Валери Станков с химн на българските депутати
Хич за нас не им и дреме! – туй е загуба на време, пише в новото си стихотворение той
...Свърших сака със домати! – да замервам депутати,
цял един Народ изчезна, хлътна като в бездна.
И се питам в късни доби – докога ще бъдем роби?
Искам, мили мой Народе! – да умра свободен.
Това е част от най-новото стихотворение на Валери Станков, озаглавено „Химн на българските депутати“.
Свърших сака със домати! – да замервам депутати, споделя поетът от Варна, който е сред любимите на бургаските бардове заради песни като „Огън на брега“ и Сълза (б.а. по музика на Асен Масларски).
За няколко часа неговият „Химн на българските депутати“ събра стотици лайкове, коментари и споделяния.
Валери Станков е сред най-добрите български поети. Автор е на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика. Бил е и учител, и спасител по плажовете, както и главен редактор на литературния алманах “Простори”, журналист във вестник “Черноморие”, криминален репортер във вестник “Черно море”, както и служител в Община Варна.
В продължение на 3 години е бил и управител на ИК “Галактика”, след което е директор на университетското издателство във ВСУ “Черноризец Храбър”. Работи и като главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие” в Община Варна.
ООН бие тревога: Задава се нова голяма война
Жегата не отстъпва: Оранжев код в 21 области, следобед идват бури и градушки
Гонка с полицията завърши с арест и 460 хил. евро, разбиха и наркооранжерия
Имен ден на 8 август: Емил и Емилиан черпят заради светец, отказал да се подчини на император
Дневен хороскоп за 8 август: Любов за Лъва, а Стрелците да се доверят на интуицията
Рейн падна до невиждано ниво, сушата задушава речния транспорт в Европа
В Равда стартира лятната арт работилничка на НЧ "Гоце Делчев -1943"
Гърция засили проверките по плажовете, глобите стигнаха 73 000 евро
Дунав разкри двама войници от Втората световна война в Будапеща
AI започна да прави неща, които никой не му е разрешавал
Нефтохимик привлече офанзивен халф
Бургаска област вече има близо 338 хил. жилища, сградите се увеличиха с 453 за година

"Мойта братовчедка потна, топнах в киселина азотна.
А тя взе, че се изпари, поне няма да смърди."
Еееее, друго си е да се поет. Защо ли и аз не ги можех тия работи. Ама, като не съм поет - така е!
Да живее "поезията" и "поетите".