В Северна Македония изобретиха машина на времето, изпробваха я

Цар СамОил е консервативен мъж, много по-семеен тип, но е скучен, водя ви Клеопатра, каза Тимчо Муцунски

Ключови думи: македония, машина на времето, тест, пробваха, разказ, северна македония, политика, клеопатра, александър македонски, самоил

В Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) кипеше трескава дейност. Учени с белоснежни престилки щъкаха като мравки във внушителна зала с висок таван, подпрян върху бутафорни дорийски колони, в чийто център стоеше грамадна машина, приличаща на хибрид между средновековен катапулт и съветски космически кораб. Тя издаваше странни звуци, наподобяващи мяукането на недохранена котка.

– Изобретихме машина на времето! – обяви гордо директорът на МАНИ пред събраните журналисти, които записваха трескаво. – С нея най-накрая ще докажем колко древен народ са македонците!

На извънредна среща на правителството Християн Мицкоски лично избра хероя, който да се впусне в опасната мисия от името на цялата нация.

Сериалът за Александър Велики, който вбеси както историците, така и гърците

– Тимчо Муцунски! – обяви тържествено премиерът, като кимна към външния си министър, седящ в края на масата с изражение на човек, току-що научил, че му предстои да плува с голяма бяла акула.

* * *

Тимчо, облечен в нещо, което приличаше на античен хитон, се материализира на живописна поляна насред маслинова горичка. Почувства се много неудобно, когато видя пред себе си епична гледка: бронзови мускули се стягаха и отпускаха под лъчите на слънцето, докато десетина изключително красиви млади мъже тренираха с тежести. В почивките между сериите те отпиваха от кани с вино и си разменяха весели закачки. Един от тези полуголи фитнес маниаци беше самият Александър Велики – сияещ като олимпийски бог, със златиста грива и изражение, което казваше: „Аз съм тук, за да завладявам. Какво точно ли? Всичко!“

Тимчо трепна. „Това е моментът, който ще промени всичко и ще затвори завинаги устите на завистливите българи!“, помисли си той и с премерена крачка тръгна към своя легендарен предшественик.

– О, велики Александре! Аз съм Тимчо, пратеник от бъдещето и представител на народ, който носи твоето име! – обяви той със старателно репетирана патетика.

Александър се обърна към него, леко озадачен, и го огледа от глава до пети. После се усмихна – широка, лукава усмивка, от която на Тимчо му се подкосиха краката.

– От бъдещето? – каза Александър с топъл глас, приближи се до него с кръшна походка и го погали нежно по бузата. – Хей, сладурко, по-красив си от Хефестион. Искаш ли да потренираме заедно?

* * *

Тимчо замръзна на мястото си, заприличвайки на статуя на Мирон. От ужасно неудобната ситуация го спаси изведнъж появилият се отнякъде Аристотел. Сивата му брада трепереше от възмущение.

– Алекс, престани да се разсейваш! – викна философът. – Момичета, момчета, вино – само това ти е в главата! Както си я подкарал, ще завладееш най-много до Индия и това ще е! А предопределението ти е да покориш целия свят! Затова се стегни и тренирай още по-усилено и тялото, и ума си! Хайде, приключвай тук и после отиваме в класната стая!

– Но, учителю… – започна Александър.

– Никакво но! – прекъсна го Аристотел. – И остави младежа от бъдещето на мира, той сигурно има по-важни неща за вършене.

Тимчо използва момента. Той смотолеви, че трябва да изчисли времевите координати и побърза да се измъкне. Хвърли последен поглед към Александър, който вече правеше лицеви опори под строгия поглед на Аристотел, и си плю на петите.

* * *

Тимчо се появи в кабинета на премиера, видимо разстроен. Очите му блуждаеха.

– Какво се случи? – попита Мицкоски, облещен от нетърпение.

– Господин министър-председател, според мен с Александър няма да се получи – каза Тимчо, като избягваше да срещне погледа му. – Трудно е да се добере до него човек, камо ли да го заговори. Постоянно е заобграден от мускулести… ъ-ъ-ъ… бодигардове.

Мицкоски го гледаше подозрително.

– И какво предлагаш?

Тимчо вдигна глава и каза с тон, в който звучеше отчаяна надежда:

– Може ли следващия път да пробваме с цар СамОил? Чувал съм, че е бил консервативен мъж, много по-семеен тип.

Премиерът се прокашля смутено.

– Остави го този СамОил. Много е скучен. Ще отидеш при Клеопатра!

Още по Мекедонския въпрос от същия автор:

Слаба България означава силна Северна Македония

Първият македонец в космоса

Най-популярните имена у нас и в днешна Северна Македония през XIX, ХХ и ХХI век