Хайде малко да се зарадваме и на „чужденците“

Семен Новиков е първият олимпийски шампион за България в Париж 2024

Ключови думи: Семин Новиков, новини, Олимпийски шампион, България, Париж 2024

Какви са "тия", които печелят медали за България, те не са никакви българи. Подобни фрази се чуват все по-често в пространството и добиват все по-голяма популярност около форум като Олимпийските игри.

Много често именно по това време, когато са събитията с най-голяма стойност, излизат и доста хора, които търсят начин да направят така, че дори когато има успехи, те трябва да бъдат принизени до нулата, че и под нея. Когато няма резултати - тия не стават за нищо. Когато има резултати - тия са чужденци, не са наши. Както се казва, няма угодия за нашия изтерзан народ. Ние никога не сме доволни. Ако сме първи - наредено е, ако сме последни - некадърни сме. Ще дойде ли някой ден, когато да кажем - браво, свършили са някаква работа, поздравления. Уви, не се очертава.

Разбираемо е, че на всеки от нас ни се иска медалите да идват от нашите хора, от близките и роднините ни, от приятели от детинство и хора, които познаваме. А не от такива, които дори не могат да говорят български език. Но истината е, че с това вече трябва да се свиква. Защото спортът стана глобален бизнес, а твърденията за честта и знамето почти отиват в сянка, дори в забрава. И не, не е хубаво. Не бива да се свиква така, защото най-лесно е да си "купиш", както правят големите държави.

Погледнете дори Сърбия, която толкова често се дава за пример. Дори там има натурализирани в различни спортове. Какво да кажем за Турция и тяхната атлетика или пък за Гърция и баскетбола им? Та Георги Помашки прави Тентоглу двукратен олимпийски шампион, но никой не казва - треньорът е българин, да не признаваме този успех...

В този ред на мисли както треньорите ни могат да са от чужбина, така и спортистите по същия начин. Погледите най-често се вторачват към борбата, където наистина преливаме от иностранци. Но замислете се - кои стават борци? Обикновено са хора от малките градове и села, чиито деца тръгват по техните стъпки. Ала такива вече почти не останаха. Селата се обезлюдиха, градчетата също отиват в тази посока. Няма откъде да дойдат въпросните борчета, които да наречем следващия Вальо Йорданов.

В големия малцина си дават децата на борба и какво остава - или от чужбина, или да закрием спорта. Това са двете опции. Натам вървим и в други спортове. Франция, Англия, Германия - те са си решили проблема, защото не натурализират, а събират от бившите колонии, които имат паспорти готови. Ние няма откъде. Колко французи, ама истински, има в националния им по баскетбол? Но какви са в очите на местните - французи? Защо не можем и ние да преглътнем това его или пък да намалим омразата и да се зарадваме. Да, тези успехи са от чужденци, но са за България! И утре, когато Хавиер Ибаниес или Семен Новиков са прославили себе си и страната, те могат да са добър пример и малки деца все пак да си кажат - и аз искам да съм шампион. По-добре с тях, но медалисти, отколкото изобщо без никой и да закрием изцяло спорта ни!

Източник: Тема спорт