Мъж е с отрязан крак и постройки са запалени след масов бой в Раднево
Състоянието на двама от пострадалите е тежко, а са здравно неосигурени
Жестока разпра на група от седем мъже и една жена прати в болница в много тежко състояние двама от участниците в боя. Това съобщават от ОДМВР-Стара Загора, цитирани от БЛИЦ.
На 19.07.2024г. в 18:33 часа, в РУ-Раднево е получен сигнал за сбиване в гр. Раднево. На място незабавно е изпратен полицейски екип. Установено е, че около 18:30 часа е възникнал скандал между няколко лица - от една страна двама мъже на 45 и 34 години и от друга страна мъже на 25, 19,27 и 44 години, младеж на 17 години и 41-годишна жена.
Скандалът е прераснал в сбиване, при което са пострадали 45-годишния и 34-годишния мъже, които са настанени в болнично заведение.
В резултат на предприетите незабавно оперативно-издирвателни мероприятия на полицейските служители, участниците в сбиването - мъжете на, 25, 19, 27 и 44 години, 17-годишният младеж и 41-годишната жена са задържани за срок до 24 часа.
В резултат на конфликта са били запалени постройки, пригодени за живеене на част от участниците в сбиването, които са били угасени и няма пострадали от пожара.
Работата по случая продължава в рамките на започнати две досъдебни производства по чл.128 и по чл. 216 от НК под надзора на Районна прокуратура-Стара Загора.
Директорът на УМБАЛ " Проф. д.р. Стоян Киркович" проф. Йовчо Йовчев обясни, че състоянието на пострадалите е тежко - 34 годишният мъж е в интензивно отделение с отрязан крак, а вторият на 45 години е с прорезни рани по крайника.
И двамата здравно неосигурени.
Секс за 150 лв. на час: Шокиращи разкрития по делото за клуба „Силикон“
Веско Маринов вдигна цената, вече струва 12 хил. лева
Граничен полицай простреля човек
Испания легализира половин милион мигранти, за да попълни недостига на работна ръка
Това е най-евтината туристическа дестинация в Европа, нощувката е максимум 40 евро, а бирата - 2 евро
Петима са задържани след акцията в дома на Ицо Папата в Костинброд
По 6 часа и 39 минути на ден прекарваме в интернет показват последни данни
Външното министерство на РСМ към България: Бъдете партньор, не рецензент в европейския диалог
Не наркотиците, не алкохолът – мълчанието: защо едно дете се обеси преди бала си
Премиера на късометражния филм „Нас, които ни няма“ на 1 февруари в НХК
Войната на пътя няма край: Нов ужас до Телиш
В Иран обесиха мъж, обвинен в шпионаж за Израел
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.