Ако чуете странен шум на гробищата, в никакъв случай не се обръщайте!
Легендите разказват, че мистериозни сенки на непознати покойници искат да ви примамят
Гробището – това е не просто място, където телата на починалите намират покой. То е прагът между два свята, където живите стъпват неволно в територията на мъртвите, често без да осъзнават какво нарушават.
В тази свещена тишина се крият сенки, спомени и нещо още по-дълбоко – една невидима сила, която бди и помни. Има действия, които никога, при никакви обстоятелства не бива да се извършват на гробище. Не защото някой ще те види, а защото нещо ще те усети. И ще те последва.
Първото и най-важно правило: никога не се обръщайте, ако чуете нещо зад себе си. Не е вятър. Не е животно. Ако сте сами и чуете шепот, стъпки или лек смях сред надгробните камъни, просто продължете да вървите. Легендите разказват, че мистериозни сенки на непознати покойници искат да ви примамят – да се озърнете, да ги погледнете. В този момент, ако ги видите, те виждат вас. И тогава вече не можете да ги изгоните. Те ще вървят с вас, ще спят в краката на леглото ви, ще дишат до вас нощем, ще те гледат в огледалото зад гърба ви, когато мислите, че сте сам.
Никога не трябва да се ходи на гробище след залез слънце, освен ако не сте готови да загубите нещо от себе си. В нощта сенките се удължават, а това, което е под земята, се движи по-близо до повърхността. Старите хора казват, че след полунощ мъртвите могат да се изправят. Не като плът, а като присъствие, което прониква в кожата и ума. Чувството за хладина, за присъствие, за нечие дихание зад врата – това не е фантазия. Това е предупреждение. А ако чуете някой да произнася името ви и го разпознаете, но знаете, че този човек е мъртъв – не отговаряйте.
Никога не вземайте нищо от гробище – дори цвете, камъче, или пръст. Всичко в гробището е част от договора със смъртта. Отнемайки го, вие го нарушавате. Във фолклора се разказват случаи на хора, които са занесли у дома си земя от стар гроб, за да „тестват“ вярвания. Скоро започват да сънуват един и същ сън – студена, мъртва ръка ги хваща за глезена, дърпа ги надолу, в тъмното. И всяка нощ сънят става по-реален. Един от тях се събужда с пръстови отпечатъци около глезена си. Друг никога не се събужда.
Не седете дълго върху гроб, особено ако не познавате покойника. Мястото е белязано и ако прекарвате прекалено много време върху него, може да привлечете нещо към себе си. Вярва се, че самотните души търсят нов дом, ново тяло, нов глас. Те обичат онези, които са слаби, тъжни или не вярват в нищо. И влизат през пукнатини в душата – незабележимо, с обещания за спокойствие. Но нищо не е каквото изглежда.
Не оставяйте след себе си свещ да гори и не казвайте името на мъртвия на висок глас три пъти подред, особено ако сте сам. Това може да отвори врата, която не можете да затворите. Смята се, че така може да извикате не само духа на човека, когото търсите, но и нещо друго, което е било приковано към него в отвъдното. А понякога това „друго“ е по-старо от всяка човешка душа. И опасно.
Не трябва и да ядете или пиете каквото и да е на територията на гробище. Ако оставите недоядено ядене или отворена бутилка, има риск някой „гост“ да си вземе от нея и тогава връзката вече е направена. Дори след като сте си тръгнали, той може да тръгне с вас, защото сте го поканили неволно.
Старите вещици казват, че гробището има „часове на кръв“ – малки прозорци от време около пълнолуние, когато земята буквално диша. Ако в този миг кажете нещо злобно, прокълнете някого или пожелаете зло, думите могат да бъдат чути от сили, които чакат да бъдат повикани. Последиците ще дойдат – като огледало, което се напуква без причина, стенен часовник, който спира в точния час на смърт, или в очите на котката, която една вечер те гледа по-дълго от обичайното.
Не напускайте гробището, без да кажете „Останете с мир“ или „Не ме следвайте“. Това не е просто ритуал – това е защита. Не всички души знаят, че са мъртви. Не всички искат да бъдат оставени. Ако тръгнете мълчаливо, някой може да реши, че сте го поканили. А веднъж щом влезе в живота ви, се случват необичайни неща. Първо идват шумовете нощем. После тревожните сънища.
