Никола Бургазлиев остава в ареста, историята с 19-те му изпита не трогна съда
Родителите му са полицаи, да са го разбрали, че взема наркотици, казаха близките на пострадалото семейство
Бургаският окръжен съд (БОС) остави в ареста 19-годишния Никола Бургазлиев, който през лятото на м.г. уби с АТВ-то си 35-годишната Христина и направи 4-годишния й син 100-процентов инвалид.
Магистратите не видяха съществени обстоятелства за промяна на мярката му за неотклонение. Защитата поиска младежът да бъде пуснат на свобода, за да учи и твърдеше, че прокуратурата не му позволявала да се образова зад решетките.
Като свидетел бе призована и класната му от Професионалната гимназия по електротехника „Константин Фотинов“, която го определи за добър ученик и обясни, че трябвало да вземе 19 изпита, за да се яви на матури и дипломира през май т.г.
Малкият Марти все още чака майка си Христина да се прибере, съдът решава дали ще пусне убиеца ѝ на свобода
Защитата твърдеше, че държавното обвинение му пречи да завърши образованието си. От прокуратурата обаче категорично опровергаха тези твърдения.
Пред съда Никола заяви, че съжалява и обеща, че ако излезе навън щял да работи и всичко, което печели да дава за лечението на малкия Марти.
„Това са пълни глупости! Той си има една заучена реплика и си я повтаря постоянно. Надявам се този случай да бъде урок за всички – повече да не карат пияни или дрогирани. На всеки може да се случи, но нека този на когото се случи, да си поеме отговорността. Има двама родители полицаи – да са го разбрали, че взема нарксотици“, каза Юлиян Здравков, чичо на 4-годишния Марти.
Той се надява делото най-после да тръгне в съдебна фаза, за да спре агонията за всички, въвлечени в този процес. По думите му Никола изобщо не е искрен.
Вижте още във видеото:
Кои са най-честите грешки в началото на една връзка
Шаби Алонсо е готов за Ливърпул, но при едно условие
Бисквитена торта с маскарпоне и ягоди - лесен десерт без печене
Коя е най-умната зодия според астролозите
Подът изглежда по-чист с една проста стъпка
Домашен хляб без месене - лесна рецепта за начинаещи
Тази зодия трудно прощава и помни всичко
Тиганът вече не изглежда загорял, ако използваме този метод
Баница на розички със сирене - красива и лесна рецепта стъпка по стъпка
Какво се случва с тялото, когато спим твърде малко
Фатален пожар в София
Икономист: Войната с Иран е удар по Китай, а петролът ще поевтинее заради рецесията
Да не би собственикът на машинката да е напъхал в устата на това ла... всичките боклуци от Менделеевата таблица.
Интелектуалната честност изисква да признаем, че вината не се определя от намеренията, които човек твърди, че има, а от действията и техните реални последици. Когато между действие, решение и резултат съществува ясна и проследима причинно-следствена връзка, отричането на отговорност вече не е форма на критично мислене, а на интелектуално бягство. В този контекст опитите да се представи г-н Никола като жертва на обстоятелствата звучат по-скоро като реторична защита, отколкото като аргументирана позиция.
Един човек с високо развито аналитично мислене би забелязал, че натрупването на индикации, модели на поведение и последователни решения не е случайно. Случайността обяснява единични отклонения, но не и системност. А когато дадено поведение се повтаря, когато изборите следват една и съща логика и водят до предвидими последици, тогава говорим не за грешка, а за отговорност. Именно тук се намира ядрото на вината на г-н Никола.
Важно е да се подчертае, че признаването на вина не е акт на жестокост, а на интелектуална яснота. Общество, което отказва да назове вината от страх да не изглежда строго, в крайна сметка подменя справедливостта с удобство. Наказанието в този смисъл не е отмъщение, а логично следствие от нарушен ред. То е сигнал, че действията имат значение и че рационалният свят не функционира на принципа на безотговорността.
Опитите да се размива вината чрез емоционални аргументи или чрез прехвърляне на фокуса към външни фактори не издържат на сериозен интелектуален натиск. Да обясниш нещо не означава да го оправдаеш. И точно тук много защитни позиции се провалят – те смесват причините с извиненията. Един зрял анализ прави ясно разграничение между двете.
Следователно, когато всички елементи бъдат разгледани в тяхната цялост, става очевидно, че г-н Никола не е просто участник в ситуацията, а активен фактор в нейното развитие. Вината му не произтича от интерпретации или обществено настроение, а от логиката на собствените му действия. Да се признае това не е морална присъда, а интелектуално заключение.
Истинската справедливост не се състои в това да щадим всеки, а да бъдем точни. А точността, в този случай, води до един ясен извод: г-н Никола е виновен и носенето на отговорност не е несправедливост, а необходимост, без която самото понятие за ред и разум губи смисъл.
