Уволниха училищната директорка, която забрани 24 май
Директорът на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Радка Николова е освободена от длъжността. Това стана със заповед на началника на РИ на МОН Виолета Илиева, която й била връчена в понеделник.
„Освободих госпожа Николова с
14 страници мотиви след няколко извършени проверки, заяви Илиева.
Тя твърди, че от 365 дена в
годината, Николова, която се прекръсти на Рени, ходила на работа средно по 120
дена. Останалото време посвещавала на отпуски, екскурзии, семинари, пленери,
форуми.
От началото на учебната година до 1 декември Николова се вяснала 3-4 пъти в кабинета си.
Припомняме, че това е директорката, която се противопостави на 24 май т.г., след като забрани на учениците си да манифестират на светлия празник, а Бесове.бг пръв оповести за изцепката й /виж темата ни в развитие/.
Уроците на живота: 10 брачни съвета от наскоро разведен мъж
Служебният премиер се срещна с американския посланик. Какво си казаха?
Два тира се удариха на АМ "Тракия"
Ето как бързо и лесно да изчислите с наднормено тегло ли сте
-------------------------
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка. Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
Ексдиректорката на СОУ "Кирил и Методий" е депозирала искова молба до Бургаския районен съд, с която оспорва уволнението си
Ключови думи: рени николова, виолета илиева, директор училище, бургас, бургаски съд
Сподели:
Тема в развитие
» Уволнената директорка Рени Николова ще съди Инспектората » Уволниха училищната директорка, която забрани 24 май » Човек на честта съм! Колегите го знаят и ме подкрепят » На родителите от бургаското СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, с любов » Заминава си училищната директорка, която забрани 24 май » Луда директорка забрани шествие за 24 май, разпусна учениците и разплака родителите
02 Януари 2013, Сряда
Николова, която бе освободена от поста директор на СОУ "Кирил и Методий", е депозирала вече исковата молба в съда
Рени Николова, която бе освободена от поста директор на СОУ "Кирил и Методий", е депозирала искова молба до Бургаския районен съд, с която оспорва уволнението си.
Искът е за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение, съобщава "24 часа".
След като школски директор в Бургас не бе уволняван от години, на 3 декември началникът на просветния инспекторат Виолета Илиева подписа дебела заповед, в която се изброяват повече от 60 нарушения на директорката.
Ситуацията предизвика разнопосочни коментари в доста широк кръг, тъй като случилото се засяга от една страна учителския състав, от друга - стотици семейства, чиито деца учат там.
Всички мотиви за освобождаването ми са формални, няма нито едно сериозно основание, заяви Николова. Тя реагира почти моментално с жалба, адресирана до президента, премиера, председателят на образователната комисия към НС и до просветния министър.
Фарс и срамен акт за демокрацията - така определя уволнението си Николова. Според бившата вече директорка тя е жертва на "целенасочена, преднамерена и абсолютно тенденциозна кампания", която е започнала заради отказа на школото да участва в манифестацията на 24 май. Николова припомня, че това е станало след решение на педагогическия колектив заради отреденото за трета поредна година по-задно място в шествието - 17-то.
Запитване за реда на манифестиращите училища е било отправено до ресорния зам. кмет Йорданка Ананиева. Николова се съмнява в откровеността на отговора й - че редът е определен от комисия от директори.
Така в деня на патрона си учениците от СОУ "Кирил и Методий" не се пуснаха в общоградското шествие, а празнуваха сами в училищния двор. Никъде не е записано, че манифестацията има задължителен характер, аргументира се уволнената шефка.
На 28 май, докато Николова е в болнични, в "Кирил и Методий" започва основна проверка, приключила с предупреждение за уволнение.
Констатираните "нарушения" винаги се раздробяваха в няколко точки и повтаряха едно и също нещо във всички поредни протоколи, което е нелепо и непрофесионално, брани се педагожката. Тя е оспорвала по съдебен ред и тази заповед.
Има висящо дело, би трябвало да се изчака произнасянето на съда, преди да се наложи следващото наказания, коментира Евгений Мосинов, който представля Николова в делата.
Ще си търся правата по всички възможни начини, категорична е директорката. В подкрепа на тезата си за формалност на основанията, тя посочва надписани лекторски в размер на 5 лв. в ползва на преподавателка, както и изписването от друга на ФВС в дневника, вместо на пълното "физическо възпитание и спорт".
Според адвокатити на Николова при освобождаването й е нарушен текст от Кодекса на труда, който я защитава заради определено заболяване.
Тя пък заедно с твърдото решение да води дела до край дамонстрира и философско отношение към ситуаицята. Смята, че случилото се има и добра страна, защото й помогнало да прецени хората около себе си, а колегите й - да разберат какво са загубили. Казва, че колективът е написал протество писмо, но не го е депозирал по официален ред заради оказан натиск.
След уволнението на Николова като временно изпълняващ длъжността е назначена един от заместниците й - Милена Гергицова. Постоянен шеф ще бъде назначен след конкурс, който предстои да бъде обявен.
Виолета Илиева: За нея институцията регионален инспекторат не представлява нищо
През последните години от това училище няма изявени деца, казва началникът на РИ на МОН -
Г-жо Илиева, от години не е имало уволнен директор. Защо се стигна до тази извънредна ситуация?
- Фактът, че не е имало уволнение на директор това не означава, че не са констатирани системни нарушения на дейността. Може би подходът е бил друг. Голяма част от директорите, след като са им правили 1,2 3 проверки, са напускали. В конкретния случай директорът не напусна сам.
- А имаше ли предложение към Николова да напусне сама?
- Ние с нея не сме се виждали. Според резултатите от друга проверка, извършена през 2009 г. тогава са констатирани нарушения установени и сега. Това показва системност. Едно от недоволствата на родителите е по отношение на неправомерното събиране на средства от директора на училището. Установено е, че е събрана сума от 5400 лв., от които са изхарчени 4700 лв. - 2260 за коктейл, 321 лв. за ядки, плодове и алкохол, 889 лв. за почерпка, 200 лв. за отпечатване на вестник, 1174 лв. за наем зала. Училищното настояелство не е било пререгистрирано. Цялата тази проверка е дадена в прокуратурата. С постановление обаче е отказано да се образува досъдебно производство. Това са констатации от проверката на министерството. В тях се казва, че независимо от наличието на сериозни нарушения от директора - става въпрос за същото лице - от него не са искани писмени обяснения във връзка с търсене на дисциплинарна отговорност. Т.е. предходният началник не е изпълнинл задълженията си. Аз не искам да изпадам в тази хипотеза.
