Валери Станков с химн на българските депутати
Хич за нас не им и дреме! – туй е загуба на време, пише в новото си стихотворение той
...Свърших сака със домати! – да замервам депутати,
цял един Народ изчезна, хлътна като в бездна.
И се питам в късни доби – докога ще бъдем роби?
Искам, мили мой Народе! – да умра свободен.
Това е част от най-новото стихотворение на Валери Станков, озаглавено „Химн на българските депутати“.
Свърших сака със домати! – да замервам депутати, споделя поетът от Варна, който е сред любимите на бургаските бардове заради песни като „Огън на брега“ и Сълза (б.а. по музика на Асен Масларски).
За няколко часа неговият „Химн на българските депутати“ събра стотици лайкове, коментари и споделяния.
Валери Станков е сред най-добрите български поети. Автор е на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика. Бил е и учител, и спасител по плажовете, както и главен редактор на литературния алманах “Простори”, журналист във вестник “Черноморие”, криминален репортер във вестник “Черно море”, както и служител в Община Варна.
В продължение на 3 години е бил и управител на ИК “Галактика”, след което е директор на университетското издателство във ВСУ “Черноризец Храбър”. Работи и като главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие” в Община Варна.
Ходенето - най-простото и най-силно оръжие за здраво сърце
Излязоха подробности за кървавия инцидент в германски влак
Мъж получи 12 години затвор за убийството на братовчед си във Варна
Българин е задържан с над 6 килограма хероин в Гърция
Пеликанът Стойчо предизвика нова драма във Варна
Божидар Божанов: Борисов лъже за Борда на Тръмп и САЩ, и ЕНП
Бургазлийката Мария Бакалова отправи спортен призив
Тайните за красота на Мишел Пфайфър
Как да предотвратим свиването на дрехите при пране - полезни съвети за всяка материя
Външно: Няма информация за пострадали българи при атентата срещу джамия в Исламабад
4 зодии, за които съдбата ще се обърне след 15 февруари: идва време на стабилност, успех и вдъхновение
Президентът Илияна Йотова до Джей Ди Ванс в Милано

"Мойта братовчедка потна, топнах в киселина азотна.
А тя взе, че се изпари, поне няма да смърди."
Еееее, друго си е да се поет. Защо ли и аз не ги можех тия работи. Ама, като не съм поет - така е!
Да живее "поезията" и "поетите".