90% от липсващите лекарства са извън системата за контрол! Фармацевти предупредиха за сериозен пропуск

Ключови думи: липсващи лекарства, Аделина Любенова, СЕСПА, аптеки, Министерство на здравеопазването

Около 90% от установените липси на лекарства в проучване сред български аптеки са на продукти, които не попадат в списъка на електронната система за контрол на недостига. Това показват данни, представени от Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България. Резултатите са събрани от 300 аптеки и пет пациентски организации и поставят неудобен въпрос пред здравните власти: как ще се осигурят липсващите медикаменти, ако държавата разчита предимно на проследяване и ограничения?

Предупреждението отправя председателят на комитета Аделина Любенова по повод промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които парламентарната здравна комисия одобри на първо четене на 15 октомври.

„България не се нуждае просто от по-строг контрол върху лекарствата. България се нуждае от гаранции, че лекарствата ще бъдат налични“, категорична е Любенова.

Посочените 90% са резултат от конкретното проучване, а не официална статистика за всички лекарства, които липсват на българския пазар. Именно разминаването между сигналите от аптеките и продуктите в списъка на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) е сред основните аргументи на фармацевтите.

Здравното министерство предлага по-строг контрол върху износа, ускорен внос на липсващи медикаменти и по-голяма прозрачност за наличностите. Законопроектът предвижда СЕСПА да стане част от Националната здравноинформационна система. Предлагат се и нови задължения за предоставяне на информация от фармацевтичните компании, както и санкции при нарушения.

От Инициативния комитет не отричат необходимостта от тези мерки, но смятат, че сами по себе си те няма да решат проблема.

„Оспорваме подмяната на реалното решение с административен механизъм, който може да регистрира недостига, без да отстранява причините за него“, заявява Аделина Любенова.

Според фармацевтите лекарствата изчезват от аптеките по различни причини – производствени затруднения, прекъснати доставки, ниски търговски маржове и ценови разлики между държавите. Последните могат да създават стимули за паралелна търговия, при която медикаменти, предназначени за един пазар, се пренасочват към друг.

„При недостиг, който обхваща няколко държави, ние не можем да разчитаме, че административното проследяване ще създаде липсващи количества. Не можем да приемем, че най-ниската цена е достатъчна гаранция за доставка“, подчертава Любенова.

На 20 октомври представители на фармацевтичната общност представиха резултатите от проучването и предложенията си за промени в законопроекта. Сред тях са ясна дефиниция за недостиг, система за ранно предупреждение, механизми за алтернативен внос и критерии за достатъчни наличности на критично важните лекарства.

Фармацевтите настояват и за оценка дали действащият ценови модел насърчава производителите да поддържат необходимите количества в България. Според тях ниската цена за пациента няма да помогне, ако медикаментът изобщо не достига до аптеката.

В подкрепа на тази позиция Любенова посочва и европейските усилия за укрепване на доставките. Европейската агенция по лекарствата работи по рисковете във веригите за снабдяване, а европейският Законодателен акт за критично важните лекарства е насочен към производствения капацитет, разнообразяването на доставчиците и по-устойчивите обществени поръчки.

Българското здравно министерство също предвижда мерки за ускоряване на вноса и по-добра информация за наличностите. Спорът с фармацевтите е доколко тези предложения са достатъчни и дали са подкрепени с конкретен план за реалното снабдяване на аптеките.

Преди второто четене на законопроекта Инициативният комитет настоява за анализ на събраните досега данни от СЕСПА, оценка на въздействието на новите правила и национален план за лекарствена сигурност.

„СЕСПА е инструмент, а не лекарствена политика. Контролът е средство, а не резултат. А резултатът, по който държавата трябва да бъде оценявана, е дали пациентът получава необходимото лечение навреме“, заявява Аделина Любенова.

„Не искаме по-малко отговорност и по-малко контрол. Искаме законодателство, което решава проблема, заради който се приема“, завършва тя.