Гъба от Чернобил показва потенциал за защита от космическа радиация
Учени изследват микроорганизма Cladosporium sphaerospermum като възможна защита за бъдещи космически мисии
След аварията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. учените очакваха зоната около разрушения реактор да остане безжизнена в продължение на десетилетия. Въпреки това природата демонстрира способност за адаптация. В района, където нивата на радиация са високи, различни организми не само оцеляват, но и се развиват. Сред тях е и специфична гъба, която привлича вниманието на учените заради потенциала си да помогне на бъдещи космически мисии.
Става дума за вида Cladosporium sphaerospermum. Този микроорганизъм е известен на биолозите отдавна, но именно в Чернобилската зона за отчуждение проявява необичайни свойства. Наблюденията показват, че гъбата може да издържа на силна радиация и дори да се развива по-добре в силно замърсени райони, съобщава earth.com.
Изследователите установяват и друга особеност. Гъбата изглежда използва радиацията като източник на енергия, който стимулира нейния растеж. Това явление привлича вниманието на учени, които търсят решения за защита на астронавтите от космическата радиация.
Един от основните проблеми пред дългите космически мисии е именно радиацията. Извън защитата на земното магнитно поле космическите лъчи представляват сериозна заплаха за здравето на екипажите. Защитните екрани, които се поставят на космическите кораби, увеличават масата на апаратите и значително оскъпяват всяка мисия.
Затова учените започват да проучват възможността живи организми да бъдат използвани като естествен щит срещу радиацията. Именно в този контекст започват експерименти с гъбата Cladosporium sphaerospermum.
В рамките на научен проект микроорганизмът е изпратен до Международната космическа станция в специален експериментален модул CubeLab. Целта е да се наблюдава как гъбата реагира на условията на микрогравитация и повишена радиация.
По време на експеримента учените поставят гъбата в петриева паничка, разделена на две части. В едната половина има хранителна среда с гъбичките, а в другата само хранителен разтвор без микроорганизъм. Под двете половини са разположени радиационни сензори.
Резултатите показват измерима разлика. Сензорите отчитат по-ниски нива на радиация под слоя от гъбата в сравнение с контролната част без нея. Колкото по-дебел става слоят на микроорганизма, толкова по-ясно се отчита ефектът, предава earth.com.
Авторите на изследването подчертават, че това е първоначално доказателство за концепцията. Резултатите са публикувани в научното списание Frontiers in Microbiology през 2022 г. и показват потенциал за бъдещи разработки.
Според учените подобни организми могат да бъдат използвани като основа за биологични защитни слоеве върху космически кораби или дори върху бъдещи колонии на други планети, съобщи offnews.bg.
Тръмп поиска уволнението на американския водещ Джими Кимъл заради шега към Мелания Тръмп
5-годишно момиченце изчезна през нощта в Рупите, откриха го на гробищата
Цената на паяка, синята зона и скобите остава непроменена в Бургас
Мъж загина след скок от седмия етаж във Варна, полицията разследва трагедията
България стана ключов играч в производството на части за хладилници в Европа
2605 евро е средната заплата в Кипър, ръстът на доходите изпреварва инфлацията
Кременлиев, Камбуров и Божинов се включват в "Мача на Надеждата" в Бургас
Остават броени дни до третото издание на "Солисими" - уникален проект за България
Опитайте Заалук - мароканска салата с патладжани
Бургаското Механо откри бюст - паметник на своя основател и първи директор Георги Дипчев
Пълнолунието на 1 май отваря темата за интимност за тези 3 знака
40% от браковете в България завършват с развод
