Служебният кабинет поиска Конституционният съд да отмени правомощие на главния прокурор
То е свързано с надзора за законност, който бил всеобхватен
Правителството днес е приело решение, с което иска Конституционният съд (КС) да отмени правомощие на главния прокурор. Това стана ясно от брифинг на правосъдния министър Крум Зарков в Министерския съвет, където се провежда редовно заседание.
"Току-що Министерският съвет взе и решение да изпрати до Конституционния съд искане за задължително тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор. В същото искане молим да се обяви за противоконституционна и разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки. Това е искане, което аз като правосъден министър анонсирах в началото на мандата на служебното правителство. Според нас е налице прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в разрез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата ни държава. Ще отбележа само, че такава практика на толкова всеобхватен или общ надзор на законност е съществувал в България, но преди приемането на демократичната конституция от 1991 г., която предвижда и разделение на властите. Въпросът, който отправяме към Конституционния съд, е допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност над прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазването на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива. Както разбрахте, ние смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследвания, да повдигат обвинения за извършени престъпления, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противозаконни актове и др.", каза Зарков.
Искането до КС било илюстрирано с ред примери от практиката, които били взети от официалните доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона и от съобщенията на нейната пресслужба.
"Те са широко известни, но мога да спомена пак някои от тях. Например, разпоредените проверки за притежателите на разрешителни за оръжия, без значение дали са за лов, за спорт, за охрана; проверки за пътната настилка и пътната сигнализация; проверки за изплатените субсидии на политическите партии и други все важни въпроси, но за които има ред контролни органи в държавата, чиито преки задължения са свързани именно с цитираните дейности. В заключение искам да кажа, че главният прокурор и прокуратурата са действително изключително важни държавни институции. Те не може, обаче, и не бива да се опитват да заместват държавата и всичките й органи. Не и ако искаме да живеем в демократична държава", добави правосъдният министър.
Хавана съобщи за осуетена терористична атака
След 10 години КС осъди прокуратурата да плати 62 000 евро на майка за загубата на двете и дъщери
42 опасни дупки зеят по АМ "Тракия" между София и Пловдив
Служебният министър постави под въпрос проекта „Магазини за хората“
Последен шанс за дипломатическо решение между САЩ и Иран в Женева
Насар разкри планира ли да напусне България
Почина Асен Шопов - рицар на българския театър
Плевнелиев раздели политиците на два вида и коментира скандала с българския европрокурор
AI заплашва със съкращения, но ще създаде нови професии
На 26 февруари съдбата се усмихва на тази зодия - астролозите предвиждат голям късмет
Бърза закуска с яйца и кашкавал на тиган - готова за 7 минути
