Прокуратурата поиска по-ниски изисквания към работата си

Ключови думи: Прокуратура, Наказателно-процесуален кодекс, доказателства, дело, съд

Прокуратурата настоява за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще занижат изискванията към нея и ще я улеснят при събирането на доказателства и внасянето на дела в съда. Идеите бяха представени от говорителя на главния прокурор Сийка Милева и зам.-главния прокурор Красимира Филипова.

"Всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства води до тяхната негодност. Това значително усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за автора на престъпленията и вината му", оплака се Филипова. Тя обясни, че много от действията по разследването са неповторими и затова веднъж допуснати, нарушенията са фатални, пише Лупа.

"Предлагаме не всяко нарушение да води до негодност на доказателствата. А само когато са съществени или има съмнения за достоверността на тези доказателства", допълни Филипова.

Следващото оплакване на прокуратурата е, че сега българският стандарт изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за разкриване на истината, за да внесе делото в съда. Сравнителният анализ показвал, че в други държави това не е така.

"Целим да се освободим от тези изключително високи изисквания", посочи зам.-главният прокурор. Тя даде за пример как във Франция изобщо не е необходимо прокурорът да е убеден, а само да има сериозни и съгласувани доказателства. В Италия действал т.нар. автоматизъм – когато има доказателства, тогава внася делото в съда.Филипова посочи и твърде многото изисквания към обвинителните актове - "изисква се детайлност, сложност. Има такива обвинителни актове, които наброяват стотици и хиляди страници. Което затруднява изготвянето им и поставянето на основните въпроси пред съда", посочи тя. Според прокуратурата обвинителните актове трябва да са по-опростени и с по-малко детайли.

"Фактите да се излагат в по-опростена форма, без сериозен анализ и аргументация на доказателства", посочи още заместничката на Иван Гешев.

По думите ѝ международните стандарти изискват само обвиненият да е запознат с характера и причините за обвинението. Във Франция формално изготвяне на обвинителен акт се изисква само за най-тежките престъпления. В Германия не се изискват детайли, не се описва начинът на извършване на престъпленията - без излишни коментари и подробности. По същия начин е и в Италия, обобщи Филипова. В отговорите си на въпросите на евродепутатите от групата в ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права, която е част от комисията ЛИБЕ, ръководството на прокуратурата се оплака от формалния процес в България.

"Въпреки постигнатия напредък и постигнатите резултати, прокуратурата на продължава да се сблъсква със специфични трудности при разследването и повдигането обвинения за престъпления за корупция. На първо място те са свързани със законодателството. Наказателният кодекс е приет през 1968 г., в условията на социалистическата социална система и плановата икономика. Въпреки десетките си изменения той не отговаря в достатъчна степен на новите социално-икономически условия. Към това трябва да се добави изключителният формализъм на НПК, което значително усложнява наказателното производство и го прави трудно както за прокурорите, така и за разследващите органи", пише в отговорите.

И се допълва, че в обвинителния акт прокурорът трябва да пресъздаде обстоятелствата до степен, че самият той е бил свидетел на престъпното деяние, което е неразумно високо ниво на детайлизиране. Стандартът за доказване по наказателни дела в България е най-висок в целия Европейски съюз, твърди още прокуратурата.