Манастирът „Св. Яни“ може да се окаже с най-голямата базилика на Южното Черноморие

Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей

Ключови думи: Бони Петрунова, археология, Свети Яни, Ахтопол, манастир, базилика, Национален исторически музей, културно наследство, разкопки, Министерство на културата

Манастирът "Свети Яни" край Ахтопол разкрива нови пластове от историята. Репортер на Флагман.бг разговаря с доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей и ръководител на археологическите проучвания на манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Ахтопол по време на 23-ата Кръгла маса по въпросите на историята и археологията. Събитието се състоя традиционно в Ахтопол, където бяха представени последните открития от археологическите експедиции на полуострова.

Съкровищата на Черноморска Странджа оживяха в докладите на експерти, представени днес в Ахтопол

– Доц. Петрунова, какви са новите находки, които открихте на „Свети Яни“?

– .Историята е малко по-сложна, защото поради неуредици в Министерството на културата се наложи на два пъти да правим експедиции. Но това всъщност увеличи броя на находките – от миналата година имаме почти 100. Макар че копахме в абсолютно неудобно за археологията време. Буквално спазихме си септември–октомври, но после се наложи да дойдем и през ноември, когато вече беше много студено. Нямаше сняг, но беше неприятно за археологически проучвания.

– Въпреки това днес разбрахме, че сте свършили страхотна работа...

– Да, свърши се много добра работа. Отново съм изненадана – ще го кажа и в доклада – от многото неща, които са се запазили, въпреки системното унищожаване на полуострова от военното поделение и други изкопни дейности. Вече имаме разкрити над 80 гроба, някои от тях със запазени находки, което ни дава по-сигурна датировка.

– От кога датирате манастира?

– Засега няма промяна – манастирът „Свети Йоан Предтеча“ е създаден през XII век. Поне до момента не сме открили данни за по-ранно съществуване.

– Има ли нови открития около самата църква?

– Да, параметрите ѝ се разшириха. Първоначално мислехме, че е малка, но сега не бързам да обявявам окончателни резултати от измерванията, тъй като трябва да довършим разкопките. Но мисля, че е голяма базилика и може би ще се окаже най-голямата на Южното Черноморие – над 14 метра. За съжаление напредваме бавно заради многото военни съоръжения, които са разрушили части от църквата.

– Споменахте за интересен гроб с харонов обол?

– Да, за първи път открихме харонов обол в един от гробовете, което дава още една сигурна датировка. Освен това намерихме останки от няколко различни вида покрития от различни периоди. Аз оставих сегменти от тях, така че при възстановяването на църквата – което е целта ни – ще имаме автентична основа.

– Какво предвижда проектът за полуострова?

– Както знаете, имаме разработен цялостен проект за историко-археологически парк. Ще има места за културни изяви, включително амфитеатър, който трябва да се изгради зад основната сграда. Сега обаче е важно да се намерят средства за архитектурното обследване на сградата, за да я пригодим за изложби и събития. Археологията ни даде много повече от очакваното.

– Кога планирате да продължите работа?

– Традиционно – септември и октомври, така е и планирано. Но има сериозен проблем – тази година парите за археология ще бъдат много малко.

– Какво означава „много малко“? Колко са орязани средствата като процент?

– Не мога да бъда категорична, защото официално все още нищо не е съобщено. Говоря от страна на Министерството на културата – няма информация с какви средства ще се финансират кандидатстващите проекти. Но се носят слухове, че сумата ще бъде около милион и половина – срещу 7 милиона миналата година. Това е драстично по-малко.

– Имате ли отговор от министъра за тази сесия?

– Не. До момента никой не ни е съобщил точна цифра.