да бъде осъден да изпълни поетото договорно задължение да не пречи на осъществяването на туристическата дейност “Разходка с лодка по река Ропотамо”. Указано е на ищеца, че по този иск носи тежестта да установи, че страните са обвързани с договор, а ответникът е в неизпълнение, тъй като му пречи да осъществява туристическата дейност. Ответникът следва да докаже твърденията си, че договорът с предмет “Разходка с лодка по река Ропотамо” е прекратен в съответствие със закона и уговореното в договора. На второ място и евентуално - при отхвърляне на първия иск - се иска установяване на договорно правоотношение между страните по силата на договор за извършване на туристическа дейност “Разходка с лодка по река Ропотамо” от 24.10.2012 г. По този иск на ищеца е указано, че носи тежестта да установи, че страните са обвързани с договор. Ответникът следва да докаже твърденията си, че договорът с предмет “Разходка с лодка по река Ропотамо” е прекратен в съответствие със закона и уговореното в договора.
Регионалните инспекции по околната среда и водите, съгласно Правилника за устройството и дейността им, издаден от Министъра на околната среда и водите през 2011 г., са административни структури към министъра на околната среда и водите и юридически лица на бюджетна издръжка. Директорите им са органи на изпълнителната власт и второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Съгласно чл. 46 ЗЗТ Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи провеждат и осъществяват управлението и контрола в защитените територии, както и управлението, възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост. Възлагането на туристическите дейности в защитените територии става при условия и по ред, определени с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите, а именно издадения през 2005 г. Правилник за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост (за краткост “Правилника”).
Видовете туристически дейности, които могат да се възлагат са изброени в чл. 58 от Правилника, като дейностите по процесния (първи) договор и втория договор между страните попадат в хипотезите на чл. 58, т. 2, б. “в” и б. “г”. Съгласно чл. 59, ал. 3 от Правилника тези дейности се възлагат чрез конкурс, огранизиран и проведен от директора на ДНП или на РИОСВ. Съгласно чл. 63 дейностите по б. “в” и “г” се извършват възмездно, като срещу заплащането на определена цена от лицето, определено за техен изпълнител, то получава право да извършва съответната дейност и правото да ползва изградената в защитената територия туристическа инфраструктура.
Между страните е сключен, следователно, особен ненаименован договора - двустранен и възмезден. Ответникът, възложител по договора, е предоставил на ищеца правото да упражнява туристическата дейност “Разходка с лодка по река Ропотамо” за определен срок, срещу определена цена и се е задължил да не му пречи да изпълнява дейността. Ищецът от своя страна има правото да изисква спазване на това насрещно задължение и да получи реално възможността да извършва дейността. Спорът по делото се свежда до това дали договорът е прекратен от възложителя валидно, респ. дали страните продължават да са обвързани от това споразумение. За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се изследват предвидените в договора условия за прекратяването му.
Правото да се прекрати едностранно договорът от страна на възложителя по волята на страните в чл. 32 възниква при системно нарушение на Закона за защитените територии и други нормативни актове, които регулират дейността с договора. Според мотивировката на писмото от 12.08.2013 г. договорът е прекратен поради съзнателно допуснати системни нарушения на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Тези нарушения подлежат на установяване по реда на ЗАНН - чл. 85, ал. 3 ЗЗТ и чл. 238 ЗУТ. Както беше обсъдено по-горе, няма влезли в сила наказателни постановления, издадени въз основа на АУНН, съставени от РИОСВ и Община Приморско по случая. С краен акт е приключило само оспорването на заповедта на кмета на Община Приморско за премахване на незаконен строеж “Дървена конструкция и ВиК съоръжение”, като е прието от Върховния административен съд, че липсва административно нарушение от страна на изпълнителя, тъй като предприетото от него се явява “текущ ремонт”, а не ново строителство.
При това положение съдът приема, че не се установява по делото ищецът- изпълнител да е допуснал твърдените нарушения на ЗЗТ и ЗУТ. След като по волята на страните правото по чл. 32 от договора възниква при извършени административни нарушения, то те следва да бъдат установени по законоустановения административноправен ред, без гражданският съд да може да извършва преценка за законосъобразност на актове на администрацията по настоящето дело. Дори да се приеме хипотетично, че изпълнителят е извършил нарушения на ЗЗТ и на ЗУТ, то това не е достатъчно за едностранно прекратяване на договора. Необходимо е допълнително условие - нарушението да е системно. Системност не е налице в случая, тъй като всички съставени актове и санкции по случая се основават на едно деяние - извършването на ремонт на бар-грил Ропотамо и прилежащата му инфраструктура през м. март 2013 г. За системност в правната доктрина и в практиката се говори, когато са осъществени три или повече еднородни деяния въз основа на отделни волеви решения.
