България в криза на кръводаряването: Гражданска инициатива настоява за спешна реформа и национална стратегия до 2030 г.

Гражданската инициатива „Обединени кръводарители“ отправи остро и аргументирано становище към председателя на Народното събрание доц. д-р Наталия Киселова и министър-председателя г-н Росен Желязков, в което излага тревожната ситуация в националната система за кръводаряване и кръвоснабдяване и настоява за незабавна намеса от страна на държавата.

В писмото се посочва, че България продължава да бъде сред страните в Европейския съюз с най-ниски нива на доброволно и безвъзмездно кръводаряване. Според данни на Световната здравна организация, над 70% от необходимата кръв у нас се набавя не чрез доброволни акции, а чрез родствени или насочени дарения – модел, който поставя пациентите и техните семейства под допълнителен натиск, особено в критични здравословни ситуации.

Според инициативата, системата страда от сериозни структурни и организационни проблеми: остаряла материална база, недостиг на квалифициран персонал и липса на модерна информационна система, която да координира и следи кръвните запаси в реално време. При извънредни ситуации, като масови инциденти или природни бедствия, тези слабости могат да доведат до фатални последици.

„Обединени кръводарители“ отбелязват, че в редица европейски страни – като Германия, Франция и Хърватия – успешно действат политики и стимули, които насърчават доброволното кръводаряване. У нас обаче усилията на доброволчески организации и ограничените действия на Министерството на здравеопазването не постигат устойчив резултат, поради липса на финансиране и визия.

Гражданите настояват за изработване на Национална стратегия за кръводаряване и кръвоснабдяване с хоризонт до 2030 година. Сред конкретните предложения са: инвестиции в модернизация на кръвните центрове, създаване на национална електронна платформа за дарители, включване на образователните институции и частния сектор в кампании за насърчаване на даряването, както и въвеждане на символични форми на признание към дарителите.

Особено внимание се обръща на необходимостта от активен парламентарен контрол върху прилагането на политиките в сектора, включително чрез ежегоден отчет за състоянието на кръвоснабдителната система.

„Вярваме, че справедлива, достъпна и ефективна система за кръводаряване е въпрос не само на здравеопазване, а и на национална отговорност, солидарност и човешко достойнство. Всеки човек трябва да има възможност да подари живот — доброволно, осъзнато и достойно“, завършват в позицията си авторите Дончо Златев, Златка Атанасова и Йордан Иванов.