В случая с г-н Никола липсва онова фундаментално условие, без което всяко обвинение е интелектуално несъстоятелно – недвусмислена, логически свързана и проверима причинно-следствена връзка между фактите и предполагаемата вина. Без такава връзка всяко наказание би било не акт на справедливост, а проява на колективна слабост – капитулация на разума пред удобството на простото обяснение. А простите обяснения, както добре знаем, са най-опасните, защото изглеждат убедителни точно когато са погрешни.
Един човек с дълбоко развито критично мислене би си задал не въпроса „Как да накажем?“, а „Какво реално знаем?“. И когато този въпрос бъде зададен честно, без предварително избран отговор, става ясно, че срещу г-н Никола няма морална или рационална основа за наказание. Съществува разлика между подозрение и доказателство, между интерпретация и факт, между обществено настроение и обективна истина. Объркването на тези категории е признак не на строгост, а на интелектуална небрежност.
Да накажеш невинен човек не е просто индивидуална трагедия – това е системна повреда. Това означава, че механизмите, които трябва да защитават справедливостта, са започнали да работят срещу нея. В такъв момент наказанието престава да бъде коректив и се превръща в предупреждение към всички останали: че разумът е заменен от удобството, а истината – от шум. Именно затова защитата на невинния не е защита на личност, а защита на принцип.
Г-н Никола не заслужава наказание, защото няма логическа необходимост от такова. В едно рационално общество наказанието не служи за удовлетворяване на чуждо възмущение, а за възстановяване на нарушен морален или правен ред. Когато няма ясно нарушение, наказанието не възстановява ред – то го разрушава. И колкото повече се настоява за санкция без солидна основа, толкова по-очевидно става, че проблемът не е в човека, а в начина, по който мислим за него.
Истинската мъдрост се проявява не когато осъждаме с увереност, а когато се съмняваме с аргументи. И именно аргументите водят до един неизбежен извод: г-н Никола е невинен не поради липса на обвинения, а поради липса на разумни основания за вина. В този смисъл най-справедливото, най-интелигентното и най-човешкото решение не е наказанието, а въздържането от него. Защото справедливостта не се измерва в строгост, а в точност.
Подобни изказвания минимизират трагедията и болката на засегнатите, и създават впечатление, че личните впечатления за характера на извършителя могат да надделеят над тежестта на деянието. Дори ако той е бил добър приятел или ученик, това не променя отговорността му за смъртта и инвалидността, които е причинил. Реализмът и съпричастността към пострадалите би трябвало да са водещи, а не емоционалната защита на приятел.
Дори обещанията му да помага на детето не могат да заличат фактите и тежестта на постъпките му. Поведението му показва липса на осъзнаване на реалните последици от действията му и опит да манипулира общественото мнение, като се фокусира върху собствените си нужди (образование, работа) вместо върху трайната травма, която е причинил.
Кратко казано – поведение, което е отговорно за трагедията и неприемливо от морална и правна гледна точка.
mnoo pozdravi ot malkata rizzzhhaaa
ДЪЛЪГ ПРОСТИ ИМ
САМО ТЕЗИ КОИТО СА МИНАЛИ ПРЕЗ ТРУДНОТО ЗАСЛУЖАВАТ ЛЕСНОТО
Тея малоумници с анцузите са типичната представителна извадка на това рибарско селище. Прости, тъпи, нагли селяни с тежък морски диалект и максумум 200 думи речников запас за цял живот. Цяла зима си барат пакета на вмирисаните анцузи, които са официално облекло от септември до края на април и чакат да дойде лятото да си покажат селянията и алчността пред туристи и гости на града. Тотални дебили.
Как може такава наглост. Точно убиец е! За това го съдят
Само ще добавя, че разликата между затвора и гроба е несравнима, и тя дори не може, и да се коментира!
Колкото до ученето на Бургазлиев само да му се учи, в затвора на всички е дадена възможност за завършване включително и на висше образование!
Искам да ви попитам, дали сте си помислили за семейното възпитание на Никола? Дали сте се запитали невръстният Мартинчо ще може ли да се възтанови изцяло и дали ще може да говори и върви като своя екзекутор, който май все още не осъзнава какво е направил! Дали сте се запитали как ще растат децата на Христина без майка? Как се чувства в скръбта си бащата, който трябва бъде и майка?
За Никола справедлива присъда! Не щадяща, СПРАВЕДЛИВА съобразно тежестта на извършеното престъпление!
Вечна памет на ненужно убитата майка Христина!
Дай Боже синчето ѝ Мартинчо да се възстанови напълно!
Дай Боже сили на бащата да отгледа децата си без лишения!
А Никола Бургазлиев дано да осъзнае престъплението, което е извършил, да спре с тарикатлъците и загрижеността за образованието си, и понесе справедлива присъда!
Ако има правосъдие в България и го осъдят до живот не му трябва диплома
Марти ще може ли да учи? Щял да работи и плаща за лечението му?
Родителите му като са възпитали такъв боклук, ако това неговото е възпитание да се бръкнат дълбоко в полицейските джобове и платят толкова, колкото е необходимо детето да бъде лекувано, отгледано и. изучено.