Паметник на митичния Вълчан войвода се извиси в Балкана

Източник: kmeta.bg

Показен урок по родолюбие и българщина бе откриването на първия и единствен паметник на легендарния войвода и боец за народна свобода - Вълчан войвода.

Стотици хора се стекоха в събота сутринта към Вълчова поляна над язовир „Йовковци”, на която на равното и най-високо място се извисява в цял ръст от бял камък неустрашимият хайдутин. Едва ли по земите български – от Тимок до Тулча и от Македония до Цариград, където е действала четата му, би се намерило по-живописно място за подобен монумент. Докъдето взорът стига все гори и планини, синьо небе и водна шир. На стотина метра от паметника вековен дъб хвърля сянка върху старо черковище, а на броени стъпки до него е издигнат от същите благодетели параклисът „Света Петка”. Паметникът е дело на скулптурите Димо Бойчев и Владо Мъников, правен в продължение на година в столицата.

„Само за това, че е отдал сили за свободата и е бил готов да плати за нея е достатъчно подвигът на Вълчан войвода да бъде увековечен. Особено ценно е, когато за своята идея срещнеш съмишленици и те я приемат като свой дълг” – каза родолюбивият българин с родови корени от Раювци, с чиито средства е сътворено това добро дело.

Заедно с еленския кмет инж. Дилян Млъзев откриха паметника, а десетки спомоществователи, дарители и помагачи от България, Сърбия и Румъния бяха удостоени с грамоти. С благодарствени думи се обърна и зам.председателят на Народното събрания Явор Нотев, който също взе участие в тържествената церемония. Тя започна с молебен, отслужен от Великотърновския митрополит Григорий и еленски свещеници. Родопски гайди огласиха простора. Неземната Валя Балканска и нейните гайдари подеха песента за Делю хайдутин.

Село Вълчовци, Вълчовата поляна, река Вълчана са все места в Еленския балкан, свързани с името на войводата. След провала на Странджанския заговор през 1810 година той се оттегля в Еленския балкан. Към него се присъединява с четата си поп Мартин от Разпоповци, просветен за времето човек, който става пръв негов довереник.

За истините и легендите за Вълчан войвода говори известният актьор Краси Радков, а интересни факти от живота му разказа писателят Васил Гинев, който издаде наскоро двутомникът „Вълчан войвода – златният бог на България”. Авторът е потомък на един от най-приближените до войводата хора и последен жив участник – Михо Кафталията.

Вълчан е един от най-известните български хайдути, отдал 80 години от живота си на хайдутството. Името му е познато в Странджа, Стара планина и Родопите. Роден е на 7 януари 1775 г. в с. Копан, Одринска Тракия. Едва 17-годишен убива ага, посегнал на сестра му и се налага да забегне. Отдава се на пиратство, но след разбиване на групата заедно с гърка Ставрус купуват къща до султанския дворец в Цариград. По-късно отскачат до Българско. Край Троян откриват златен римски рудник – съкровище, достатъчно да устроят живота си охолно. Поне такова било намерението на Ставрус, заради което Вълчан го убива. Други мисли имал в главата си той – да събере дружина, с която да защитава робите и онеправданите, да събира имане за освободителната борба. Издигнал се до главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис всяка година правел сбор на всички воеводи и хайдути в България в местността Станчов полугар до Троян, където събирали пари за челядта на пострадалите си другари и за освобождението на страната.

Вълчан имал помощник – Емин ага, който се издигнал до секретар на султана. Той го осведомявал за движението на хазните. Войводата залавя и група италиански професори, търсещи със съглашението на султана съкровища по нашите земи по стари римски карти. Записано е, че той изпраща пратеници при руския цар през пролетта на 1812 г. с искане да започне война с Турция, като заявява готовност да заплати цялото „мурабе”, заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата, боеприпасите на солдатите. Цар Александър I изпраща делегати, които се убеждават в истинността на твърдението. Но в същото време Наполеон обявява война на Русия и военните действия около Дунав, станали невъзможни.

На 10 май 1829 г. Вълчан войвода се среща лично с адмирал Грейк, а след това с генерал Дибич на кораба „Париж” край Созопол. Войводата поставя същите условия, но на втората среща генерал Дибич отказва, като заявява, че не може да продължи войната с Турция.

Всичко, което Вълчан войвода е намерил и отвоювал е било с идеята за освобождението на България. Изпраща 800 българи да се учат в странство, които после да помагат за въздигането на държвата. Той спонсорира братята Христо и Евлоги Георгиеви за учение и бизнес. Чрез тях дава парите за построяване на „голямото” училище в България –Софийският университет.

Вълчан войвода, чийто живот е обвит в легенди и е оставен встрани от признатите поборници, дочаква освобождението на България. Умира на 104 години, на 23 март 1879 година.

С възстановка на клуб „Традиция” от Варна и топовни изстрели завърши тържественото откриване на паметника, пред който положиха венци и цветя. Неустрашимият хайдутин остава завинаги на Вълчова поляна с пушка в ръка, стъпил върху три сандъка имане, вперил поглед в необятния простор. Нему принадлежат думите: „Един живот не е достатъчен за освобождението на България. Затова завещах делото на потомците!”