Есенната умора не е толкова безобидна: Кога отпадналостта издава здравословен проблем

Ключови думи: есенна умора, сезонна депресия, недостиг на витамини, нарушения на съня, витамин D

Постоянна сънливост, липса на енергия и затруднена концентрация измъчват част от хората с настъпването на есента. Причината невинаги е в по-късите дни и студеното време. Зад така наречената есенна умора могат да стоят нарушения на съня, прекарани инфекции, недостиг на хранителни вещества или заболявания, които изискват лечение. Самият термин не представлява самостоятелна медицинска диагноза.

Намаляването на дневната светлина влияе върху биологичния часовник и производството на мелатонин, който участва в регулирането на съня. При някои хора сезонните промени водят до по-силна сънливост, затруднено събуждане и спад в настроението. Допълнително натоварване създават настинките, грипът и недостатъчното време за възстановяване след боледуване.

„Десетки, ако не и стотици причини могат да се крият зад симптома на умора“, обяснява д-р Филип Валко от Университетската болница в Цюрих. Неврологът, който специализира в медицината на съня, подчертава необходимостта да се установи конкретната причина за продължителното изтощение.

При част от засегнатите сезонната отпадналост е съпроводена от потиснато настроение, загуба на интерес към обичайните занимания, повишен апетит и продължителен сън. Подобни симптоми могат да насочват към сезонно афективно разстройство, форма на депресия, свързана с определено време от годината. Когато умората продължава седмици или пречи на работата и ежедневните дейности, специалистите препоръчват лекарска консултация.

Един от начините за облекчаване на сезонната отпадналост е редовното излизане на дневна светлина. Движението на открито, постоянният час за лягане и събуждане и достатъчният сън подпомагат нормалния дневен ритъм. Експертите съветват също да се избягва прекомерната консумация на тежки храни и да се поддържа разнообразно меню.

Особено внимание заслужават витамин D, витамин C и желязото. Мазните риби и яйцата доставят витамин D, докато чушките, цитрусите, кивито, броколите и зелето са източници на витамин C. Желязо се съдържа в месото, бобовите растения, ядките и зеленолистните зеленчуци. Недостигът му може да доведе до анемия, придружена от отпадналост, бледност, замайване и задух.

Лекарите предупреждават да не се приемат хранителни добавки с желязо или високи дози витамини без установена необходимост. При съмнение за дефицит се назначават подходящи изследвания, а лечението се определя според резултатите. Прекомерният прием на желязо също носи риск за здравето.