- Кое е най-същественото нарушение, свързано с организацията на учебния процес?
- От началото на учебната 2010-2011 г. във връзка с целодневната организация на обучение само в първи клас, е задължително първокласниците да се обучават само преди обед, а след обед да е занималнята. Тава е абсолютно задължение, изписано в Правилника за прилагане на закона.
- Допустим ли е компромис, когато базата не е достатъчна?
- Директорът трябва така да направи своя разчет, да извърши регламентиран прием, съобразен с наличната база. Това не е направено. Колегите отиват в училището за друга проверка и установявят, че задължителната подготовка на първокласниците се осъществява след обед. Изготвя се констативен протокол, следва заповед със задължителни предписания - за втория учебен срок учениците да учат само преди обед. Тогава отидохме отново на проверка, пак по друг повод, и попадаме на същата ситуация - първокласниците учат след обед. Значи за този директор институцията регионален инспекторат няма никакъв авторитет, не представлява нищо.
- Това ли е най-сериозното провинение?
- Това беше основание на Рени Николова да бъде наложено наказание "предупрежение за уволнение".
- Според Николова, при положение, че първокласниците са на училище цял ден, няма съществено значение коя част от обучението е сутрин и коя - след обед.
- Не е така. Нормално ли е сутрин да играят, да пея и танцуват, а след обед - да има занимания. И защо не го прави? Не може в целия град да е по един начин, а само в това училище да е обратното.
За новата учебна година, въпреки че Рени Николова знае, че върху нея е концентрирано вниманието на инспектората - след всяка проверка има предписания и последваща проверка, отново не се съобрази със задължителни изисквания. В първи клас броят на учениците в една паралелка трябва да е 22. По изключение може да се завиши с 2-ма. Но не повече от 24. От март всяко училище започва да изработва свои правила за прием като се следват същите принципи - да няма струпване в центъра за сметка на кварталите. В цял град това се спазва - в СОУ "Кирил и Методий" - не. В едната паралелка има 26 деца, в другата - 29. Приети са ученици за 5 паралелки, а са формирани 4. Констатирахме, че това не е спазено, а Николова ни заяви "Аз ще си взема становище от министъра".
- Заради това ли училището се озова на 17-то място в реда за манифестацията на 24 май, макар че носи имената на Кирил и Методий?
- Инспекторътът няма никакво отношения към тази подредба. През последните години от това училище няма изявени деца. А доколкото знам, логиката при определяне на реда е точно такъв. Училището е с профил изобразително изкуство и в това отношение е единственото в града. Би следвало интересът към този профил да е изключително голям. А има само една паралелка, която е под минимума. С решение на ОбС тя дори се дофинансира.
Следващият, моля!
Илияна Иванова е в тежко психическо състояние
Ключови думи: Илияна Иванова, пияна, психическо състояние
Сподели:
Тема в развитие
» Връщат уволнената пияна учителка на работа » Съпругът на учителката Илияна гасял в тялото й фасове » Децата на пияната учителка: Мама съжалява » Пияната учителка влезе в болница » Уволняват пияната учителка, дадоха я на прокурор » Пияна учителка танцува Гангнам стайл в клас, имала житейски драми
15 Декември 2012, Събота
Източник: 24 часа
Илияна Иванова е в тежко психическо състояние
Учителката Илияна Иванова, която в понеделник пя и танцува пияна в час, ще може да избере дали да се върне на работа в 130-о училище или ще преподава в друго, съобщи Би Ти Ви.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева съобщи, че е помолила Инспектората по образованието Иванова да бъде възстановена на работа и отговорът е бил, че със сигурност ще се намери работно място.
Иванова трябваше да бъде съдена по бързата процедура, но Софийският районен съд (СРС) реши, че действията й не са дребно хулиганство и прехвърли случая за разследване на прокуратурата.
Учителката е майка на три деца.
Нейни близки твърдят, че тя е в тежко психическо състояние. Съпругът й бил болен и тормозел нея и децата, това я подтикнало към алкохола.
Сподели:
малко късно ,но си го намери.
"Поздравления" за приятелките и,
ЗА ЦВЕТУЩИЯ им речник.
Аааа, не, никакви снимки не даваме! Не може така!
Илиана Георгиева, учителката която бе прибрана от полицията след като влезе пияна в клас, е постъпила в болница, съобщи шефката на регионалния инспекторат в София Ваня Кастрева пред “Преса”. Тази информация тя получила от сина на Георгиева, който отишъл в 130-то училище да прибере вещите й. Съседи на учителката смятат, че проблемите й се дължат на безпаричие и житейски проблеми. Според тях Георгиева е преживяла тежко факта, че съпругът и я е напуснал и че трябва сама да се грижи за трите си деца.
“През последните години безпътицата, безпаричието и безнадежността й се отразиха много”, твърди нейна съседка. “ Вероятно това е причината тя да посегне към алкохола, но това е по-скоро тъжно, отколкото грешно”, смята жената.
Сподели:
От група родители на ученици в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
За пореден път ръководството на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Бургас показа, че за него няма правила и че личните амбиции на г-жа Рени Николова са над всичко. Въпреки желанието на децата да участват в манифестацията за 24 май и тренировките по време на учебни занятия, водено от емоции, ръководството на училището пренебрегна всеобщия празник и разочарова родители и ученици, като го замести с импровизирано шествие в двора на училището.
Възмущението ни е още по-голямо, тъй като патрон на училището са светите братя Кирил и Методий и отсъствието на възпитаниците му от участие в най-светлия български празник е недопустимо.
Възмутителен е и фактът, че решението е взето еднолично, без мнението на учители, ученици и родители.
