Проф. Каприев: Тънем в невежество, защото политиците искат послушен електорат, за тях сме марсианци

Историкът даде пример за посредственост с помориец, който, докато бил депутат, се изказал два пъти – първият, да затворят прозореца, а вторият, за да поиска от премиера долма

Ключови думи: Георги Каприев, електорат, невежество, народ, култура, образование

Българските тънат в невежество и това се прави умишлено, защото на политиците им е нужен послушен електорат. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ историкът и философ Георги Каприев. За тях не сме народ, марсианци сме, коментира той и сподели, че студентите му не знаели кой е Добри Чинтулов, а на въпроса му какво е Светата Троица само една от студентките се сетила, но успяла да назове само двама от тримата - Бог Отец, Божият Син и Светият Дух.

Попитан защо в политиката се толерира по-неяркият човек, той отговори, че е важен вождът. „На всички болбордове е той, а другите трябва да бъдат манипулирани. По времето на Стамболийски един помориец е бил депутат и той на два пъти се изказал по време на целия си мандат. Един път е помолил да затворят прозореца, за да не духа, а вторият – на коктейл е попитал премиер на местния диалект дали може да си вземе една долма, т.е. сърма“, изтъкна историкът.

„Понеже не искаме да излъчваме лидери, имаме вождове. Това е постоянната ни практика, която започва през 1872 г., но през 1879 г. тя е конституционно утвърдена чрез Търновската конституция. Тогава има сблъсък между образовани хора и популистите, в който печелят последните“, добави той.

„Вместо да се въведе някакъв образователен ценз и да започне политическо ограмотяване на българите, се позоваваме на народната мъдрост, на политическата им зрялост и на техния демократизъм. Имало е такъв, тъй като повечето наши населени места са самоуправляващи се общности по време на Османската империя, но когато това го прехвърлиш към държавно управление, свършваш и както държавата е била мащеха по време на султаните за нас, така си остава и до ден днешен“, изтъкна професорът.

„Максимата, че всеки става за всичко, е другият проблем. Той е още от Средновековието. Както казва Славейков в отговор до Александър Екзарх: „Ние, българите, всички сме или князове, или роби“. Ставаме за всичко, но думата компетентност у нас е много рядко употребявана, макар в тези дни това се прави неточно“, добави той.

„Тази дума е влязла у нас в действие в периода 1934-1943 г. Тогава е значела нещо в държавното управление и неслучайно тези години минават за добрите за България“, изтъкна философът.

„Това, което не чувам от новите властващи, са думите образование и култура. Това е брутална грешка. Навремето комунистите хвърляха пари за образование и култура по идеологически причини. Те отпаднаха и вече тези думи нищо не значат“, коментира той.

„Днес четох, че някаква музикантка е направила петиция до 4-ти клас да се изучават само български автори. Това е квинтесенция на необразоваността. Културата е универсална, общочовешка, тя е в нашето ДНК. Започва преди около 3000 години. Това, като не го натрупаш, и Чинтулов няма да знаеш кой е“, заяви проф. Каприев.

„През последните 35 години има форми на финансиране, конкурси, за да имат политиците послушен електорат“, каза още той.