Сценарий за холивудски филм, който със сигурност ще получи Оскар

Това прекрасно същество идеално може да изиграе главната роля

Ключови думи: холивуд, филмови награди Оскар, оскари

Бен Харан е бежанец от Сомалия. Разбира се - чернокож. Заедно с нещастни майки и невинни дечица търси достоен живот в Европа. Но понеже е добър, благороден и доверчив, бързо е оплетен в коварна мрежа от трафиканти на хора – бели главорези, в които няма нищо човешко. Те са алчни, безскрупулни и жестоки, както повечето индивиди от техния животински вид.

Белите изроди измъкват от треперещите пръсти на Харан и последния му смачкан долар и грубо го хвърлят заедно с още 30 души, търсещи убежище, в гумена лодка, с която да ги прекарат от Либия до Италия.

Когато нещастните хора са в открито море, се развихря страшна буря. Вълните подхвърлят гумената лодка като перце. Още миг и тя ще потъне. Тогава изведнъж се появават спасителни кораби, наети от "Лекари без граници" и "Ес О Ес Медитеране”.

На борда Харан дочува разговор на членове от екипажа, които псуват Доналд Тръмп и казват колко велик благодетел е Джорд Сорос.

Над Европа се спускат тъмни облаци – гадни националисти и популисти заблуждават хората, че тълпите, прииждащи от Африка и Близкия изток, не са бежанци, а имигранти, идващи да живеят на гърба на местните.  Сеят страх и омраза.

Харан пристига в Катания – град в Сицилия, управляван от бял хетеросексуален кмет – ксенофоб и расист. Той е готов да му откаже убежище, но благородни хуманисти от местния клон на Италианския хелзински комитет приемат клетия бежанец като брат. Те са толерантни хора, уважаващи различията и многообразието.

Оскари 2019г.: На пиедестал са гейове, лесбийки и малцинства, а белият човек е враг на демокрацията

Прохладна лятна нощ. Харан седи на вълнолома, вперил поглед в безкрайната синева. Бяла девойка минава край него и го заглежда. Той тръгва след нея в нощта. Чува се писък на гларус в непрогледната тъма.

Харан се събужда в скромната си стая, плащана с данъците на гадните италиански шовинисти. Вратата се отваря с трясък и вътре нахлуват свирепи бели полицаи. Грубо извиват ръцете на полусънения младеж и му слагат белезници. Снощи девойката от вълнолома била изнасилена. В Катяния има хиляди бели младежи, но полицията арестува Харан, защото е черен и е мюсюлманин. Мръсни расисти и фашисти.

Съдията, местен тесногръд жабар, признава Харан за виновен. Надига се вълна от обществено недоволство срещу несправедливото наказание, организирана от няколко НПО-та. Министърът на правосъдието – доблестен либерал - подава оставка.
Един сърцат гей-адвокат, нает от движение “Розовата пантера”, се нагърбва да докаже невинността на клетия бежанец. Съдията от по-високата инстанция е второ поколение имигрант от Ливан. Той не е старомоден християнин, а изповядва религята на мира – исляма. Справедлив, добър и хуманен служител на Темида! Правдата побеждава и Харан е оправдан, тъй като девойката сама го е предизвикала с погледа си и не му оказала достатъчно решителна съпротива. Повтаряла: “Недей! Недей”!, но Харан не говорел италиански и не можел да схване значението на тази дума.

Новите приятели от “Розовата пантера” – весели, слънчеви и жизнерадостни същества, събрали в сърцата си всички цветове на пъстрата небесна дъга, обясняват на Харан, че биологичният пол е отживелица и най-важна е социалната роля. Една сутрин той решава да стане жена. Започва да пие хормони, а по-късно се подлага на операция за смяна на пола. Пуска си дълги руси коси и си купува червило и фон дьо тен. Вече се казва Марчела.

За първи път усеща, че е истински свободна и щастлива. Но една консервативна съседка – Пенелопе, отвратителен хомофоб - отказва да признае, че Марчела е жена и не иска да приеме новата й трансджендър идентичност. Нагло продължава в Туитър да я нарича мъж.

Марчела веднага пише жалба в полицията. Пенелопе е арестувана, докато кърми 9-месечния си син аутист. Държат я в килия без тоалетна три дни. Срещу нея започва разследване за „кампания на тормоз и злонамерена комуникация“. Справедливият съдия от Ливан, който някога оправдава Харан/Марчела, я осъжда на 3 години затвор. Така й се пада на гаднярката.

Преродената Марчела среща любовта на живота си. Той също е негър. Казва се Джеймс. Роден е като Барбара, но в детската градина го образоват за стереотипните роли на пола и осъзнава, че иска да бъде мъж.

Двамата сключват гей брак. Осиновяват си детенце. То е жертва на домашно насилие – майка му го кара да си учи уроците, а баща му го задължава да яде плодове и зеленчуци, докато то иска снакс и ретбул.
Бдителни социални служители веднага откъсват детето от тази жестока семейна среда. Дават го на Марчела и Джеймс.

В края на филма Марчела се излежава като Родител 1 край басейна в имението си, а осиновеното същество чете детската книжка "Как да правя безопасно анален секс". Бели слуги им носят фрешове и морски деликатеси. “Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила”, тананика си радостно Марчела.