Валери Станков с химн на българските депутати
Хич за нас не им и дреме! – туй е загуба на време, пише в новото си стихотворение той
...Свърших сака със домати! – да замервам депутати,
цял един Народ изчезна, хлътна като в бездна.
И се питам в късни доби – докога ще бъдем роби?
Искам, мили мой Народе! – да умра свободен.
Това е част от най-новото стихотворение на Валери Станков, озаглавено „Химн на българските депутати“.
Свърших сака със домати! – да замервам депутати, споделя поетът от Варна, който е сред любимите на бургаските бардове заради песни като „Огън на брега“ и Сълза (б.а. по музика на Асен Масларски).
За няколко часа неговият „Химн на българските депутати“ събра стотици лайкове, коментари и споделяния.
Валери Станков е сред най-добрите български поети. Автор е на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика. Бил е и учител, и спасител по плажовете, както и главен редактор на литературния алманах “Простори”, журналист във вестник “Черноморие”, криминален репортер във вестник “Черно море”, както и служител в Община Варна.
В продължение на 3 години е бил и управител на ИК “Галактика”, след което е директор на университетското издателство във ВСУ “Черноризец Храбър”. Работи и като главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие” в Община Варна.
Вдигат лимита за плащането в кеш - рай за сивата икономика
Програма за очаквания пролетен древнобългарски обичай „Лазаруване“ в Поморие
Автомобил с българска регистрация се вряза в кафене в Атина
По каква схема държавата ще помага на 1,3 млн. българи за горивата
Ивка Бейбе призна: "Имах връзка с жена. Две години."
Магнитни бури ни мъчат до края на март, натоварват организма и технологиите
Татяна Байкушева ще приготви риба плакия в етнокухнята на бургаския музей
Тези зодии ще забравят за проблемите си
Стилиян Петров и кметът на Бургас Димитър Николов ще обявят голяма новина след седмица
Убиха 20-годишен футболист, било грешка, смятат разследващи
Откраднаха дарителска кутия за лечение на болно дете в Стара Загора
Защо всички на Уолстрийт отново говорят за 2008 г.

"Мойта братовчедка потна, топнах в киселина азотна.
А тя взе, че се изпари, поне няма да смърди."
Еееее, друго си е да се поет. Защо ли и аз не ги можех тия работи. Ама, като не съм поет - така е!
Да живее "поезията" и "поетите".