×
Политика Общество Общини Спорт Разследване

Управител:
Веселин Василев, email: [email protected]

Главен редактор:
Катя Касабова, email: [email protected]

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Категории
Вашият сигнал Връзка с Флагман
Накратко
НА ЖИВО

Краят на Америка и хаосът в света след това


Краят на Америка и хаосът в света след това
Доналд Тръмп оглежда разгромената частна и публична собственост след погромите на „Антифа“ и „Животът на черните е важен“, Кеноша, Уисконсин, 1 септември 2020 г.
05 Септември 2020, Събота, 18:44 ч.
Автор: Божидар БОЖКОВ

Свидетели сме на агонията на най-великата империя, която се е раждала някога в света. Затова и последствията от изчезването ѝ ще са също толкова огромни и осезаеми за всеки човек на планетата

Ако на света, освен САЩ, съществуваше още една толкова силна империалистическа държава, която за удобство нека кръстим Големи Американски Щати (ГАЩ), а тя се управляваше от либерали глобалисти, задкулисно направлявани от знайни и незнайни 80 - 90-годишни банкери-милиардери и спекуланти, този текст щеше да е твърде кратък. Защото за всички би било пределно ясно какво би последвало. ГАЩ щеше да впрегне цялата си пропагандна машина, за да обрисува САЩ като диктатура, президента ѝ – като тиранин, узурпирал властта, а народа – като угнетен и потиснат. „Независимите“ медии на ГАЩ щяха денонощно да облъчват целия свят с репортажи как диктатора на САЩ тъпче собственото си население, обрича го на глад, смачкал е опозицията, унищожил е демокрацията и е поставил огромно препятствие пред най-свидните за всяко живо същество американски (или евроатлантически – зависи в коя точка на света се каканиже пропагандата) ценности.

На втори етап на САЩ щяха да бъдат наложени брутални икономически санкции, които биха съсипали икономиката ѝ и оставили милиони хора без работа, без продукти от първа необходимост и лекарства. Но пък глобалистичното правителство на ГАЩ щеше да обяснява, че те са насочени само към тиранина и неговия режим (режим е любима дума на либерал-глобалистите, с която неизменно описват правителства, които не обичат да им се подчиняват) и целят да го омаломощят, с което да се помогне за светлото бъдеще на населението в диктаторската държава. Всичко това щеше да се случва паралелно с наливането на милиони ГАЩ-ови долари чрез фондацията „ГАЩ за САЩ“ в банковите сметки на агенти за влияние, продажни медии, подкупни елементи и обикновени престъпници от САЩ, обединени в десетки НПО-нца, готови за пари да вършат всякакви конспиративни и публични мерзости, които да подкопават държавността в родината им. Разбира се, официално видимата част от тези пари щеше да бъде дефинирана като финансова помощ за демократичните процеси и свободните медии. ГАЩ щяха да намерят с лекота и подходяща кукла на конци - също за удобство нека я наречем Говейдо - която да обявят за демократичен лидер на САЩ. Всички васални на ГАЩ държави тутакси щяха да признаят неизбирания никъде и от никого (освен от ГАЩ)

Говейдо за единствен законен президент на САЩ.

Ако САЩ нямаха ядрено оръжие, накрая ГАЩ щяха да пратят „демократични“ бомбардировачи, които да пускат цивилизационни и евроатлантически бомби, докато „диктатора“ на САЩ не капитулира. Но понеже САЩ е ядрена държава и може да отвърне силно, наместо с бомби, демокрацията щеше да бъде наложена от местното гащово посолство с цветна революция. Може би и със снайперисти, които, скрити по тавани и балкони, щяха да отстрелят някой и друг демократичен митингуващ, чиято кръв да служи за фон на героичните репортажи за свалянето на „диктатора“ по „независимите“ медии на ГАЩ. Светът щеше да папагалства, приветствайки окончателната победа на демокрацията (и евроатлантизма) в САЩ.

