1095 години минаха от кончината на Симеон Велики, вижте с чия друга смърт се свързва датата 27 май
През 1925 г. е извършена последната публична екзекуция е Европа... в София, а обесените са терористи
На 27 май 927 г. в дворцовите си покои в Преслав умира цар Симеон I Велики, които управлява т.нар. „Първа българска държава“ в периода между 893 и 927 г. Той е син на Борис I Покръстител и е част от великата Крумова династия, станала известна с разширението на България във всички посоки.
Симеон I е наричан „Велик“ неслучайно. По време на неговото управление Българската империя, както е отбелязана тя в редица Западни исторически учебници, достига до три морета. Нещо повече – тя просперира дотолкова, че новата столица, обявена за такава именно от Симеон – Преслав, е сравнявана с Константинопол – нещо, ехото на което впоследствие ще продължи през вековете, тъй като до освобождението на България от османско робство, този град е бил наричан Ески Стамболук или Стария Истанбул.
Историята на Симеон Велики е завладяваща. Около 888 г. той се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“, където заедно с други монаси под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език.
Подготвян от баща си за висш духовник и обучавал се във Византийската столица десетилетие, Симеон, който е научил гръцкия език до съвършенство, се оказва принуден да седне на престола на България, след като брат му – Владимир, решава да унищожи направеното от баща си Борис, връщайки страната към т.нар. „езичество“.
Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на Първото българско царство. По негово време, освен невижданото дотогава териториално разширение, държавата става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България. Той оставя след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта вътре в държавата и провежда изключително стабилна вътрешна политика. Постига се политическо, религиозно и културно обединение. Неслучайно периода му на управление се нарича условно „Златният век“.
Другото исторически значимо събитие на датата 27 май е диаметрална противоположност на смъртта на Симеон Велики. На тази дата през 1925 г. е осъществена последната публична екзекуция в Европа, която за съжаление е извършена в България. Убити са арестуваните и осъдени атентатори, извършили бомбената атака срещу църквата „Св. Неделя“ в София.
Това е най-големият терористичен акт в историята на страната ни. Взривът събаря големия купол на църквата в столицата и затрупва събралото се вътре за поклонението на убития умишлено по-рано от извършителите депутат Атанас Тодовичин. Целта е била точно такава – в църквата да има максимално повече хора и такива, които са на максимално високи позиции в управлението на държавата. При самия взрив около 15:20 ч. на 16 април загиват 134 човека, а други 500 са ранени, някои от които впоследствие умират от раните си. В държавата е обявено военно положение, продължило до края на октомври и през което се случват т.нар. „Априлски събития“ – правителството на Александър Цанов на практика обявява война на крайнолевите организации в страната и това води до гонения и директни убийства на над 450 човека.
При последната публична екзекуция в Европа, състояла се в България на 27 април 1925 г., са обесени извършителите Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.
Созопол посрещна новата учебна година с обновени училища и 75 първокласници
Уволненият заради камерите в тоалетните директор отново е на ръководен пост
Кървава стрелба край Капалъ чарши в Истанбул: Трима са мъртви, има и ранен
15/09/2026, Вторник 21:45
3
Лео Бианки разби слуховете за фалит: Пицарията му напуска Драгалевци и се мести в центъра
Учителската пенсия през 2026 г.: Кой има право на ранно пенсиониране и с колко се намалява сумата
Димитър Николов разкри: Спасихме най-апетитния терен в Бургас от хотел и баровски къщи, днес тук има училище
Стотици лични асистенти в Пловдив трябва да се подпишат само в три дни
Българин стана голям шеф в Кауфланд
Иван и Тодорка пестят с години „бели пари за черни дни“, а след превалутиране в клон в „Славейков“ част от спестяванията им изчезнали
Скандал в София: Уволненият след аферата с камерите директор се върна като зам.-директор
Жена от САЩ твърди, че е била интимна с Ивайло Калушев: Публикува спомен за връзката им от 90-те
Горивата поскъпват още: Дизелът у нас се насочва към 2 евро за литър
Кървав следобед край Сливен: Двама загинаха в жестока катастрофа

В София имаш паметна плоча с имената на англосаксонските летци, бомбардирали и избили хиляди цивилни българи през Втората Св. война.
Почитането на извършителите на военни пристъпления не те възмущава но почитането на победителите над фашизма те вбесява.
Остави паметниците на мира !
Те са българска памет.
Хубаво или лошо памет.
Все още не сме в 1984 та да променяме миналото за да владеем бъдещето.