Лавината под Мальовица - 55 години неизбледняващ спомен за 11 жертви

Ключови думи: лавина, мальовица, флагман

Лавината под Мальовица - неизбледняващ спомен за 11 жертви. Трагедията се случва малко преди Коледа - денят е 16 декември. Рано сутринта, към 6 часа, от хижа Мальовица към върха тръгва група от 16 човека, членове на Градската школа по алпинизъм (София).

Сред тях са директорът на Школата Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров. Най-младите са ученици - Спас Малинов на 18 и Чавдар Костадинов на 17г. В групата има и една жена - Мария Тутурилова.

Условията са тежки, защото е навалял пресен сняг с дебелина 30-40 см., който се е натрупал върху заледена основа.
Всички са добре подготвени. Това е елитът на софийския алпинизъм тогава. От всички дружества са събрани най-добрите, за да тренират в тази школа.

Те обаче не вървят по зимната маркировка и после директно да се качат към превала между Орлето и Мальовица, а тръгват по диагонал.

Лавината пада почти веднага. Макар и малка по мащабите си, от типа "снежна дъска" - с размери 57 м. ширина и 79 м. дължина, тя е фатална.

Общ обем от 1403 куб.м снежна маса и затрупва алпинистите. Най-дълбоко затрупаният е намерен на 7 метра дълбочина.

Ето какво разказва един от оцелелите в книгата на Спас Малинов "Лавина от спомени":

Групата върви един след друг над Елениното езеро в Мальовишкия циркус. В 8,10 часа Спас Малинов, който е четвърти в колоната, си поглежда часовника. И точно в този миг снежната покривка, върху която са стъпили, тръгва надолу по 40-градусовия склон. Снегът пада в ниското, завихря се от отсрещния склон, обръща се и се стоварва върху свличащите се заедно с него алпинисти.

Снежната обстановка тогава дава увереност на ръководителите групата да минат по снега, а не да катерят по ръбовете, където е безопасно.

"Ако бяхме минали по десния ръб, нямаше да падне лавината, а снегът щеше да си стои до пролетта. Той пада, ако го предизвикаш. Мястото там беше една дупка, но запълнена от наветия от вятъра сняг. И той не издържа на тежестта на 16 души", разкрива причината Спас Малинов, един от оцелелите алпинисти.

Всичко става толкова неочаквано и бързо, че никой няма време дори да извика. Има огромни снегопади, които продължават повече от 20 минути. Тази лавина е едва 150 м висока и около 50 м широка. Всичко трае само десетина секунди, но загиват 11 души.

Спас има късмет, че е затрупан само до кръста и сам успява да се изкопае, благодарение на свободната ръка с пикел в нея. После помага на другарите си, които са имали късмет да са над снега. Оцеляват петима - той, Георги Стоянов, Емил Станчев, Георги Топалов и Петър Варненчек.

Загиват Мария Тутурилова, Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов.

По решение на петимата Георги Стоянов, чието лице продължаваше да кърви, тръгва да търси помощ към хижата.

"Около час и половина-два след това дойдоха спасителите от хижата и школа "Мальовица". След това ми разказваха, че намерили останалите наши приятели много надълбоко, повече от 5 метра под снега. Мария и Иван, които бяха гаджета, ги намерили прегърнати и много други подробности. Петимата слязохме до школата. От София вече бяха пристигнали три военни хеликоптера, имаше много журналисти, но не се писа нищо за лавината. Чак след Нова година в първия брой на новия вестник "Поглед" излезе една статия", се разказва още в книгата на Спас Малинов.

Лавината е една от най-големите трагедии в българския алпинизъм. Тя вдъхновява и Блага Димитрова да напише своя роман "Лавина", който в началото на 80-те е филмиран.

Източник: Dir.bg