Думите на Цицерон „Еплурибусунум“ (От многото-единствен) основателите на САЩ са избрали за девиз на бъдещата империя. Те твърде много са се блазнели от идеята, че Америка ще е по-добрият вариант на Древен Рим.

Само че на нашата Земя си нямаме друга такава мощна империя. Описаният конфликт се случва вътре - в единствените Съединени Американски Щати. Той вече е достигнал психиатрични нива и дава изгледи, че ще продължава да се засилва до точката на кипене. Такъв конфликт не отмира от само себе си. Не се решава с избори. Една срещу друга са се изправили две напълно противоположни сили с две несъвместими идеологическо-финансови концепции за империята и подчинения от нея свят. Финансовият интернационал, обединяващ едри банкери и спекуланти, срещу привърженици на старата силна държава, в чиито редици са националната индустрия (по-скоро това, което е оцеляло от нея) и армията. Но светът възприема това като конфликт на

глобалисти срещу консерватори.

Първите не признават страни, нации, религии и държавни интереси. Дори и правото на живот не признават – харесват хората абортирани още преди раждането им. Или направо незаченати – в най-разнообразни семейства от същества с по 30 и 40 пола. А ако случайно все пак се стигне до раждане на дете, те го искат сресано по техен образец още в детската градина – затова се измислят най-разнообразни Стратегии и Истанбулски конвенции.

Глобалистите само са инсталирали офисите си в Америка, защото така им е най-удобно, но за тях единствената родина са пачките долари, а единствената идеология – постоянното им трупане. Те са типични представители на последния стадии на капитализма – консуматорския империалистически глобализъм.

Консерваторите също се кланят на парите, но за тях и родината е свята, а националната принадлежност – не по-малко важна от купюрите долари. И едните, и другите имат имперски поглед към света. Те го харесват смачкан и подчинен. И глобалисти, и консерватори приемат за единствени истински съюзници само онези страни и народи, които им стоят с приведена глава и изпълняват спуснатите заповеди. Но идеологиите им са достигнали момента на пълна несъвместимост, което или ще взриви държавата отвътре под формата на гражданска война. Или ще я доведе до по-малко или повече мирен разпад. А може би и двете вкупом. Друго решение за Америка вече няма. Като измерение на непоносимост, това е все едно конфликт на болшевики с бели в революционна Русия; на партизани срещу царски правителства в преддеветосептемврийска България; на комунисти срещу нацисти в преддверието на Третия райх; на републиканци и франкисти в Испания; на революционния средновековен ислям срещу светската власт в днешния мюсюлмански свят.

Изглежда като битка между две идеи, но историята учи, че всъщност сме свидетели на последния стадий от развитието на всяка империя. Най-просто казано, той настъпва тогава, когато империята е завзела всичко възможно, стигнала е предела и няма накъде повече да се разширява, поради което няма как вече да прехвърля своите собствени системни противоречия навън. Така те започват да я разяждат отвътре и в крайна сметка я убиват.
Нещо подобно, но в по-умален мащаб, се е случило с Римската империя. Рим постепенно е овладял всички територии на Изток, което го е превърнало в пълновластен стопанин на цялото Средиземноморие. Така той е притежавал почти неограничени ресурси във видимия и известен за онези времена свят. В центъра на империята са постъпвали пари, роби и стоки в огромни количества. В рамките на тази глобализирана икономика, обезпечавана със силата на военното господство, местното римско население - в самия имперски център - останало практически безполезно и неконкурентоспособно. То се разорило и превърнало в непотребен плебс. Обществото се разделило на две крайно антагонистични части – плутокрация, потънала в разкош, и лумпени. По тази причина - от някога блестяща република, Рим се изродил в политическа диктатура. А за да се държи плебсът далеч от мисълта за бунтове, бил подхранван редовно с „хляб и зрелища“. Но подобна система не може да е устойчива и вечна. В крайна сметка Римската империя потънала в интриги и се разпаднала.