Това, за съжаление, не е първата демонстрация на недостижимост и безотговорност от страна на ръководството, но с него чашата на търпението ни преля.
Проваленият финал на учебната година идва след серия от разочарования. Може би това е единственото училище в града, където в началото на учебната година първи и трети клас посещаваха една и съща занималня. Едва след намесата на общината, проблемът беше разрешен. Това е единственото училище в България, където въпреки разпоредбите на Министерство на здравеопазването първокласниците са на две смени. Това е училището, в което умишлено се поддържа едно средно ниво на образование, с цел учениците да не се прехвърлят в по-престижни учебни заведения. Училището, което не толерира и участието на децата в състезания, да не говорим за организация или предварителна подготовка.
Липсва какъвто и да е вътрешен ред в сградата, въпреки че от родителите се събират пари за охрана. По коридорите няма дежурни учители и цари анархия – деца, качени върху радиаторите в коридира, а зад тях широко отворени, необезопасени прозорци. Застрашително се поклащат картини с наполовина счупени стъкла в коридора към стола на учебното заведение. Може би средствата се харчат приоритетно за личен пиар на директорката по местни телевизии и радиа, вместо за образователна дейност и осигуряване на безопасни условия на работа.
Очевидно е, че едно от най-елитните училища някога, се крепи на старата си слава и не се развива по никакъв начин. Не е далеч времето, когато ще остане без ученици, предвид факта, че желаещите да учат в СОУ„Кирил и Методий” намаляват с всяка изминала година. Основната причина е, че вместо с таланта и постиженията на възпитаниците си, то вече е по-известно със своеволията на директорката си.
Похвално е, че се издава училищен вестник, но няма ли учители, които да научат децата на правопис? Ако думата „весник” изписана вместо „вестник” беше сгрешена само на едно място, бихме помислили, че е печатна грешка, но на две места, със сигурност е правописна. На това ли учат децата ни?
На нас ни пука за училището, което възпитава нашите деца! А на вас?
Разчитаме, че ще ни подкрепите за промяна в положителна посока. В противен случай ще бъдем принудени да вземем нещата в свои ръце – най-лесно е да преместим децата си вкупом в друго училище.
С уважение: Група родители
Бургас 24 май 2012 г.
може и със снимките-Вие с идеите,морала,
принципите,общественото положение.
Вероятно ще се окаже,че сте кръглите нули(00),от които държавата е на това дередже
_____________________
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
Прокуратурата ще разследва пиянския скандал в столичното 130-то училище. 45-годишната Илияна Иванова се смеела, танцувала и пеела, докато била в час с петокласници. Тя прекъснала дори час по химия на своя колежка.
Софийският районен съд е преценил, че извършеното от Иванова не е дребно хулиганство и е предал случая за разследване на прокуратурата. Трудовият й договор ще бъде прекратен днес.
Нейни колеги разказаха в предаването «Здравей, България», че жената е имала сериозни финансови проблеми, тъй като сама отглеждала трите си деца.
«Илияна Иванова беше добра учителка. До вчерашният инцидент бяхме много доволни от нея. Съвестно си изпълняваше задълженията. Поемаше допълнително отговорности. Много добре се вписа в педагогическата колегия», каза в ефира на Нова ТВ директорът на 130 СОУ «Стефан Караджа» Янка Караджова. Тя съобщи, че се е обадила на телефон 112, за да поиска за Иванова медицински екип. «Сестрата на училището ми каза, че тя е в състояние, в което не само не може да продължи да изпълнява служебните си задължения, а и е опасно за нейното здраве. Беше неадекватна. С медицинския екип дойде и полицейски патрул. Тя ругаеше полицаите и затова я арестуваха», уточнява Караджова.
В Пето РУП на МВР, където бе задържана пияната учителка, досега не са се сблъсквали с подобен случай – учителка пияна рано сутрин.
Почти два часа, след като е извадена от класната стая, дрегерът отчита над 2,6 промила алкохол.
Вземете НГДЕК. Там даскалиците говорят само за ебане, дори една изкуфяла патка написала роман и си възпяла "мидата", как изглеждала и пр. Аз ли нещо не разбирам или тия хора наистина не са в ред... Я вижте статията:
____________________
"Учителката по литература от елитната Гимназия за древни езици и култури в столицата пробутва своя книга на възпитаниците си, в която е описала еротичните си преживявания.
Анета Иванова пласира труда си “Глас” за 15 лева, а в него се мъдрят слова за “мидата й”, как е станала жена, какви преживявания е имала във влака... пише в. “Телеграф”.
“Който не я купи или не прояви интерес, веднага го набелязва. Започват двойки, отсъствия. Който я купи, се превръща в отличник”, коментираха ученици и родители, които от няколко месеца заливат директорката Мариела Папазова с жалби.
“Да книгата е факт. Това е конфликт на интереси да я пласира сред учениците”, потвърди шефката.
Даскалицата по литература, която децата наричали “палавницата”, е била уволнявана три пъти досега. “Два пъти от държавни училища и веднъж от частно. Мотивите обаче не са ми известни”, каза Папазова.
По думите й с Иванова имало сериозни проблеми от няколко месеца, тъй като освен че скандализирала учениците си, не им предавала и необходимия материал. “В началото на учебната година получих две жалби от ученици. Те изразяваха безпокойствието си, че не са взели нужния материал за матурите. Тя им била предала 20 % от него, допълни директорката на столичното школо.
Преди около две седмици ситуацията буквално се взривила. При Папазова била депозирана подписка от 51 ученици от 12-и клас, които се обявяват против Анета Иванова. Те не искали да влизат в клас, тъй като имало избрани “отличници”, а всички останали биби под ножа. “При мен постъпи и писмо от 14 деца, които подкрепят Анета. Предложих й да се оттегли до края на годината, докато утихне напрежението, за да не й връчвам дисциплинарно уволнение”, коментира още Папазова.
В началото на седмицата имало проверка от Регионалния инспекторат, който установил, че учениците на Иванова не са готови за полагане на матури и кандидатстудентски изпити заради невзетия материал.
Инспектори ще проверяват и жалби срещу учителя по философия Орлин Йорданов. “Вместо да ни преподава, говори за други неща и плюва директорката”, споделиха ученици.
