Статуквото се възпроизведе, но отдолу гневът си клокочи - безумно ниската активност е вот за промяна
Влошаване на икономиката или поява на подходяща алтернатива могат да отпушат напрежението, казва социологът
Евроизборите минаха и наглед статуквото се бетонира. Дали обаче това наистина е така? Потърсихме за коментар социолога Живко Георгиев.
- Г-н Георгиев, какъв е за Вас големият извод от преминалите евроизбори?
- Безумно ниската активност (дори да я сравним с безкрайно шарената Европа, където активността беше с 20-30% по-висока от нашата) показва, че нашият политически модел е изчерпал способността си да печели доверие на хората. Това е своеобразен вот за промяна. Естествено трябва някой да го разчете или да се намери друг начин да се търси тази промяна отдолу.
- Т.е. не сте съгласен с тезата, че статуквото се е бетонирало? Или едното не изключва другото?
- Не, не се е бетонирало в големия смисъл на думата. Да, то беше възпроизведено, но отдолу си клокочи гневът и омерзението. Така че при всеки удобен повод, когато намери начин да се отпуши, това статукво ще бъде променено. Няма бъдеще в него.
- Как може да се отпуши това напрежение?
- Има различни варианти. Може да се отпуши при, недай Боже, влошаване на икономическата ситуация. Това беше и шанс на статуквото – че общо взето икономическата конюнктура е сравнително добра. Не че сме „цъфнали“, но не сме и светът не е в икономическа, финансова или друга криза. Другият вариант е, ако се появят нови политически субекти. Очевидно 70% от българите не са представени в множеството политически продукти, които се явиха на евроизборите. Друга възможност е, ако алтернативите на партията на властта, които ги има, намерят по-верен път, променят себе си и придобият свойството да предлагат достатъчно, не просто убедителна, но и излъчваща сила алтернатива.
- Виждате ли добри перспективи пред „Демократична България“, която сега прескочи бариерата?
- Нейният успех е демонстрация на наказателен вот, и то десен наказателен вот, срещу политическия модел. Макар че той има по-голям потенциал. Сега малко се разсея и го откриваме в разпилени потенциални гласове за „Демократична България“ - имам предвид Иванчева и т.н - не са много, но са достатъчно. И най-важното – появява се някаква, засега, доста убедителна конфигурация. Намерили са сравнително успешна формула за коалиране. Предишните варианти не бяха особено убедителни. Във всеки случай в София имат много добри резултати. Това е традиционна тяхна база, но има потенциал. Има го особено сред „морето“ от негласуващи представители на градската средна класа.
- Днес Корнелия Нинова подаде оставка като лидер на БСП, но иска да бъде преизбрана и пак ще се кандидатира. Според Вас нужен ли е нов лидер на БСП?
- Не, според мен не е това проблемът на БСП. Но там трябва да продължи реформирането, което започна, но не беше довършено - то спря в някакъв момент... Ако въпросът е, дали виждам сред най-заявилите се конкуренти – там не виждам. Може би друг вариант е, Корнелия Нинова, която показа качества, да си извлече поуки и да смени нещо в стила си на работа вътре в партията. Но там никога не е бил основният проблем лидерският. Т.е. бил е, но за кратки периоди. Други са проблемите.
- Виждате ли политически потенциал при Слави Трифонов?
- Потенциал за нови проекти има, в това число е и Слави, но зависи как ще бъде форматиран този проект. Само фигурата на Слави Трифонов не е достатъчна, за да привидя параметрите на този евентуален проект. Къде ще се позиционира, какви ще са неговите каузи, какви ще са лицата, които ще персонифицират този политически продукт – засега е много, много, много мъгляво като перспектива. Има, разбира се (потенциал). Но ако няма смислен комплекс от идеи, политики, каузи, няма да е устойчив и печеливш проект. В най-добрия случай може да се повтори нещо от типа на проекта „Воля“, преди това „Бареков“... Имало е такива. Не очаквам някакво чудо, но нека да го видя. То е малко неродено. За проекта на Слави Трифонов сигурно вече от десет години все някой ме пита. Много време мина, а него го няма.
Взе награда от 20 бона
Токът на Иберийския полуостров спрял заради фотоволтаици
На десния си крак носи бижута за...
Спечели чисто нова кола
Каза за българския футбол
Мирослав Боршош обсъди задълбочаване на двустранното сътрудничество в туризма с посланика на ОАЕ
"Защото както се видя добре през последните години, на огромното мнозинство от обикновените българи им е по-добре да се правят на ни чули, ни видяли, защото така снемат от себе си моралната отговорност за собственото си настояще. И още повече – за собственото си бъдеще".
И затова, когато минавате покрай Паметника на червената армия (в София) и се ядосвате, че пияндурникът с автомата още е там и както написа Р. Ралин – „Сега висиш ни над главата и мърсиш небето и земята“, трябва да знаете на кой трябва да благодарите, че паметникът е все още там – виж тук: http://old.segabg.com/article.php?id=551051
А когато минавате пред паметника на самоотровилите се с метилов алкохал руски окупатори-пияндурници – Альоша (в Бургас), трябва да знаете, кой ги счита за освободители и не дава дори и прашинка да падне върху скапания символ на руската окупация на България – виж тук: https://www.flagman.bg/article/187061
А заглавието на статията е точно – статуквото се възпроизведе и двете (уж) противопоставящи се партии БСП и ГЕРБ всъщност са двете крила на една и съща птица, която грачи с руски акцент и ни дърпа към Империята на злото, мъките и страданията.