Победителите в конкурса за здрава американска нация в категорията „Голямо семейство“, Тексас, 1925 г. Всеобщата разюзданост, отричането на семейството, като една от базовите морални ценности, върху които пионерите са основавали някога империята, са част от нейния край, пише британският военен деец и историк сър Джон Глъб.

Сравненията между Древния Рим и САЩ са съвсем уместни, защото още при създаването ѝ основателите на Америка може би са си я представяли като по-добрия вариант на Рим. Видно е, че са се блазнели от всякакви аналогии с предишната империя: гербът, латинският девиз, Капитолия, сенатът… Така че – по аналогия с Рим - да се направи Америка, затънала в плутокрация и плебс, в „хляб и зрелища“, отново велика е абсолютно невъзможно. В мига, когато империята вече не е в състояние със силата на оръжието да кара целия останал свят да храни нейния плебс, тя ще рухне. Този момент вече настъпи. Затъването на САЩ в санкции срещу всички е именно отмъщението на империята срещу непокорните, които не искат да са суровинен придатък.

Но има и още две неща, които правят

края и на Рим, и на САЩ особено тъждествен.

Първото е свързано с безкрайното забогатяване на отделни представители на империята. Когато започва залезът ѝ, някои плутократи стават по-богати от самата държава. Такъв пример в Древен Рим е император Октавиан Август. В „Делата на божествения Август“ (http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/ResGestaeDiviAugusti/ResGestaeDiviAugusti.htm?fbclid=IwAR2ZmWohuL_hSydkWPykkb4JLhVvot518gmuzRovf_4P1ubcxXTXQdMnaY0), най-известният препис от които е Анкирският паметник, той се хвали, че де факто богатството му е по-голямо от това на обширната Римска империя - той лично налива собствени пари в хазната и (нещо още по-характерно, заради аналогията) - раздава социални помощи на лумпенизираното римско население. Сравненията с Бил Гейтс, който налива от своите пари, за да създаде ваксина за обикновените хора; с ИлонМъск, който плаща за американските космически изследвания; с Джордж Сорос, сам описващ себе си като филантроп, винаги готов да изпрати милиони долари на тази или онази обществена организация – все неща, които в своя залез американската държава вече не е в състояние да прави сама, са просто покъртителни.

От друга страна, катализатор за окончателната смърт на Римската империя са двете доубили я чумни епидемии – Киприяновата от средата на III в. сл. Хр. и Юстиниановата чума от IV век. Ако вирусът Ковид 19 успя да разклати сериозно Америка, превръщайки още милиони американци в беден и непотребен плебс, то не по-малко силният „вирус“ „Флойд 20“ (каламбур от името на Джордж Флойд), пробудил плебса към бунтове, е на път да я доубие.
Свидетели сме как глобалистичният капитализъм се срива навътре, поради натиск, който възниква от неговата собствена логика. Историците, разбира се, имат по-обширен поглед върху всичко това. Те разделят живота на една империя на между пет и десет стадия. В своето есе „Съдбата на империите“ от 1978 година (http://www.thegreatstory.org/glubb.pdf), където за пример той взима Британската, покойният английски генерал и политик сър Джон Глъб е описал най-важните шест. Той не просто е видял с очите си, като част от военната ѝ машина, залеза на Британия като имперска сила. Неговият труд е особено интересен сега, защото, за разлика от останалите томове на другите историци, разглеждали подобни теми, описва онова, което към днешна дата най-точно се припокрива с близката и по език, и по дух, и по манталитет Америка.

Настоящата империя наблюдава останки от предишната... Държавният секретар на САЩ Джон Кери и посланикът на САЩ в България МарсиРийс разглеждат римските руини зад сградата на българското президентство, 15 януари 2015 г.

