Борисов и Радев се дуелираха с дронове
Какво повече му трябва на политическия театър, освен чифт главни герои, една сцена и небето, макар и екранирано?
2027 г.
Резиденция „Бояна“ беше тиха като неделен следобед в провинцията. Но това бе онзи вид тишина, който крие бурни страсти под одеяло от официалност.
След последните избори подредбата на властта беше добила леко сюрреалистичен характер: Радев бе станал премиер, а Борисов президент. Звучеше като виц, разказан от политолог след третото уиски. Но ето ги – отново съседи, разделени само от една ограда и дълга история на взаимно недоверие, замаскирана със сърдечни усмивки.
*
Премиерът Радев получи доставка. След кратка борба с предпазните пластове, от кутията изскочи дрон. Но не какъв да е. Това беше технологичен шедьовър с формата на стелт, с ръбове, остри като политическо интервю и с интуиция, достойна за треньор на националния отбор по шах.
Радев го погледна със същото вълнение, с което дете отваря коледен подарък. За него това не беше просто играчка, а възможност да лети отново, макар и чрез дистанционно. И той полетя – или поне дронът му го направи.
Но още при първия по-рязък завой машината залитна в неочаквана посока – над оградата, с която Радев делеше границата на своята автономия от реалността на съседа си – президентът Борисов.
*
По това време Борисов бе потънал в творчеството на Сьорен Киркегор. Той изглеждаше като човек, който чете философия не защото търси отговори, а защото иска по-интелигентни оправдания.
Борисов тъкмо беше стигнал до частта за религиозния етап от човешкото съществуване, когато нещо едро се блъсна в рамката на отворения прозорец и го стресна. Той се изправи, погледна навън и видя пред себе си дрон, клатушкащ се на няколко метра над земята. Хвърли поглед по-надалеч и срещна очите на Радев, надничащ през оградата с дистанционно в ръка и физиономия на човек, хванат да гледа състезание от Формула 1 по време на заседание на МС.
– Не ли те е срам да ме шпионираш с дрон, бе, Радев? – попита Борисов с тон, в който имаше повече театър, отколкото подозрение.
– Следенето предполага интерес – отвърна Радев. – За какво ми е да ви шпионирам, господин Борисов? Та вие сте вече в политическия асансьор, който слиза надолу. Аз управлявам! – отговори Радев, подразнен от интонацията на новия президент.
– Значи така ще играем... – изръмжа Борисов, остави Киркегор до керамичната жаба, пазеща саксията му с розмарин и извади от джоба си свое дистанционно.
Секунди по-късно отнякъде долетя неговият отговор – малко по-стар модел, но с характер. Бръмчеше авторитетно, с леко провинциална енергия – като бивш кмет, който сега се занимава с лозарство и риболов.
*
Дронът на Борисов литна уверено към територията на врага, но, в опит да премине над оградата, внезапно и той започна да се олюлява като Джеки Чан във филма „Пияният майстор“.
Сблъсъкът бе неизбежен. Двата залитащи дрона се засякоха във въздуха като аргументи в сутрешен телевизионен блок – и двата шумни, и двата непоклатими, и двата абсолютно убедени, че са прави.
После се раздалечиха рязко.
Дронът на Радев се стрелна към магнолията в двора на Борисов и я подстрига с финес, напомнящ на бръснар, който тайно мрази клиента си. Борисов изохка, сякаш клоните бяха част от него. На свой ред неговият дрон се заблуди в посоката и се вряза в комбинирания фитнес уред на Радев, остъргвайки немилостиво войнишко зелената боя.
Погледите им се срещнаха над оградата. Ако в този момент беше просвирила хармоника, щяха да заприличат досущ на Чарлз Бронсън и Хенри Фонда.
*
Отстрани двамата шефове на охраната наблюдаваха въздушната драма с професионално безразличие, което трудно прикриваше личното удоволствие.
– Да им кажем ли, че въздушното пространство над резиденцията е екранирано и тук не може да прехвръкне нищо електронно? – попита единият, кръстосал ръце като учител по физическо, който току-що е видял как двама отличници се сбиват за топката.
– Ще им кажем – кимна другият с усмивка, в която имаше повече заговорничество, отколкото в целия ни политически преход след 1990 г. – Но не веднага.
– Така си и мислех – каза първият и се подпря на оградата с блаженството на човек, хванал предаване на Discovery с диви животни в брачен период. – Много хора биха платили сериозна сума, за да са на наше място в този момент.
– Или поне абонамент за стрийминг – добави вторият. – С коментар на живо.
Те продължиха да гледат как дроновете на Радев и Борисов се въртят неуверено във въздуха, като две идеи, които не могат да решат дали са визионерство или пълен провал. В този сблъсък нямаше победители, но за сметка на това имаше публика. Макар състояща се само от двама.
И в крайна сметка, какво повече му трябва на политическия театър, освен чифт главни герои, една сцена и небето, макар и екранирано?
Още политическа сатира от автора:
Изгубен във времето: Тимчо Муцунски се срещна с Клеопатра
В Северна Македония изобретиха машина на времето, изпробваха я
Борисов и Радев в шок – приемат ни в еврозоната, но наполовина!
Депутатите обявиха стачна готовност – искат по-високи заплати!
Бойко Рашков обвини за хилядите икони Цветан Цветанов!
Още няколко министерства поръчали икони
Брижит шамаросала Макрон от ревност към българка!
Шофьори от градския транспорт искат да работят за два пъти по-ниски заплати