Върхът на пирамидата в гимназията бил преподавателят по история и култура Митко Делев. “Адска пияница, влизал е в клас с шише. Често не идваше в часовете. Освен това знаем, че е бил гадже преди време с учителката по латински Ели, но я е пребил. Тя го е напуснала, но от страх не го е дала на ченгетата”, разкриха ученици, които описват всичко във Фейсбук.
“Делев го уволних дисциплинарно за уронване престижа на гимназията. Той беше злоупотребявал и в интернет с диалози на децата”, потвърди директорката Папазова."
____________________
Ама това наистина на нищо не прилича! Тръгнала тая овца да пише романи на тема "Колко много ме сърби сливата!" И после децата ще ги четат тия глупости!... Къде сте бе, г-да министри, инспектори от РИО? Това ли са ви кадрите?
Разслед
Ананиева, главният виновник и вдъхновител на проблема с подреждането на училищата за 24 май, все пак е успяла да излезе от ситуацията като си е измила ръцете с въпросната комисия - "аз нямам думата, комисията е виновна за всичко, каквото кажат те това става"... и е гледала отстрани сеира на Николова, как тя попада в собствения си капан. А самата Николова си е въобразила, че води борба на идеи и чисти принципи и че в тази борба тя ще излезе моралния победител... Бедната! Тя си е въобразявала, че правдата е на нейна страна и че в решителния момент всички ще я подкрепят, а явно не стана така.
...Ами г-жо Николова, сама сте си виновна! Изпързаляли са ви без да се усетите и вие до голяма степен сте им помагали в това!
__________________
(статия в бургаски е-вестник)
НЯМА ЛИ КОЙ ДА СПРЕ БОКСОВИТЕ МАЧОВЕ В ЦДГ – КИТЕН!?
_____________
В ЦДГ – Китен се устройват боксови срещи между учителите и директорката, където директорката е неизменен победител.
София Вълчева вече е предоставила цялата документация по тоя въпрос на медиите и КНСБ и се вижда, че нещата наистина са много сериозни. Затова и в КНСБ (все още тайно) наистина се готви процедура за "импийчмънт" на въпросната директорка, която раздава юмруци наляво и надясно. Но не знаем защо някой някъде е решил да не се разлайват кучетата и всичко да мине мирно и тихо без хората да разберат подробности за боксовите мачове с главен герой и победител в крайното класиране - директорката на ЦДГ "Пролет" гр. Китен. Това е всеизвестно и вече никой не го крие. Имало било междуличностни търкания - пълни глупости! Вижте част от кореспонденцията на София Вълчева с друг синдикален лидер от Приморско - Росица Бъчварова - учител по история в местното СОУ. Защо Вълчева моли Бъчварова да й помогне да я преместят в Приморско? - За да не я бият повече - това е!
___________
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Здравей! Имаме си големи проблеми с нашата директорка и се оплакахме на Янков. Той каза да опишем всичко в жалба и местата до които да я пратим. Една от тези, на които каза, си ти и затова утре с препоръчено писмо, ще ти пратим писмо до училището. Обади се на Янков, когато го получиш, защото той каза, че веднага ще дойде. Трябва да се действа бързо, защото ако разбере за писмото, директорката ни е способна и на физическа разправа. Ще станем за резил, на стари години и децата да ни се смеят, че учителките се сбили. Нетърпима е. Изобщо не иска и да чуе за нашите предложения. Каза, че щом кмета не подписал, тя да не е по-глупава, да подписва и всъщност дори не е разбрала за какво става въпрос. Не ни дава думата за нищо. Ни отчети за бюджета, ни колегиалност!
Налбантов, пасти да яде, пред тази. В Янков само ни е надеждата, защото всички останали, само си прехвърлят топката от един на друг. Приятна вечер, Роси! Гледай да не се разгласява още.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
тел. 0878****** -Коцето КНСБ
(тук се има предвид Константин Янков - председател на Синдиката на българските учители към КНСБ - Бургас)
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Добре, но защо не влезеш в чата
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Получи ли съобщението?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Да.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Защото имам работи и гости, правя вечеря. Ще вляза по-нататък.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
ок
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Обади ми се!
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Напиши ми номера си, че съм го изгубила. Моят е 0898******
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Всичко при вас наред ли е? Дадоха ли нещо за празника?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Нито стотинка, Роси. Има икономии, но не дава. Нито клас, нищо. И Янков уж, туй щеше да направи, онуй, а и той нищо. Ако се освободи място в Приморско, веднага ми се обади. Моля те!
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Утре ще и се обадя на тая директорка. Дай ми
служебния номер.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
0550/3****
Тя е днес цял ден на работа, а утре е втора смяна.
Повече от денонощие след побоя в софийския мол „Сити център” все още няма нито един задържан. МВР разпитва свидетели, но все още не може да установи кои са нападателите, съобщава bTV.
След преглед на охранителните камери станало ясно, че те не са 8 човека, както се твърдеше първоначално, а около 25. Кадрите показват как внушителната група младежи със шапки и качулки стигат с ескалаторите до втория етаж, където е зоната за хранене, пръскат се между масите, нападат и пребиват трима младежи, които с нищо не са ги провокирали. Всичко е траяло около 15 секунди.
Според официално изявление на мола, охраната действало адекватно. Полицаите пристигнали след 9 минути, а линейките – след 25.
Скандалите в големите търговски центрове започнаха да стават ежедневие, след като неотдавна синът на Черния Томи и приятелят му бяха наръгани в мол „Галерия Бургас”. Няколко дни по-рано бе разцепена главата на служител в „Бургас плаза”, който препречил с пазарските колички джипа на млад мъж с джип „Сузуки”.
По думите на д-р Милева, която е член на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и зам.-председател на Комисията по здравеопазване, на първо място при терористични атаки излизат звената за спешна медицинска помощ и гражданска защита. „Срещата днес и обмяната на опит е крачка напред за нашата страна и е важно да чуем мненията и препоръките на участниците в симпозиума. Това са специалисти от сферата на сигурността, лекари от МБАЛ Бургас, от Спешния център и от болници, които оказаха помощ при атентата на Летище Бургас. Темата за терористичните нападения и работата в условия на подобни кризи е сред приоритетите на работа на българското правителство”.