След като не се установява извършване на заявените от ответника-възложител нарушения на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и след като липсва системност, то се налага извод, че в полза на ответника-възложител не е възникнало потестативното право по чл. 32 от договора да го прекрати едностранно без предизвестие. След като е липсвало потестативното право, волеизявлението за прекратяване на договора не е произвело търсеното правно действие, т.е. облигационната връзка между страните не е била прекратена и продължава да ги обвързва.
Всяка страна по един договор има правото да изисква от насрещната уговореното поведение, иначе казано - да иска изпълнение. Когато една от страните не изпълнява поетото задължение, изправната страна разполага с иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В случая с оглед приетото по-горе и констатациите, че ищецът е изпълнил задължението си за плащане на цената по договора, може да се направи извод, че ищецът-изпълнител е изправна страна по договора. Страните са предвидили едно-единствено задължение за възложителя в чл. 28: Да не пречи на изпълнителя да осъществява туристическата дейност по раздел І от договора. Търсейки действителната воля на страните в съответствие с останалите уговорки, с целите и духа на споразумението им, съдът приема, че зад тази формулировка се крие задължение на възложителя да се въздържа от всякакви действия, правни или фактически, които биха създали пречки за изпълнителя да осъществява дейността в пълен обем. Отправянето на изявление за едностранно прекратяване на договора, обаче, не представлява действие, чрез което се създава пречка за изпълнителя да осъществява дейността. Няма данни възложителят да е предприел действия по ограничаване на достъпа на изпълнителя или на туристите до резервата и пристана, няма данни възложителя да е предприел действия по отстраняване на изпълнителя, неговите служители и имущество от резервата и пристана. Няма, следователно, основания за извод, че възложителят пречи изпълнителя да осъществява туристическата дейност. Поради това искът за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Отхвърляйки предявения за разглеждане като първи по ред иск, съдът дължи произнасяне по евентуално съединената установителна претенция:
Установителният иск е основателен. Между страните е сключен договор, който не е прекратен поради изтичане на срока или поради настъпване на някоя от предпоставките по р.V. Установи се, че действието на договора не е било прекратено в частност и по реда на чл. 32. При това положение между страните продължава да съществува облигационна връзка, произтичаща от Договор за извършване на туристическа дейност с предмет: “Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо”, сключен на 24.10.2012 г. Това правоотношение следва да се приеме за установено на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 14600 лв съобразно с представения списък на разноските.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Венис Марина” ЕООД, ЕИК 201283884, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, кв. Камелия 210, ет. 2, представлявано от управителите Христо Атанасов и Иван Лещарски, а по пълномощие от адв. М.Ш., за осъждане на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, ж.к. Лазур, ул. Перущица № 67, ет. 3, представлявана от директора инж. Добрина Стоилова, да изпълни задължението си по чл. 28 от Договор за извършване на туристическа дейност с предмет: “Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо”, сключен на 24.10.2012 г., а именно: да не му пречи да осъществява туристическата дейност, предмет на договора, като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че между „Венис Марина” ЕООД, ЕИК 201283884, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, кв. Камелия 210, ет. 2, представлявано от управителите Христо Атанасов и Иван Лещарски, а по пълномощие от адв. М.Ш., и Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, ж.к. Лазур, ул. Перущица № 67, ет. 3, представлявана от директора инж. Добрина Стоилова, съществува правоотношение, произтичащо от Договор от 24.10.2012 г. за извършване на туристическа дейност с предмет: “Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо”.
ОСЪЖДА Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, ж.к. Лазур, ул. Перущица № 67, ет. 3, представлявана от директора инж. Добрина Стоилова, да заплати на „Венис Марина” ЕООД, ЕИК 201283884, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, кв. Камелия 210, ет. 2, представлявано от управителите Христо Атанасов и Иван Лещарски, а по пълномощие от адв. Мирослава Шопова, сумата 14600 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :