Варна вече не мечтае: Градът, който сам се отказа от големите сцени

Докато Бургас посрещна Джиро дИталия във Варна само гледаха по телевизията и дори не смеят да мечтаят за нещо от такъв мащаб

Ключови думи: Бургас, Варна, новини, Флагман, Бургас-Варна, конкуренция между Бургас и Варна

"Джиро дИталия" подмина Варна. Не си и помисли за нея. Градът даже не може да мечтае да домакинства на "Евровизия". Няма зала.

София ще е, евентуално Бургас. Дори заети с обществена дейност местни хора не знаят, че в момента тече процедурата по кандидатстване за Европейска столица на културата през 2032 г. Бургас и Габрово мощно инвестират в среда, сгради, концепции, екипи, лобират. Във Варна това не е тема.

След като години приемаше националния волейболен отбор и подкрепяше слабите тогава младоци, Варна загуби домакинството на Европейското първенство. Взе го София, след като младоците станаха втори в света. Преди това Бургас измести Варна и като домакин на Лигата на нациите, пише в свой анализ Диян Божидаров от в-к. "Сега"

Строящият се 20 години стадион "Варна" е достоен за научно-популярен интерес с непострояването си.

Местната театрална трупа затъва в блатото на посредствеността. Компенсира със самонавиване, но по-честните от актьорите успяват да признаят пред себе си истината. Диана Добрева и Пловдив отвяват Варна с 200. В града има 2-3 клуба за жива музика. В единия отскоро на първите редове се сервира манджа. "О, какви прекрасни звуци от китара! Чакай да си посоля..., мляс!".

Отдавна бизнеси са изтеглени в Бургас, също и лекари. Отскоро - все повече студенти. Отдавна Бургас е морската столица на поп и рок концертите. Такъв концерт със световни звезди през последните 20 години Варна направи един път - 2017-та, MTV Varna beach.

Варна не построи библиотека. За мегакампуса на Математическата гимназия бе обявена обществена поръчка - липсва мегафинансиране, и въобще финансиране. 

През последните години във Варна бе построен булевард, чрез който хората да преминават от една точка в друга ("Васил Левски"). Направи се пристанище без вода (плитко е). На истинското пристанище бе освободена зона за кръчми -  чики-рики до кранове, разтоварващи кораби.  

Не бе така до преди около 2 десетилетия, че и по-рано. Варна бе сред първите блеснали градове с ремонтирани площади и улици. Явор Гърдев правеше най-авангардния театър в България. Рок клубовете родиха редица групи и певци (например Дичо,"Бонкърс"). Имаше и специфични легендарни за цялата страна места (например рейв клубът "Комикс").

В момента единственото изключително, с което може да се гордее Варна не само в български мащаб, е Морската градина. Но домът на създателя ѝ (Антон Новак) стои порутен. Има спорове половината от Морската градина Морска градина ли е. От две години там автомобили се движат повече от всякога. Пак там сгради, парцели и голям паркинг към тях притежава бизнесмен, който в битието си на кмет обещава по-малко сгради, парцели и автомобили. Не малко хора все още очакват да го направи - понеже като областен управител спрял колите на крайбрежната алея (Благомир Коцев няма заведение там обаче). Той изглежда искрен, и те. Той интелигентен, и те. Той и те чакат - да падне таванът на лятното кино -  впрочем, отдавна закрито - целият абсурд е достоен за най-силната художествена литература.

На алеята частният холдинг "Варна" строи конферентен център, басейни, бази за спорт, изложбени пространства. Появиха се тротоари, което извежда хипотезата, че се планират автомобили, което пък оня ден доведе до протест.

Нещо стана с протестите въобще срещу строителството в града. До есента на 2023 г. ги имаше през ден - срещу дострояванията в Морската, колите там. След това спряха, оня ден - пак. Защо: виж предпоследния абзац.   

Друг един голям проблем също пъпли из града в момента. Не се е разчуло, защото никой не е пострадал - глутници кучета.

Вероятно са много поради многото боклук из улиците. Проблемът с боклука е известен, както и обяснението на кмета, че мафията разпилява сметта край контейнерите.

Съвсем истинската мафия (без ирония казано) вкара кмета за 5 месеца в ареста - с което всяка критика днес, всяко едно недоволство е обречено. "Щом мафията го удари, значи е честен. Щом е бил в ареста, как искате да изпълни обещанията си?", тръбят апологетите. Кметът управляваше с мнозинство в общинския съвет осем месеца, после с малцинство. "Добре, как да управлява при малцинство?", продължават апологетите. Хубаво, прави са - ама изборите ли да отменим, какво? 

Защо Варна стигна до това дередже? Как да се оправи? Отговорите със сигурност са много. Но според мен, като варненец, поназнавайки характери и нрави, няма смисъл от дискусии. Няма, защото целият местен интелектуален елит (напълно целият, ако има такъв) е ужасно затънал или в инерция, или в корупция, или е партизиран до степен, в която не може да си представите.

Партизирането, абсолютен синоним на партизанщината, работи така: светът се схваща през партията, през моя кръг, само през моите разбирания - вашите партийни назначения са шуродабаджанащина, нашите - кадри на промяната; другите като крадат  - "у-у-у!", нашите -  "ай ся, то без хич не може"; некадърността на нашите е грешка на растежа.

Това партизиране от съзнанията се е пренесло в подсъзнанията, шири се от крадци до полезни идиоти. Характерно е не само за Варна, но точно то обяснява местните странности с протестите срещу строежите. Винаги, под "гражданска форма", са ги задвижвали активисти и симпатизанти на "Да, България". След есента на 2023 г. "Да, България" имаше кмет чрез коалицията с ПП - срещу "нашия кмет" не се протестира. ПП-ДБ се разтури, вече има протести - тепърва още с приближаването на местните избори. 

Не че Варна си няма достойнства, не че нищо не се случва. Напротив. Но е като старата госпожа от последния етаж - плете дантели, пече курабийки. Всичко, което може да направи човек, е да ѝ помага с покупките до асансьора. Нищо друго. Няма вдъхновение.