Предстои паметно трудна година — и причината не е еврозоната

Ключови думи: бюджет 2026 България, данъци 2026, осигуровки 2026, БСК позиция, Станислав Попдончев, административна тежест бизнес

Проектът за Бюджет 2026 очертава година, която българските предприятия ще запомнят — и то не с добрини. Осигурителната тежест расте, данъчните промени удрят директно малкия и средния бизнес, регулациите се множат, а стимулите почти липсват. Това е изводът от анализa на Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара.

Според него 2026 г. няма да бъде трудна заради влизането в еврозоната, както често се твърди. Трудна ще бъде заради самите политики, които държавата налага върху икономическата активност.

Бюджетът предвижда серия увеличения, които ще разместят финансовите планове на почти всички бизнеси: +2 пр.п. върху осигуровките за фонд „Пенсии“, двоен данък върху дивидентите – 10% вместо 5%, 12,6% ръст на минималната работна заплата, 11,4% ръст на максималния осигурителен доход.

През 2026 г. държавата затяга контролната рамка така, както не е правено от години: ззадължително СУПТО (одобрен от НАП софтуер) за всички, които работят със софтуер за продажби, разширен обхват на стоки с висок фискален риск, по-високи продуктови такси – на места многократно, по-високи такси на БАБХ – също в пъти, глобален минимален корпоративен данък за мултинационалните компании, SAF-T – стандартен одитен файл за данъчни цели (още догодина за големите фирми, до 2030 г. – за всички), задължително ESG докладване, актуализация на всички фискални устройства за работа с евро, работа с две валути по време на двойното обращение

И ако това не стига, бизнесът вече се сблъсква с нови санкции, влезли в сила през 2024–2025 г.: глоби при необосновано повишаване на цените, санкции при грешно обозначени или закръглени цени, глоби до 10% от годишния оборот за нелоялна търговска практика, проследяване на трафични данни, IP адреси и кореспонденция в рамките на контролните механизми

Бизнесът е категоричен: това поставя фирмите под невиждан административен натиск.

Докато разходите и регулациите растат, стимулите остават символични. Или както се изразява Попдончев: „Никакви стимули за насърчаване на инвестициите и иновациите – освен ускорена данъчна амортизация при покупка на електромобил.“

Това е крайно недостатъчно в година, в която фирмите трябва да се адаптират към нови валутни процеси, нови фискални правила и глобален икономически натиск.

Със или без кавички около „обосновано“, бизнесът ще бъде принуден да прехвърли част от тежестта върху крайния потребител.

Предстои паметно трудна година — и причината не е еврозоната. Така Попдончев обобщава ситуацията. Според него рискът е друг: 2026 г. да бъде обвинена еврозоната за проблеми, които в действителност произтичат от самата бюджетно-фискална политика.