Даваме над 29% от парите си за храна, данъци и осигуровки мачкат семейния бюджет

Доходите нараснаха реално с 81% за 10 години

Ключови думи: доход, бюджет, храна, пенсия, данъци

Данъците и осигуровките тежат все повече на семейния бюджет, показват данни на Националния статистически институт. През миналата година разходите за данъци и социални осигуровки са средно 1950 лв. на човек, което е увеличение с 18,9% в сравнение с 2024 г., а спрямо 2016 г. плащаните налози нарастват 3,5 пъти. За същия период от 10 години средният доход на човек е нараснал 2,7 пъти.

Повечето разходи на българите - например за храна, за транспорт, за здраве, за дълъг период от време нарастват почти с толкова, с колкото е увеличението и на доходите на хората. Но при данъците това не е така. Увеличението на плащаните налози е значително по-голямо от ръста на доходите. В резултат делът на данъците и осигуровките нараства от 11,7% от всички разходи на хората през 2026 г. на 15,4 на сто през миналата година, показват данните на НСИ.

Данните показват, че налозите тежат все повече на семейния бюджет, въпреки че формално няма промяна в размера на данъка върху доходите. Но през 2017-2018 г. осигуровките бяха увеличени общо с 2%. Освен това през годините нараства минималният и максималният осигурителен доход. Излизането на част от сивата икономика на светло също води до увеличение на плащаните налози. Крайният резултат е нарастване на данъчното бреме върху доходите на българите. За данъци и осигуровки българите дават точно толкова пари, колкото са разходите за плащане на сметки за ток, вода, парно и за обзавеждане и поддържане на дома взети заедно.

През миналата година средният разход на човек е бил 12 661 лв., което прави по 1055 лв. на месец или по близо 540 евро, показват данните на НСИ. Тези разходи са ниски на фона на сегашните средни заплати в страната. Но националната статистика изчислява доходите и разходите средно на човек от домакинствата. Тоест в едно семейство дори родителите да са с високи заплати, ако има деца, безработен или пенсионер, средният доход на човек, а съответно и средният разход, намалява значително.

През миналата година разходите на домакинствата са нараснали с 8,1% спрямо предходната и 2,7 пъти за периода 2016-2025 г., показват данните на НСИ. Любопитно е, че най-много нарастват разходите за свободно време, за културен отдих и за образование. Увеличението при тях е по-голямо дори от ръста при данъците и осигуровките. През миналата година разходите на човек за свободно време, за културен отдих и за образование са средно 820 лв., което е 3,7 пъти повече спрямо 2016 г. Увеличението на разходите за свободно време показва нарастващата разлика между доходите на различните хора. Има хора с много високи доходи, които дават все повече пари за свободното си време. Същевременно други вече не влизат в ресторанти, заради високите цени. Но средното ниво на разходите за свободно време значително е нараснало през последните години.

За храна и безалкохолни българите дават средно 29,3% от всичките си разходи, показват данните на НСИ. В рамките на 10 години разходите за храна на човек са нараснали средно 2,5 пъти, което е по-малко от увеличението на доходите за същия период. Преди 10 години парите за храна са били средно 30,8% от всички разходи на българите. Но с увеличаване на доходите някои хора харчат все повече пари за свободното си време, което намалява дела на разходите им за храна.

Средният доход на човек през миналата година е 14 403 лв., което прави по 1200 лв. на месец или по близо 613 евро, показват данни на НСИ. Спрямо предходната година увеличението на доходите е с 12%. За последните десет години (за периода 2016-2025 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 2,8 пъти.

Но по-важно е какво е увеличението на доходите след като приспаднем инфлацията. Реално доходите на хората, след приспадане на инфлацията, през миналата година нарастват с 9,7%, а спрямо 2016 г. увеличението е с 81,4%. Данните на НСИ показват, че като цяло българите забогатяват, тоест доходите им растат по-бързо от инфлацията. Но тези данни не отчитат факта, че доходите на някои хора нарастват много по-бързо, отколкото на други. Но чрез тези данни всеки може да прецени дали неговите доходи са нараснали със средното ниво за страната или с по-малко.

Работните заплати имат най-голям дял от доходите на домакинствата - 57,2% за миналата година, показват данните на НСИ. Увеличението на средните доходи на човек от работни заплати за период от 10 години е 2,9 пъти, което е малко над средното увеличение на общия размер на доходите. Най-голямо е увеличението на доходите от самостоятелна заетост - с над 16% през миналата година и общо 3,4 пъти за период от 10 години. Оказва се, че хората, които работят за себе си, например фризьори и майстори, вдигат най-много доходите си. Докато при тези, които работят на заплата, средното увеличение е по-малко. Делът на доходите от самостоятелна заетост от общия размер на доходите на домакинствата в страната нараства през последните години и достига 7,4 на сто. Но делът на тези доходи остава значително под нивото на доходите от заплати и пенсии.

Доходите от пенсии средно на човек са нараснали 2,9 пъти за период от 10 години. Пенсиите формират 29,3 на сто от всички доходи на домакинствата. Като към пенсиите добавим изплащаните обезщетения за безработица, семейните добавки за деца и другите обезщетения и помощи се оказва, че 31 на сто от всички доходи на домакинствата в страната идват от държавния бюджет.

Българите през годините ядат все по-малко хляб и картофи, показват данни на Националния статистически институт. За сметка на това се увеличава потреблението на месо и зеленчуци. През миналата година намалява потреблението на хляб и тестени изделия - с 1,8 кг на човек, и на картофи - с 0,1 кг. Всеки човек е изял средно по 67,3 кг хляб и тестени изделия за година.

Същевременно потреблението на зеленчуци и на месо нараства с по 0,6 кг. В резултат всеки човек е изял средно по 76,8 кг зеленчуци и по 41 кг месо за година. Увеличава се консумацията и на плодове, но при тях промяната е по-малка.

С нарастване на доходите на хората трапезата им става по-разнообразна и се стремят към по-здравословно хранене. Затова нараства потреблението на зеленчуци. Същевременно с увеличението на доходите хората започват да си позволяват да консумират повече храни и напитки, които преди това са ограничавали. През миналата година най-голямо увеличение има при консумацията на безалкохолни напитки - средно с 9,4 литра, на алкохолни напитки - с 1,7 литра на човек за година.