Адидас даваха хиляди долари на Наско Киров за шампионските му обувки
Големият шампион Атанас Киров, който почина след тежко боледуване, е най-прославеният бургаски спортист за всички времена. Никой друг не е успял досега да постигне неговите успехи - три пъти световен шампион (1973 г., 1974 г., 1975 г.), вицешампион през 1969 г., четирикратен европейски първенец през 1969 г., 1973 г., 1974 г., 1975 г., двукратен световен рекордьор. Единствената титла, която той така и не успя да завоюва, беше олимпийската.
Аз го помня от далечната 1976 година. Бях ученик в Строителния техникум на Бургас и тренирах вдигане на тежести в „Черноморец“ – Бургас при Иван Иванов, мир на праха му! Наско Киров се радваше на изключително уважение от всички. По това време тренирахме в залата на стадион „Черноморец“ и за него беше запазен централният подиум, който единствен беше оборудван с най-високия клас щанги – Елейко. Никой дори не помисляше да стъпи там, ако Наско Киров тренираше в залата. Когато правеше опити на максимални тежести - независимо изхвърляне или изтласкване – всички спираха и настъпваше пълна тишина. Това се правеше не само да може той да се концентрира, но и като уважение към големия спортист, за чиито постижение дори не смеехме да мечтаем.
Единствен Антон Коджабашев, който се появи в залата долу-горе по това време, успя да се доближи плътно до неговите успехи – три пъти световен и три пъти европейски шампион. Антон дойде при нас от залата по борба. Тренираше при Димитър Ковачев. Имаше проблеми с лакътя и в началото не можеше да се изпъва добре ръката, когато изтласкваше. Но опитния специалист Ковачев беше открил огромния му потенциал и времето показа, че не е сбъркал.
Много години по-късно, когато вече работех в „Черноморски фар“, един приятел – чукохвъргачът Илиан Марков - ми каза, че видял прославения някога тежкоатлет Атанас Киров в окаяно състояние. „Напишете нещо за него във вестника, помогнете му. Той е прославял България по целия свят, а сега едва свързва двата края“, ми каза Илиан.
И тогава си спомних нещо, което по наше време си говорехме с изумление в залата по щанги – за предложението на „Адидас“ към Наско Киров. В затворените години на социализма спортният концерн му предлагал баснословна сума в долари за обувките, с които той седем пъти стана златен медалист.
Написахме няколко статии във вестника, за да съживим спомена за славните успехи на Атанас Киров, но не съм убеден, че успяхме да му помогнем така, както той заслужаваше. И му останахме длъжници.
Почивай в мир, Насе!
Доц. Ангел Кунчев ли ще е кандидатът за президент на ГЕРБ
Не бъди детектив в собствената си връзка!
Ново изпитание за Тибет: Земетресение удари района след опустошителните наводнения
САЩ пращат атомния самолетоносач Теодор Рузвелт в Близкия изток за поне 7 месеца
Обратното броене започна: Ето колко дни остават до лятото
Тянко хвърли бомба в „Къщата на инфлуенсърите“: Има ли тайна афера с женен футболист на „Левски“?
София с бюджет от 1,54 млрд. евро за 2026 г., над 300 млн. евро отиват за инвестиции
Украинските дронове удариха тежко „Лукойл“: Трите най-големи рафинерии в Русия спряха
НАП, Полицията и „Главна инспекция по труда“ провериха 15 търговски обекта на „кухи“ дружества
Дрон след дрон по Южното Черноморие: Нов сигнал вдигна ВМС край Созопол
28 души висяха с главата надолу близо половин час: Две момичета получиха по 275 хил. долара обезщетение

Защо до днес този достоен човек и спортист не е удостоен от кмета на Бургас,като спортист на годината с особен принос към областа