Проф. Ланц: Няма ад и Рай, след „смъртта“ продължаваме да живеем в паралелни светове
25 Януари 2016, Понеделник, 02:10 ч.
Ученият твърди, че съзнанието не е продукт на човешкия мозък, а смъртта не е край, а преход към друга форма на живот
Животът не свършва след „смъртта“, а продължава в паралелни светове, твърди проф. Роберт Ланц от университета в Северна Каролина. Именно в паралелните светове, а не в Рай или в ад живеят душите ни след като се отделят от физическите ни тела. След „смъртта“ си там, „възкръсват“ отново в нашия свят, твърди ученият, цитиран от esoreiter.ru.
Според Ланц, животът на хората много прилича на растенията, които увяхват и после разцъфват отново. Смъртта не е край, а продължение на съществуването на съзнанието, обяснява професорът. Той твърди, че съзнанието не е продукт на човешкия мозък.
Неотдавна и учени от Калифорнийския университет развиха теорията, че след смъртта нашето съзнание продължава да живее в паралелен свят. Там според тях са изчезналите динозаври, чудовището от Лох Нес, Йети и русалките. Понякога обаче те се връщат в нашата реалност.
В категории:
Животът
Истината за връзката между Киара и Краси след финала на "Ергенът: Любов в рая"
Грипът удари Европа по-рано от обичайното с нов щам
Дженифър Анистън разкри тайната си срещу остаряването
Форбс отличи младия рефер и финансист Геро Писков в престижната класация "30 под 30"
Скандал в Барселона: Играч издал тайна информация на журналисти
Благомир Коцев обвини системата в репресии срещу опозицията след ареста си
5 често срещани родителски грешки по празниците и как да ги избегнем
Мали кипи: Мустафа Сангаре от Левски не е повикан за Купата на Африка
Може ли да печем замразени пържоли на скара: какво да знаем преди да опитаме
Последното Новолуние на 2025 носи неочаквано чудо за тези 5 зодии
Орлин Колев: Президентът няма срок за третия мандат, изборите остават неясни
Директорът на 138-мо училище: Не съм слагал камерите в тоалетните

Ако наистина така казва, значи си противоречи сам, защото когато едно растение (човек) умре, то не продължава да живее в паралелен свят, А ЧРЕЗ СЕМЕТО И ПОКОЛЕНИЕТО, което създава, продължава да живее в този! Така то постига безкрайност, а не рикуширайки безкрайно от някаква паралелна реалност. Защо иначе имаме заложен този стремеж към размножаване, ако нямаше значение и животът си продължаваше с него или без него?!? В крайна сметка следващото растение може да е много близко генетично до родителите си, но то все пак е едно ново растение с нов дух(дъх)...
Иначе в началото звучи логично- всичко е по двойки в нашия дуалистичен свят- защо не и реалностите да са точно две (а не хиляда) между които да ни пренася смъртта/раждането...
Засега мисля да си остана привърженик на теорията със семето, поне докато господа професорите от Северна Каролина не решат да се обосноват малко по добре. Зад теорията им виждам чисто и просто нежеланието на Егото да приеме очевадната вероятност, че след смъртта господин големия професор, учил и преучил, цял живот трупал знание и мед, ще бъде там, където е бил преди да се роди- В НЕБИТИЕТО, тоест ще бъде НИЩО и всичко ще бъде загубено!
Само че, дали ще бъде загубено, господа професори и мили ми събратя непрофесори, които също искате да живеете вечно? Защо тогава според вас хората, които се връщат към живота, когато са били близо до смъртта масово казват, че целият живот им минава пред очите хем в удивителни детайли, хем за миг? Ето аз примерно, като един прост непрофесор ще използвам няколко също американски думи и ще изкажа теорията, че животът ни се upload-ва някъде, точно с цел да не се губи нищо. Въпросът е, дали има copy-paste, или cut-paste...