Татяна Султанова: Водната сигурност е въпрос на национална отговорност и лидерство
Сред ключовите теми в панелите са конкурентоспособността на регионите в Централна и източна Европа, стратегии за устойчивост, синята икономика и цифровизацията на градовете
Един от ключовите акценти на големият форум Green Transition Forum 5.0, който се провежда тази седмица в София, бе панелът за устойчиво и интелигентно управление на водните ресурси. Форумът събира над 3 500 участници от над 30 държави.
Сред ключовите теми в панелите са конкурентоспособността на регионите в Централна и източна Европа, стратегии за устойчивост, синята икономика и цифровизацията на градовете. Сред участниците са европейски комисари като Тереса Рибера - вицепрезидент на Европейската комисия и Катa Туто - председател на Европейския комитет на регионите, проф. Дарон Аджемоглу - Нобелов лауреат за икономика за 2024, народни представители, министри, евродепутати и водещи фигури от бизнеса и академичните среди.
За първи път в тазгодишното издание е включен панел за управление на водите, който събра представители на Европейската комисия, Европейската водна асоциация, Министерство на околната среда и водите и местна власт. Сред основните участници в него бе Татяна Султанова - зам. председател на Комисията по околна среда и водите и член на Временната комисия по безводие към 51-то народно събрание. Султанова представи законодателния поглед към една от най-неотложните теми – безводието и и все по-тревожнитезагуби на вода в България.
„Този форум е дебат за Бъдещето на водата- един от най-ключовите въпроси за устойчивото развитие, сигурността и човешкото здраве през XXI век“, подчерта Султанова, като открои липсата на координация и стратегическо планиране в сектор „Води“ като едно от най-сериозните предизвикателства пред страната. По думите ѝ, България не е бедна на водни ресурси, но въпреки това губи над 60% от питейната вода и почти толкова в мрежата за напояване поради остаряла и неефективна инфраструктура и липса на контрол над нерегламентирано ползване и отчитане. „70% от водопроводната мрежа е изградена преди 1980 г., а годишната ѝ рехабилитация е под 1%“, посочи тя и настоя за спешни инвестиции и законодателна реформа.
Като народен представител от област Сливен, Султанова неколкократно алармира за системните проблеми с водоснабдяването в региона, като поставя въпроси в пленарна зала и в рамките на Временната комисия по безводие, подчертавайки тежкото състояние на инфраструктурата в населените места като Крушаре, Тополчане и Самуилово, както селата в общините Нова Загора, Котел и Твърдица.
В рамките на панела, който събра представители на Европейската комисия, Европейската водна асоциация, Министерството на околната среда и водите и местните власти, участниците обсъдиха новата Европейска стратегия за водна устойчивост и необходимостта от прилагането ѝ на национално ниво. Представителят на Европейската комисия Йоахим д’Еудженио подчерта, че новата стратегия препоръчва страните-членки да намалят потреблението на вода с 10% до 2030 г., да подобрят качеството на пречистване на отпадъчни води и да приложат нови технологии за управление на ресурсите.
От своя страна, Татяна Султанова постави акцент върху нуждата от спешна Национална стратегия за устойчиво водоснабдяване и ясен Инвестиционен план по области в страната, както и създаване на единен координиращ орган, тъй като в момента управлението на водите у нас се разпределя между 17 институции. Тя припомни, че в рамките на 51-ото Народно събрание е създадена Временна комисия по безводие, в която са представени конкретни законодателни предложения. „Кризата в Шумен, Омуртаг и Разград показа, че България няма механизъм за ранно предупреждение и реакция при воден недостиг. Затова настояваме за законова дефиниция на критични водни райони и ясен инвестиционен план по области“, допълни тя.
Форумът постави фокус и върху потенциала на кръговата икономика в сектора, включително повторното използване на отпадъчни води в земеделието и индустрията. В тази връзка, Султанова изрази подкрепа за изменения в Закона за водите, които да улеснят прилагането на европейския регламент относно минималните изисквания за повторна употреба. „Имаме нужда от по-координирана, прозрачна и дигитализирана система за управление на водите. В момента средният срок за реализация на ВиК проект е над 18 месеца – твърде дълго време за реакции при кризисни ситуации.” - заяви тя.
Парламентарният дебат по темата за водната устойчивост ще продължи с предстоящото разглеждане на новия Закон за ВиК, който се очаква да въведе смяна на модела на управление на водите в България, както и с предложения за намаляване на огромните загуби на вода, липсата на млади кадри в областта на ВиК, засилване и подобряване на контролните функции на институциите. Въпреки заявените цели, липсата на политическа воля за реално инвестиране в нови технологии и иновации остава сериозно предизвикателство. По данни на Европейската комисия, препоръчителният минимум за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност е 3% от БВП, докато България отделя под 0,7%, като значителна част от средствата идват от частния сектор. В тази ситуация политиката има дълг не просто да регламентира, а да поведе с реални действия. „Ако искаме устойчивост, трябва да започнем с ясно решение – да инвестираме в знание, в иновации и в хората, които могат да ги приложат“, подчерта Татяна Султанова.
