Не бива да се допуска сезонните обекти да платят цената на бързането с еврото
Промяна в Закона за еврото може да спаси сезонния бизнес по морето
Иван Ненков е завършил Икономическия университет във Варна, а след това и „Право“ в БСУ. Има специалност „учител по икономически дисциплини. Той е идеолог на Гражданско обединение „Бургазлии“, общински съветник, председател на постоянната комисия по „Бюджет и финанси“ към ОбС Бургас, член на комисията по „Бюджет и финанси“ към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)
-Г-н Ненков, работите дълго време с финанси и имате икономическо и юридическо образование, какво мислите за положителния конвергентен доклад?
-Бързам да кажа нещо важно – аз съм за приемането на еврото в България, но заедно с това не крия, че не искам това да се случва сега и то по този начин, чрез инвънреден конвергентен доклад. Самата думичка „извънреден“ създава напрежение у хората.
Защо ѝ трябваше на властта тази извънредност и кому беше нужно това бързане след като от всички регулатори чухме, че мерки против обедняването, картелите, спекулата и пр. ще има след въвеждането на еврото и всички се изказват в бъдеще време? Това чисто и просто означава, че никакви мерки към момента няма и чакаме проблема да дойде, за да реагираме. Защо си мислим, че щом държавата не успява да създаде и приложи превантивни мерки преди еврозоната ще успее да го направи след като влезем там?
Европейската комисия заедно с Европейската централна банка каза „да“ на България, но процедурата далеч не свършва дотук. Сега тази оценка отива в Съвета на Европейския съюз, където са министрите на финансите на страните от еврозоната, не се знае те какво решение ще вземат, ако и там минем с положително гласуване ще ни дадат дата и фиксиран курс, с който ще заменим лева с евро. Тогава вече ще може да се коментира навременен ли е бил този извънреден доклад.
- В разгара на летния сезон сме, всички хора с малки и средни сезонни бизнеси се подготвят трескаво, ще възникнат ли проблеми за тях, според Вас?
- През последните дни разговарях с представители на бизнеса в Слънчев бряг, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен и Царево. Проблеми дебнат отвсякъде. Затова и започнах с въпроса си защо е това бързане. Аз, както и много други българи, щях да разбера бързането на правителството за еврото, ако бяхме административно и финансово готови и огромната част от българите знаеха какво и как трябва да се прави. Знаем отлично, че ако не познаваш закона това не те спасява от глоби и санкции. Държавата ще си вземе своето, ако ти сгрешиш, но ако тя сгреши проблеми няма, така излиза. Не искам да изпадам в дълги обяснение нито да нападам самоцелно затова ще Ви дам няколко битови примери, с които надявам се да стане ясно готови ли сме или не. Нека всеки след като ги прочете да прецени сам за себе си.
Пример 1 – гражданина X наема малък ресторант за сезона, оборудва го, закупува стока, наема персонал, рекламира го и го пуска да работи преди 01 юни или малко след това – тогава още никой не знае какво става с извънредния конвергентен доклад и подготвя нещата спрямо законовите изисквания към онзи момент. Докладът излиза на 04 юни и всички медии „гръмват“ , че е положителен като допълват, че на 08 юли Европейският съвет ще вземе официалното си решение кога България влиза в еврозоната, от тогава следва един месец, в който всички такива бизнеси и подобните му следва да обозначат цени и в левове, и в евро за всяка стока/услуга, която предлагат. Дотук как Ви се струва? Правилата се сменят от днес за утре. Развивам още малко примера си – всички менюта например, които заведението предлага трябва да бъдат подменени с нови, защото на старите цените са само в лева, собственикът вади и плаща. После собственикът плаща още веднъж за пренастройване на касовия апарат заради изискването на фискалния бон да има обозначаване на цените и в двете валути. Нали разбирате, че разходите, които се дават само за да започнеш бизнеса си са стряскащи. Ето тук е и една от инфлационните вълни за хората. Различна е спецификата при други видове малки сезонни бизнеси - плод/зеленчук; баничарници, кафенета и пр., но по същество те също трябва да платят от джоба си непредвидените разходи. Добавете към това напрежението, което идва от едномесечния срок – как Ви се струва?
Пример 2 – Турист от Германия, примерно сяда на заведение и поръчва обяд за семейството си като се ориентира по цените в евро. Сметката му идва в евро и той иска да плати в брой – има го написано в менюто все пак. Какво прави персонала на заведението? В касата работят все още само с български левове. Повече от ясно е, че плащанията с карта ще решат този проблем, но какво може да накара чужденеца да плати така както му казват, а не както той иска? Нищо. Следователно се създава напрежение и за двете страни, освен това дребни хитреци могат да се възползват като вземат еврото на клиента и му върнат в левове без да смятат официалния курс. Това само по себе си ще бъде една антиреклама за нашето черноморие заради личната човешка алчност и глупост. Каква е мярката на държавата, за да не се случи това? Комисия за защита на потребителите би следвало да осуетява подобни незаконни и неморални търговски практики и опити.
Пример 3 – Съгласно Закона за въвеждане на еврото някои търговски услуги и продукти не подлежат на изискването за двойно обозначаване на цените - тютюневи изделия, горива и цената, която се изписва на апаратите на таксиметровите шофьори (не са само тези изключения има и още, написани в Закона).
Аз съм абсолютно сигурен, че ще се намери обяснение защо за една дейност и стока трябва двойно обозначаване на цените, а за друга не трябва, но искам да попитам кой е излязъл да го обясни? Официално лице казало ли е защо това е така? Не. След като няма информация за дадено явление се пораждат слухове, а те от своя страна довеждат до нетърпимост между различните сектори и конфликти на битово ниво – „Защо за мен трябва, а за него не трябва?“
-Разполагате ли с конкретни предложения, за да се справят хората с тези рискове?
- За да решиш един проблем ти първо трябва да умееш да го формулираш, за да си сигурен, че ще го решаваш по правилен начин. Неправилното „диагностициране“ на даден проблем ще доведе до това никога да не можеш да го разрешиш. В този смисъл посочването на примери и фокусирането на институциите върху него е вече започване на разрешаване на проблема. Трябва да се говори масово в медиите за тези проблеми.
На следващо място е необходима една конкретна пожарна мярка – промяна в текста на ЗВЕ, която да освободи всички сезонни обекти от отговорността за двойно обозначаване в толкова кратък срок. Едномесечният срок, който ще започне да тече на 8 юли 2025 г., за тях да има препоръчителен, а не задължителен характер. Това е едно възможно решение. Как да филтрираме кои обекти са сезонни – това е всеки обект, който развива своята дейност в периода 01.05.2025г. – 30.09.2025г.
Това ще спести немалки пари на бизнеса, ще намали административната тежест и ще осигури спокойствие на както на сервизните организации, които поддържат фискални устройства, така и на сезонните работници. Без спокойствие няма бизнес и икономика!