Бургаският депутат от ГЕРБ сподели още, че след разчета за финансовата година на Здравното министерство е станало ясно, че ще бъдат отделени средства за оборудване на съдебно-медицинските отделения в страната. „Те имат нужда от нова модерна техника и обновяване на съществуващата база. Както коментира министър Десислава Атанасова, ще бъдат отделени средства според необходимостта от оборудване на всяко едно звено. Така ще се подобрят значително условията за работа в съдебно-медицинските отделения”, заяви д-р Милева.
Участници в симпозиума днес бяха още д-р Лорис Мануелян, зам.-кмет по здравеопазване на община Бургас, д-р Георги Матев – изпълнителен директор на МБАЛ Бургас, д-р Георги Мигаров – общински съветник и шеф на Първа хирургия, д-р Светлозар Георгиев – началник на операционен блок на МБАЛ Бургас и хирургът д-р Веселин Джендов. Основен лектор по време на симпозиума в Морското казино бе е д-р Дрор Софер, шеф на травма центъра на болницата „Сураски” в Тел Авив.
За статията е ясно че е поръчкова, защото има решение не на Директора а на колектива и то според мен е правилно, не защото училището не е на първо място, а поради факата че няма справедливо и прозрачно решение за определяне на местата, което пък би следвало да е важно за всяко едно училище в града.След катог-жа Ананиева толкова милее за училището за втори мандат какво конкретно е помогнала на същото или се помага само на близки до влстимащите и когато откажеш да си покорен следват атаки(жалко че не бе това идята на примиера и все си мисля че и той и кмета не са наясно кави ги вършат "млаките" хора на които са гласували доверие).Но какво ли ме учудва цялото ни общество е такова и когато Б.Борисов, каза че сме лош материал всички възроптаха.Истината боли.
За авторката на статията няма да правя коментар, защото от написаното личат качествата и на "журналист" и опазил ме господ че всички не са такива като нея
_____________________
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
140.
До 136 относно връзките на Налбантов
10.12.2012 10:36:43
Рейтинг:
1
Вече стана въпрос, че на времето една от връзките му беше Веселин Методиев - министър на образованието в правителството на Костов, а покрай това човекът си има и много други приятелства, познанства с известни хора, които пък от своя страна имат връзки и влияние в МС, НС и БАН. Вземи за пример само това, че Андрей Пантев му е кръстник и че покрай него Налбантов придоби кандидатска и после докторска титла без някой от въпросните комисии в БАН да му е чел "научните" разработки. Самият Налбантов се хвали, че щом Пантев гарантирал за него пред комисиите и всички единодушно били съгласни да подпишат протокола без на практика да има каквато и да е защита... А тук говорим за един тотално неграмотен и прост човек, който само заради това че е станал "доктор на науките" на практика няма конкуренция за директорския си пост в Приморско... Ужас някакъв! Само този случай е показателен за това на какво ниво е образованието ни и как и на какви случайни хора се раздават научни титли.
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Михаил Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
Нататък не е ясно какво се е случило. Обикновено Налбантов се хвали, когато свали някоя мадама, но по този въпрос той упорито мълчи. Затова е много вероятно срещата им да не се е състояла.
_____________________
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
От група родители на ученици в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
За пореден път ръководството на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Бургас показа, че за него няма правила и че личните амбиции на г-жа Рени Николова са над всичко. Въпреки желанието на децата да участват в манифестацията за 24 май и тренировките по време на учебни занятия, водено от емоции, ръководството на училището пренебрегна всеобщия празник и разочарова родители и ученици, като го замести с импровизирано шествие в двора на училището.
Възмущението ни е още по-голямо, тъй като патрон на училището са светите братя Кирил и Методий и отсъствието на възпитаниците му от участие в най-светлия български празник е недопустимо.
Възмутителен е и фактът, че решението е взето еднолично, без мнението на учители, ученици и родители.
Това, за съжаление, не е първата демонстрация на недостижимост и безотговорност от страна на ръководството, но с него чашата на търпението ни преля.
Проваленият финал на учебната година идва след серия от разочарования. Може би това е единственото училище в града, където в началото на учебната година първи и трети клас посещаваха една и съща занималня. Едва след намесата на общината, проблемът беше разрешен. Това е единственото училище в България, където въпреки разпоредбите на Министерство на здравеопазването първокласниците са на две смени. Това е училището, в което умишлено се поддържа едно средно ниво на образование, с цел учениците да не се прехвърлят в по-престижни учебни заведения. Училището, което не толерира и участието на децата в състезания, да не говорим за организация или предварителна подготовка.
Липсва какъвто и да е вътрешен ред в сградата, въпреки че от родителите се събират пари за охрана. По коридорите няма дежурни учители и цари анархия – деца, качени върху радиаторите в коридира, а зад тях широко отворени, необезопасени прозорци. Застрашително се поклащат картини с наполовина счупени стъкла в коридора към стола на учебното заведение. Може би средствата се харчат приоритетно за личен пиар на директорката по местни телевизии и радиа, вместо за образователна дейност и осигуряване на безопасни условия на работа.
Очевидно е, че едно от най-елитните училища някога, се крепи на старата си слава и не се развива по никакъв начин. Не е далеч времето, когато ще остане без ученици, предвид факта, че желаещите да учат в СОУ„Кирил и Методий” намаляват с всяка изминала година. Основната причина е, че вместо с таланта и постиженията на възпитаниците си, то вече е по-известно със своеволията на директорката си.
Похвално е, че се издава училищен вестник, но няма ли учители, които да научат децата на правопис? Ако думата „весник” изписана вместо „вестник” беше сгрешена само на едно място, бихме помислили, че е печатна грешка, но на две места, със сигурност е правописна. На това ли учат децата ни?
На нас ни пука за училището, което възпитава нашите деца! А на вас?
Разчитаме, че ще ни подкрепите за промяна в положителна посока. В противен случай ще бъдем принудени да вземем нещата в свои ръце – най-лесно е да преместим децата си вкупом в друго училище.
