Нападателят с меча твърди, че травеститът е започнал да се заяжда пръв
Случаят се пренасочва към Отдел „Културно-абсурдни инциденти“ при Столична община
Стенограма от разпита, проведен днес в столичното Шесто районно управление, стая №4. Присъстват: инспектор Петър Петров и задържаният – Георги Вълков, известен още като „Рицаря от Надежда“.
Бивш мъж се превърна в сензация, нападнал го колоездач с голям меч
Инспектор Петров:
Господин Вълков, за протокола – потвърждавате ли, че вие сте лицето, което в 02:37 ч. е било заснето от камерите на бул. „Христо Ботев“ с велосипед в едната ръка и меч в другата?
Георги Вълков:
Категорично потвърждавам. Но не съм го нападал физически! По-скоро се отбранявах!
Инспектор Петров:
Добре, да започнем отначало. Какво се случи?
Георги Вълков:
Карам си аз цивилизовано по булеварда, когато виждам една дама – на видима възраст около 43 – седнала направо на тротоара. Пие бяло вино „Шардоне Дряново“ направо от бутилката и... гризе суджук! Ненарязан! Направо го дъвче като коза плет.
Инспектор Петров:
И как реагирахте?
Георги Вълков:
С култура. С такт. С енофилска загриженост. Казах: „Мадам, бялото вино не върви със суджук. Това е кощунство! Бяло – с риба или пилешко. Или, в краен случай, с козе сирене от Сливенско.“ А тя – тоест той – ме поглежда, отпива звучно и ми казва с басов тембър, достоен за министър на културата: „А ти к’во си, бе, сомелиер на колело?“
Инспектор Петров:
И тогава сте разбрали, че това е травестит?
Георги Вълков:
Точно така. Веднага го попитах дали случайно не пие от мъка, че „Спаси София“ са изоставили ПП-ДБ. А тя, тоест той, ме нарече мутра от ГЕРБ.
Инспектор Петров:
После?
Георги Вълков:
После започнаха дебатите. Спорихме за Тръмп, за Путин, за новия ни патриарх – той твърдеше, че бил симпатичен, аз казах, че прилича на масов убиец от Netflix. За еврото също се скарахме, за киберсигурността в НАП, дали „Хелс Китчън“ или „Ергенът“ е по-интересното предаване…
Инспектор Петров:
И това ескалира до бой?
Георги Вълков:
Не веднага. Всичко преля, когато ме нарече Дон Кихот. С ирония. Аз отвърнах, че Дон Кихот е велик образ от велика книга. Тогава той каза: „Ако Сервантес пишеше днес, никога нямаше да стане автор на издателство „Жанет“.
Тук вече се срина всичко.
Инспектор Петров:
И се върнахте с меч?
Георги Вълков:
Да. Но само за възпитателно назидание. Цитирах: „Където има живот, има и битка“. И вдигнах меча над глава, без да докосвам никого! Тя, тоест той, се издра със собствения си маникюр, кръв потече, изправи се, запя „Баница“ на Иво Димчев и се втурна към мен. Направо ми изкара акъла!
Инспектор Петров:
Защо държите меч у дома?
Георги Вълков:
Аз по принцип съм от Бургас. „Меден рудник“. При нас има матуритетна традиция – ако до 12-ти клас не си развил поне базова фехтовална техника, не те допускат до абитуриантския бал. А и мечът ми е реплика от Comic Con, не е остър.
Инспектор Петров:
Г-н Вълков, изглеждате интелигентен човек. Разбрах много неща, но все пак – защо изобщо се стигна до това?
Георги Вълков:
Истината е, че не мога да вдигна ръка на човек с рокля. Дори и ако роклята е с пайети. Просто се уплаших. Когато тръгна срещу мен, пеещ и кървящ, с нокти като кинжали, аз по най-бързия начин яхнах колелото и отпраших.
Инспектор Петров (въздиша):
Добре. Ще впишем, че случаят изисква допълнителна проверка. И че мечът е бил част от „перформанс с културен характер“. Последен въпрос: имате ли нещо против травеститите?
Георги Вълков:
Нищо против нямам. Даже се абонирах за OnlyFans на един травестит от Добрич. Пее по-добре от повечето протежета на Саня Армутлиева.
Протоколът е завършен.
Мечът е иззет. Случаят се пренасочва към Отдел „Културно-абсурдни инциденти“ при Столична община.
