Мъж е с отрязан крак и постройки са запалени след масов бой в Раднево
Състоянието на двама от пострадалите е тежко, а са здравно неосигурени
Жестока разпра на група от седем мъже и една жена прати в болница в много тежко състояние двама от участниците в боя. Това съобщават от ОДМВР-Стара Загора, цитирани от БЛИЦ.
На 19.07.2024г. в 18:33 часа, в РУ-Раднево е получен сигнал за сбиване в гр. Раднево. На място незабавно е изпратен полицейски екип. Установено е, че около 18:30 часа е възникнал скандал между няколко лица - от една страна двама мъже на 45 и 34 години и от друга страна мъже на 25, 19,27 и 44 години, младеж на 17 години и 41-годишна жена.
Скандалът е прераснал в сбиване, при което са пострадали 45-годишния и 34-годишния мъже, които са настанени в болнично заведение.
В резултат на предприетите незабавно оперативно-издирвателни мероприятия на полицейските служители, участниците в сбиването - мъжете на, 25, 19, 27 и 44 години, 17-годишният младеж и 41-годишната жена са задържани за срок до 24 часа.
В резултат на конфликта са били запалени постройки, пригодени за живеене на част от участниците в сбиването, които са били угасени и няма пострадали от пожара.
Работата по случая продължава в рамките на започнати две досъдебни производства по чл.128 и по чл. 216 от НК под надзора на Районна прокуратура-Стара Загора.
Директорът на УМБАЛ " Проф. д.р. Стоян Киркович" проф. Йовчо Йовчев обясни, че състоянието на пострадалите е тежко - 34 годишният мъж е в интензивно отделение с отрязан крак, а вторият на 45 години е с прорезни рани по крайника.
И двамата здравно неосигурени.
Лятна селекция смарттелевизори на лизинг от 8,50 лв. на месец от А1 през юли
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.