С уважение: Група родители
Бургас 24 май 2012 г.
Сподели:
(от с. Ясна поляна) - изобразително изкуство
Още в първите дни след като е била назначена, Налбантов й направил директно предложение за интимна връзка. Тя много се шокирала и в първият момент не знаела какво да отговори. Започнала да се оправдава, че била семейна и не искала да изневерява на мъжа си. Била разтреперана, подтисната и неадекватна. Според Налбантов тя по-скоро се колебаела дали да се реши на такава връзка или не. Накрая й казал "както искаш" и я освободил. Това се случило на обяд след часовете и тя си тръгнала. Обикновено по това време отивала на автогарата, откъдето пътувала за Ясна поляна. След 1-2 часа Налбантов я заварил да го чака пред дирекцията. Останал много изненадан, защото не я очаквал. Попитал я какво иска и тя му казала: "Размислих". Влезли в дирекцията и като начало я накарал да му прави фелацио.
След този случай Налбантов редовно се хвалел, че още като я видял разбрал, че била голяма минетчийка и не се излъгал. За случаи като този винаги казвал: "Аз курвите ги надушвам от пръв поглед". Впоследствие редовно я викал в дирекцията, най-вече за орален секс.
Веднъж по време на една зимна ваканция учителите били събрани в дневната, където пиели кафе. Налбантов влязъл и извикал Иванова в дирекцията. Там я накарал да му прави фелацио, като накрая се изпразнил върху фанелата й в областта на яката. След това тя се върнала при колегите си и си допила кафето. Никой от учителите не забелязал петната по фанелата й.
През първата учебна година Налбантов подлагал Иванова на най-различни унижения - казвал й, че е голям боклук и проститутка. Според Налбантов тя била принудена да го търпи, защото била зависима от него и се страхувала да не изгуби работата си. Впоследствие станало ясно, че тя го търпяла, защото се надявала Налбантов да й помогне да получи апартамент в блока на специалистите - за целта била ходила и при кмета за да го моли за този апартамент, защото й било много трудно да пътува всеки ден до Ясна поляна. Така или иначе Налбантов не й съдействал за апартамента.
През втората учебна година, връзката на Налбантов с Иванова става много по-очевидна. Имало е случаи, когато в присъствието на други учители в учителската стая, той е започвал да я прегръща и опипва по гърдите. В такива случаи се лигавел и на всеослушание заявявал, че искал собственоръчно да провери дали не носела подплънки в сутиена си. Хвалел я, че имала хубаво тяло, хубав бюст и т. н. Много често колеги са ги заварвали прегърнати в дневната, в учителската стая и на други места в училището.
Такава активност не може да се инспирира
от 1-3-5 човека.По стила си личи,че хората са различни.
Тя с вида и поведението си е предизви-
кала това отношение.Естествено,на вас те не правят впечатление,защото сте част от средата й.Различните от нея,обаче са силно впечатлени,но не в
положителна насока.
Негативното отношение към нейните действия е натрупвано в годините.НЕ е пожелала да се съобрази с никакви забележки и намеци.
Дошъл е момента на предела на търпимостта към нея.Виждате града е настръхнал срещу нея.
ЗАЕДНО ПРОУМЕЙТЕ ,че в живота има и
превратности.Това не е най голямото
нещастие.
____________________
"Учителката по литература от елитната Гимназия за древни езици и култури в столицата пробутва своя книга на възпитаниците си, в която е описала еротичните си преживявания.
Анета Иванова пласира труда си “Глас” за 15 лева, а в него се мъдрят слова за “мидата й”, как е станала жена, какви преживявания е имала във влака... пише в. “Телеграф”.
“Който не я купи или не прояви интерес, веднага го набелязва. Започват двойки, отсъствия. Който я купи, се превръща в отличник”, коментираха ученици и родители, които от няколко месеца заливат директорката Мариела Папазова с жалби.
“Да книгата е факт. Това е конфликт на интереси да я пласира сред учениците”, потвърди шефката.
Даскалицата по литература, която децата наричали “палавницата”, е била уволнявана три пъти досега. “Два пъти от държавни училища и веднъж от частно. Мотивите обаче не са ми известни”, каза Папазова.
По думите й с Иванова имало сериозни проблеми от няколко месеца, тъй като освен че скандализирала учениците си, не им предавала и необходимия материал. “В началото на учебната година получих две жалби от ученици. Те изразяваха безпокойствието си, че не са взели нужния материал за матурите. Тя им била предала 20 % от него, допълни директорката на столичното школо.
Преди около две седмици ситуацията буквално се взривила. При Папазова била депозирана подписка от 51 ученици от 12-и клас, които се обявяват против Анета Иванова. Те не искали да влизат в клас, тъй като имало избрани “отличници”, а всички останали биби под ножа. “При мен постъпи и писмо от 14 деца, които подкрепят Анета. Предложих й да се оттегли до края на годината, докато утихне напрежението, за да не й връчвам дисциплинарно уволнение”, коментира още Папазова.
В началото на седмицата имало проверка от Регионалния инспекторат, който установил, че учениците на Иванова не са готови за полагане на матури и кандидатстудентски изпити заради невзетия материал.
Инспектори ще проверяват и жалби срещу учителя по философия Орлин Йорданов. “Вместо да ни преподава, говори за други неща и плюва директорката”, споделиха ученици.
Върхът на пирамидата в гимназията бил преподавателят по история и култура Митко Делев. “Адска пияница, влизал е в клас с шише. Често не идваше в часовете. Освен това знаем, че е бил гадже преди време с учителката по латински Ели, но я е пребил. Тя го е напуснала, но от страх не го е дала на ченгетата”, разкриха ученици, които описват всичко във Фейсбук.
“Делев го уволних дисциплинарно за уронване престижа на гимназията. Той беше злоупотребявал и в интернет с диалози на децата”, потвърди директорката Папазова."
____________________
Ама това наистина на нищо не прилича! Тръгнала тая овца да пише романи на тема "Колко много ме сърби сливата!" И после децата ще ги четат тия глупости!... Къде сте бе, г-да министри, инспектори от РИО? Това ли са ви кадрите?
