Наговарят се да вдигнат цените сега, а не след приемане на еврото

На масата в манастир „Св. Счетоводий и Приспособимий” се обсъждаше еврото. Тоест еврозоната, защото еврото беше пристигнало много по-рано и си кротуваше в куфарчета и по офшорки - дойде гениална идея

Ключови думи: вдигане на цените, сега, не после, еврото, еврозона, стефан минчев, сатира, манастир

В навечерието на новата икономическа ера, в двора на манастира „Св. Счетоводий и Приспособимий“, където столетна лоза хвърляше сянка върху пукнатините на българската духовност, беше подредена маса, достойна за гастрономическия апокалипсис. Нямаше само мляко от пиле – явно не му беше сезонът.

По калдъръмената пътечка започнаха да минават като на модно ревю лъскави обувки, бутикови костюми, чанти и очила. Един по един запристигаха представители на българския върховен бизнес клир – от мобилните оператори до зърнопроизводителите, от моловете до банките, хотелиерите, ресторантьорите, търговците на горива, техника, храни, алкохол.

Всички бяха посрещани от отец Дивидентий – свещеник с такава деликатна усмивка, че човек не знаеше дали го благославят или проверяват за лош кредитен рейтинг.

След като първата каса манастирски мерло бе принесена в жертва на икономическото приятелство, се надигна дебеловрат господин от съюза на зърнопроизводителите и вдигна тост:

– Да благодарим на домакините! Без Българската православна църква нашите бизнеси няма как да работят. Тя притежава половината имоти в тази държава – по благословен начин, разбира се. А благословиите, както знаем, не подлежат на облагане с никакви данъци!

– Амин! – отвърна свещеникът. – Защото където са две или три фирми събрани в името на Българската православна църква, там е и Господният процент от дивидента.

Настана време за сериозен разговор. Темата – еврото. Всички бяха съгласни, че идва. Тоест, еврозоната – не еврото, защото то беше пристигнало много по-рано и си кротуваше в куфарчета и по офшорки. Обсъждането протичаше кротко, с аргументи и графики върху салфетки.

Тогава, сякаш от подземен маркетингов ад, се надигна господин с гел в косата, облечен в костюм, който сякаш беше ушит от месечните абонаменти на минимум 1000 потребители. Представител на мобилен оператор – с глас, гладък като договор без малък шрифт:

– Колеги... – изрече той като изкусен изкусител. – Няма ли да е разумно да помислим как да извлечем пълния потенциал от този преход?

Всички млъкнаха.

– След приемането на еврото – продължи той, – ще ни следят. Не само журналисти с лупи, но и Европейската централна банка. А тя, за разлика от нашите контролни органи, има зъби. Да не кажа и навик да ги използва. Ако тогава вдигнем цените, ще привлечем внимание. Но сега? Сега никой не гледа...

Настъпи мълчание. После някой се изкашля. Друг сръбна от виното и мъдро кимна. От далечния край на масата се чу тихо:

– Абе то... има логика.

– Ние и без това инфлацията я караме на усещане – добави търговец на храни, – защо да не я „усетим“ малко предварително?

– И клиентите ще си мислят, че е от глобалната обстановка – рече банкер с емпатия на бетонна колона.

– Или от Сахара – добави зърнопроизводителят, който вечно обвиняваше времето.

Отец Дивидентий ги изгледа с божествена кротост и рече:

– Нека цените се възнесат, както се възнесе и Христос – малко преди да ги проверят.

Всички вдигнаха чаши:

– За майка България!
– За святото евро!
– За пазара!
– И за Църквата!

Тази вечер всички участници в срещата си тръгнаха щастливи. Някои хванаха пътя към скъпите си вили, други към яхтите, трети към новините, където щяха да обяснят, че цените растат заради външни фактори и слънчевата активност.

Още политическа сатира от автора:

Шофьори от градския транспорт искат да работят за два пъти по-ниски заплати

От САЩ пак пратили грешна платка за нашия F-16

Ванга казала: "България ке се оправи, кога приеме еврото!"

Религия и Биология се сбиха в училище, падна свидна жертва