Тесните улички в Созопол се превръщат в туристическа атракция
Подхванахме инициатива за осветяването им, за да могат хората свободно да циркулират, каза кметът Тихомир Янакиев
Крайбрежната алея на Созопол има десетки малки улички, водещи към стария град. Наричат се римни, а пред Нова телевизия кметът Тихомир Янакиев каза, че е стартирала инициатива за осветяването им, за да могат хората „свободно“ да се придвижват по тях. Всъщност оказва се, че не всеки може да мине по някои от тях. Мнозина ще се наложи да си „глътнат“ шкембетата и пак едва ли ще успеят да се проврат между стените, защото широчината на някои римни достига 44 сантиметра.
„Имаме много римни в Созопол, даже сме подхванали една инициатива сега за отваряне на римните и осветяването им, за да могат хората свободно да циркулират. Смятаме да ги номерираме, да ги именуваме, ще видим как да го направим, но това си е автентичността на стария град”, коментира градоначалникът.
Созопол може да претендира за автентична старинна атмосфера със запазени калдъръмени улички, многогодишни смокини и голям брой тесни римни, каза пък репортерът Елена Танева. Тя и операторът на Нова телевизия тръгнаха по улица „Рибарска”, която е не по-широка от 60 сантиметра. По нея двама човека не могат да се разминат, майка с детска количка също не може да мине.
Според учените градоустройственият план е средновековен, а не от древна Аполония, изобилстваща със сгради с вътрешни дворове. Малките улички пък целенасочено били изграждани с такъв размер.
„Наричат ги римни, но те имат своята роля както в градоустройството, така и в циркулацията на въздуха. Мястото е характерно с много променящи се ветрове, дори ежедневно променящи се. Така че по този начин, вплетено в градоустройственото решение, мястото се проветрява, въздухът циркулира и не се получават големи течения между сградите”, обясни директорът на Регионалния Археологически музей Димитър Недев.
Краят на ул. „Бриз” е дори още по-тесен. Изходът е широк едва 48 сантиметра, като надолу се стеснява до 44. Средновековните римни обаче сочат към това, че населението е било значително по-елегантно от настоящото.
„На старите снимки от плажа трудно се виждат хора над 80 килограма“, казва кметът.
Очаква се скоро римните на Созопол да се сдобият с имена и да се превърнат в туристическа атракция.
Навсякъде по света най-тесните улици са като магнит за летовниците. И по света, и у нас те имат своя история и цел. Изграждани са в миналото, основно за да възпрепятстват навлизане на група въоръжени войници или да затруднят бягане, или срещу морски и океански ветрове и течения.
90-сантиметровата най-тясна уличка в китайския квартал на канадския град Виктория някога е била свърталище за дилъри на опиум в края на XIX век.
Улица „Parliament Street“ в Ексетър, Англия, датираща от XIV век, в най-тясната си точка е 64 сантиметра.
Такива улички, принуждаващи пешеходците да минат странично има и в Азия, а най-популярната малка уличка в Италия е „Ruetta” в селцето Чивитела дел Тронто в Абруцо. Тя е широка едва 40 сантиметра.
Със същия размер е уличката „Кланчич“ в хърватския град Връбник, в която дори е регистриран случай със заклещен жител, пийнал повечко алкохол.
Най-тясната уличка в Германия с история от 1727 година е „Spreuerhofstrase“ в Ройтлинген. Тя е регистрирана като градска улица номер 77, с размери 31 сантиметра в най-тясната си точка.
За най-тясната улица в света засега е сочена „Андруно“ от френския прованс със своите само 29 сантиметра широчина.