-------------------------
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка. Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
Такава активност не може да се инспирира
от 1-3-5 човека.По стила си личи,че хората са различни.
Тя с вида и поведението си е предизви-
кала това отношение.Естествено,на вас те не правят впечатление,защото сте част от средата й.Различните от нея,обаче са силно впечатлени,но не в
положителна насока.
Негативното отношение към нейните действия е натрупвано в годините.НЕ е пожелала да се съобрази с никакви забележки и намеци.
Дошъл е момента на предела на търпимостта към нея.Виждате града е настръхнал срещу нея.
ЗАЕДНО ПРОУМЕЙТЕ ,че в живота има и
превратности.Това не е най голямото
нещастие.
Такава активност не може да се инспирира
от 1-3-5 човека.По стила си личи,че хората са различни.
Тя с вида и поведението си е предизви-
кала това отношение.Естествено,на вас те не правят впечатление,защото сте част от средата й.Различните от нея,обаче са силно впечатлени,но не в
положителна насока.
Негативното отношение към нейните действия е натрупвано в годините.НЕ е пожелала да се съобрази с никакви забележки и намеци.
Дошъл е момента на предела на търпимостта към нея.Виждате града е настръхнал срещу нея.
ЗАЕДНО ПРОУМЕЙТЕ ,че в живота има и
превратности.Това не е най голямото
нещастие.
това отношение.
________________
ПРОФ. Д-Р П. Ч. – РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТ В БУРГАС
Директорът на училището в Приморско Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Ч. (Понастоящем проф. П. Ч. носи друга титла, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. S., a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
___________________
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ - бивш министър на образованието и науката – 1997-1999 г.
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието (1997 – 1999 г.). Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
---------------
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
_________________
"... 7-8 месеца по-късно имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – специалист по професионална подготовка. За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи...
За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката по най-прецизен начин. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Иначе Налбантов казва, че когато останал с нея насаме в дирекцията я бил понатиснал, хванал я тук-там за тялото, но не срещнал отклик и затова я оставил. Според мен много по-вероятно е инспекторката да го е отблъснала още при първите му опити за интимен контакт. Впоследствие, когато станеше въпрос за Виолета Илиева Налбантов се опитваше да наложи мнението, че уж тя много го търсела, но той не й обръщал никакво внимание и затова тя му била обидена. Като цяло това противоречи на стандартните му коментари относно служителките от Инспектората, които общо взето звучат по следния начин: "Тази съм я чукал, а тази не съм я чукал. Тази ми се натиска, ама нямам време да й обърна внимание..." Ясно е, че между Налбантов и Илиева е нямало нищо интимно, а само намерения от негова страна, които така и не са се осъществили."
Стига да търсиш вина в Ананиева и Илиева,не са ми приятелки,но поздравявам Илиева.
Оплакваш се ,че "6 месеца живееш в психологически стрес".Нас повече от десетилетие'ежедневно ни стресираш и
мачкаш.Сега пак продължаваш да ни плашиш с решението на съда и твоите приятелки да ни изнудват да правим подписка в твоя подкрепа.
Знаем как се вземат решенията и как ни караш да ги изпълняваме.Сега Казваш,че ние решаваме ,а ти горката изпълняваш нашите решения.Е това, ако не е ЦИНИЗЪМ?!!
Чистачките и техниците сега споделят как ги използваш,като домашни прислужници.
Рени,приеми факта,че няма да си директор.Това което правиш сега не е сила на духа,а липса на капка достойн - иство и ...
Не унижавай приятелките си, не ги вкарвай в циркови изпълнения.
Приеми реалностите и си НАУЧИ УРОКА.
Такъв е животът, ти беше дотук. Оттук нататък се радвай на светлото си пенсионерско бъдеще и прекрасните спомени от директорското си минало! А да живееш само със спомените... какво пък, и това е нещо!
молим Ви сменете репертоара си.Няма да помогнете на Рени,само внасяте между нас -напрежение и храните у нея празни илюзии,че ще се върни. Знаем,че Ви е мъчно,но не за нея, а се страхувате.Колективът не търси реванш. Искахме тя да си ходи и сме
УДОВЛЕТВОРЕНИ.
_______________
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях...
______________
Налбантов живее в състояние на постоянен страх – мания за преследване или нещо подобно. Той е крайно подозрителен към учителите. Смята, че те са неговите главни врагове. Това били хората, които му желаели злото и постоянно мислели как да го свалят от директорския пост. Във всяко тяхно действие той съзира скрита заплаха за себе си. Затова постоянно следи учителите и иска да разкрие “скритите им замисли” и “коварни планове”, които те крояли против него.
В тази връзка Налбантов не търпи чуждото мнение. Иска всичко да е под негов контрол, да е предварително съгласувано с него. Затова не понася, когато по време на събрания някои учители изкажат някакво собствено, независимо или критично мнение. Това се възприема от него много болезнено, като предателство, едва ли не като покушение срещу живота му. Как можело някои си сульовци-пульовци да си изказват мнението!? Кои са те че да му дават акъл на него – НА САМИЯТ ДИРЕКТОР!? Цял ден Налбантов не е на себе си. В такива моменти се затваря в дирекцията и подтиска мъката си като се налива с алкохол. Обикновено това става в присъствието на определен кръг негови хора, които го успокояват. Основната тема за разговор е поведението на “заговорниците”. Как не ги било срам, кои са те, че да имат претенции, що не си налягат парцалите. Налбантов е направо разярен и дава пълна воля на чувствата си: “Ще ги унищожа бе! Ще ги убия бе! Направо ще ги смачкам тия боклуци! Ще запомнят те кой е Стоян Налбантов! Тия хора трябва да разберат – аз съм директора в това училище и каквото кажа аз това ще става!…Какво повече искат тия хора бе!? Работа им давам, заплата им давам. Ако не съм аз ще умрат от глад. Толкова много съм направил за тях! Как може да са толкова неблагодарни?!” Учителите, за които става въпрос и които Налбантов възприема като заговорници и негови лични врагове са З. Гайкова, Н. Тодорова, П. Пеева, Р. Бъчварова, П. Пеев, Д. Рашева (последната вече не работи в училището) и др. Обикновено в такива случаи “заговорниците” не разбират какви големи мъки са причинили на директора. Те просто са изказали някакво свое собствено мнение без да влагат в това някакви лоши мисли към когото и да е – най-малкото към Налбантов и затова не могат да предположат, че са направили нещо нередно.
