Нова версия от потомци на капитан Енглендер за „Радецки“ и Ботевата чета

Според родствениците на австриеца той е имал уговорка с Христо Ботев да акостира на българския бряг и да свали там четниците

Ключови думи: Радецки, Дагоберт Енглендер, Христо Ботев, Ботевата чета, българска история

Потомци на австрийския капитан Дагоберт Енглендер, командвал парахода „Радецки“, представиха нови свидетелства, които променят утвърдения разказ за слизането на Ботевата чета край Козлодуй. Според тях между Христо Ботев и капитана е имало предварителна договорка. Помощта към четниците е била оказана доброволно, а не под натиск или заплаха.

Историята на парахода „Радецки“ и слизането на Ботевата чета край Козлодуй е сред най-разпознаваемите епизоди от българското националноосвободително движение. В продължение на десетилетия официалният разказ представя случилото се като драматичен акт, при който четниците връчват ултиматум на австрийския капитан Дагоберт Енглендер и го принуждават да акостира на българския бряг. Нови свидетелства обаче поставят под въпрос тази версия.

На среща във Виена вчера с писателя Иван Тренев и издателя Николай Тончев от Пловдив, пра-пра племенничките на капитан Енглендер – Юно и Лъки – разказват различна история. Те споделят семейни разкази, предавани от баща им Алойс Енглендер, според които между Христо Ботев и капитана не е имало конфликт. Напротив, Енглендер е приел каузата на четниците и е действал в синхрон с тях.

По техни думи Христо Ботев предварително е поставил част от инвентара на парахода, което трудно може да се обясни без предварителна уговорка. Това подсказва, че слизането край Козлодуй не е било импулсивен акт, а добре обмислена и координирана операция, в която капитанът на „Радецки“ е играл съзнателна роля.

Историческите факти сочат, че на 16 и 17 май 1876 година „Радецки“ пътува към Виена, спирайки на няколко румънски пристанища. Именно там, предрешени като обикновени пътници, се качват четниците и техният войвода. Ботев връчва писмо до Енглендер, написано на френски език, в което излага целта на мисията си и настоява за акостиране край българския бряг. В официалния разказ това писмо често се определя като ултиматум, но новите сведения го представят по-скоро като част от предварително съгласуван план.

През 1913 година Енглендер изпраща в София редица предмети и документи – печата на парахода, дъски от „Радецки“, оригиналния флаг с австрийски и унгарски герб, както и писмото на Ботев. Този жест показва не само уважение към българската история, но и лична ангажираност с делото, на което е станал свидетел.

Капитан Дагоберт Енглендер умира през 1925 година на 77-годишна възраст. Потомците му днес настояват, че е време образът му да бъде видян не като пасивен участник, поставен под натиск, а като човек, проявил съзнателна човещина и морална смелост.

В знак на признателност Иван Тренев и Николай Тончев почистват и освежават гроба на Енглендер във Виена. Този жест е не просто почит към една личност, а напомняне, че историята на „Радецки“ продължава да се дописва – с нови факти, нови гледни точки и по-дълбоко разбиране за хората, които са направили възможен един от най-символичните моменти в българската история.