В тази връзка много комичен е случаят с Петя Пеева. Нея Налбантов я мрази, само защото му сядала на стола в учителската стая – става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. “Коя е тя, че да ми сяда на стола бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
Явно е, че при Налбантов са налице симтомите на т. нар. “директорска болест”. Според някои мнения това не е болест, а един вид професионална деформация, но повечето специалисти са на мнение, че “директорската болест” си е чиста проба шизофрения и то в една от нейните тежки форми. Болестта се проявява рано или късно при хората на ръководни длъжности. Всеки, който е общувал с директори е забелязвал, че в определен момент тези хора започват да издишат и да превъртат – нещо им става. Обикновено първите симптоми се проявяват до два-три месеца след като лицето е било назначено на ръководния пост. Именно през този период познатите на болния констатират, че той много се е променил и вече не е същият човек както преди. Това е в резултат на някакви трансформации в мозъчната кора на болния, които го карат да загуби способността си за логически разсъждения и адекватно чувство за реалността около него. Болният започва да живее в някакъв илюзорен свят, който няма нищо общо с реалността. По цял ден прекарва времето си като се възхищава от себе си и се самовъзвеличава: “Как може да съм толкова гениален! Как може да съм толкова велик! Ако не съм аз светът ще пропадне!” Иначе болният е сериозно загрижен за съдбата на околните. Той най-искрено се чуди: ”Какво щяха да правят другите, ако мене ме нямаше! Добре, че съм аз, иначе без менe са заникъде!” Най-искрено той споделя с подчинените си какъв голям късмет са имали с такъв способен шеф като него. И най-важното, той си вярва, че е така. Непрестанно мисли по този въпрос – как можело неговите подчинени да са такива големи късметлии… Болният изцяло загубва способността си за водене на нормален разговор, за диалогичност, за водене на спор с излагането на необходимите доказателства и аргументи. Той е абсолютен монологист, признава само собственото си мнение, собствените си доводи и аргументи, а другите хора… те трябва само да го слушат и да изпълняват. И ако някой се осмели по непредпазливост да му противоречи, става нещо страшно. Тогава болният загубва контрол върху себе си и изпада в някакъв необуздан и първичен бяс. Започва да крещи, да вика, да заплашва. Държи се като малко дете, на което са му взели играчката. В такива случаи трябва да му се извиниш, да му върнеш “играчката” и да кажеш, че повече няма да правиш така – иначе тежко ти, с тебе е свършено… Последиците от тази болест са много тежки. Постепенно болният изцяло загубва човешкия си облик. Той вече не може да изпитва нормални човешки чувства, защото целият му живот е подчинен на една болезнена фикс-идея – как да се задържи на власт, как да властва над другите. Нищо друго не го интересува, защото ако не е на власт животът му загубва всякакъв смисъл… За съжаление тази болест е нелечима, или поне, не е известно някой досега да се е излекувал от нея. Възможно е един ден науката да измисли лекарство против рака, но против “директорската болест” едва ли ще измисли нещо.
Това трябваше да стане много, много отдавна.Рени се самозабрави,премина всякакви граници.Работното й време беше от време на време,а училището последна грижа
Днес тържествува правдата .Поздравления
Това трябваше да стане много, много отдавна.Рени се самозабрави,премина всякакви граници.Работното й време беше от време на време,а училището последна грижа
Днес тържествува правдата .Поздравления
-------------------------
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка. Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
Та и въпростните изказвания за 24 май говорят за същото, т. е. държавната пропаганда дотолкова добре си е свършила работата, че сега хората едва ли не изгарят от желание да демонстрират верноподаничеството си, а даже и да плачат, ако ги лишат от манифестация на 24 май... Пълен ужас! Дотам ли стигнахме!
Нататък, друг подобен парадокс. На няколко места Касабова подчертава, че директорката си е сменила личното име от Радка на Рени... То добре, ама, защо Касабова не каже и за себе си, че и тя самата си е сменила личното име. Казвала се е някога Керанка и защото й звучало много по селски се прекръстила на Катя. Сигурно, ако се разровя ще открия и други комплексарски истории от тоя тип в стил "Крадецът вика дръжте крадеца!"
А за останалото не ми се говори! Как някакви там деца ги облекли с черни костюми за 24 май, но останали излъгани и всички заедно - и родители и ученици... плакали. Ужас! Като че ли човек е умрял! И всичко това се казва с някакъв много, ама много сериозен тон. Ама видите ли, светът ще пропадне щото нямало 24 май!... Дрън-дрън!
Вие сте хора с промити мозъци, това е! Загубили сте всякаква способност да разсъждавате нормално! Способни сте да превърнете всяка една незначителна глупост в неразрешим и непреодолим проблем в името на някакво криворазбрано верноподаничество или по-скоро на някакво робско чувство, което дотолкова е закостеняло у вас, че вече смятате подобно поведение за нормално. Жалко наистина!
А иначе останалите коментари са си като "на умряло куче нож да вадиш". И какъв е смисълът, не разбрах?
"Как така ще лишава децата от възможността да манифестират?"
Това ли ви е най-големия проблем, че сте искали да манифестирате на 24 май и тя ви забранила... И какъв е тоя стаден комплекс, вие овце ли сте или хора. Запомнете това, на въпросните манифестации от едно време се излизаше по задължение, а не по желание и не знам защо някой сега иска да върне това ходене под строй и имитация на комсомолски ентусиазъм от едно време. И вие сега се радвате на това и си търсите някой друг овчар, който да ви подкара под строй на манифестация. Опомнете се! Вие сте хора, свободни хора и никой няма право да ви нарежда кога и какво да правите в почивен и празничен ден... Не знам дали имаше смисъл да ви казвам всичко това. Много е трудно да се изкорени робската психика, която у вас май е по наследство!