Началото поставят основатели на държавата. Вторият стадий е ерата на завоеванията, в която империята се доказва и установява като такава. Разширила се достатъчно, тя преминава в третия си етап – разцвет на търговията, експлоатация на поробените територии, превърнати в източник на почти безплатни суровини. Четвъртият е ерата на благоденствието, което прави империята притегателна сила за другите народи, стремящи се да имигрират в обетованата земя. Петият – епохата на разума, време на всякакви научни, географски и технически открития. Шестият – декадентство, водещо до упадък.

За декадентството, според Глъб, отделно са характерни девет особености. И деветте лесно могат да се забележат днес в САЩ:

1.    Огромен приток на безполезни имигранти в империята, които не просто не спомагат с нищо за нейното развитие, а са в тежест. Те не се интегрират в основното население, с което започват да разрушават единството на страната. В Америка такава имигрантска тежест са почти всички общности, оформили се със своя субкултура, живеещи компактно, нежелаещи да се интегрират по никакъв начин – и далекоизточни народи, и мюсюлмани, и негри, но най-вече латиносите, срещу които Тръмп се опитва всячески да се бори. Дори със стена на границата с Мексико.
2.    Непримирими вътрешнополитически противоречия.Противопоставянето между републиканци и демократи е достигнало връхна точка, която не предвещава нищо добро.
3.    Тотална корупция във висшия държавен елит. Течащите от Украйна през цялата 2020-та година записи с гласа на кандидата на Демократическата партия за президент Байдън напълно се вписват в тази точка.
4.    Всеобща разюзданост, загърбване на базовите морални ценности, върху които пионерите са основавали някога империята. Наместо тях на обществото се предлагат примитивни зрелища. Тук отделяме специално място за всички ЛГБТ-та, гей паради, МИТУ-та, Биг брадъри и техни подобия.
5.    Огромно социално неравенство. Всяко предградие, всяко негърско гето и квартал с латиноси са добре дошли като потвърждение на тази точка.
6.    Взрив на държавния дълг. Коментарът по отношение на САЩ е излишен.
7.    Бързо нарастване броя на бедните. Дори много български имигранти там могат от личен опит да потвърдят това.
8.    Рязко засилване влиянието на жените във всички сфери на обществения живот, и на първо място – в политиката. Тук Джон Глъб описва пагубното влияние на жените върху развитието на всяка империя, без да подозира, че още преди 42 години все едно е обрисувал Америка от 2020-та с най-яркитеѝ женски образи - Нанси Пелоси, Хилари Клинтън и декламиращата с ремсистки плам прогресистка Александрия Окасио-Кортес.
9.    Бурно печатане на пари. За Джон Глъб всяка империя стига до момент, когато фабриката за пари работи на пълни обороти и суми, които по никакъв начин не са обезпечени, но пък са толкова големи, че дори не могат да се изрекат, се разхвърлят във всякакви посоки. Това, заедно с огромния дълг, води до надуването на балон, който неизбежно се пръска.
Според Глъб,

средният живот на една империя е 220 години.

САЩ са на този свят вече 244.

Статуя на Джордж Вашингтон е съборена от протестиращи от крайно-лявата групировка „Антифа“ и последователи на движението „Животът на черните е важен“, Портланд, Орегон – 18 юни 2020.

От случилото се с предишните империи можем да съдим за малка част от това, което ще последва след изчезването на САЩ. Останалото ще е плод на логическа мисъл и предположения, тъй като за първи път в историята си светът наблюдава агонията на чудовище, което е подчинило не просто съседните територии или един континент, а цялото земно кълбо -„Пакс Американа“ е буквално пренаселен. И за първи път около тази агония не дебне следващата империя, която да прибере плячката. Да се смята, че мястото на САЩ ще бъде заето от немощната Русия или от Китай – фабриката за играчки и други джунджурийки на сегашния хегемон, която ще бъде изключена след смъртта му, е наивно.

Мнозинството от земното население дори не разбира, че това е системен имперски проблем, който води към гибел. Пропагандаторите и платените кречетала на империята – даже в момента, продължават да повтарят, че имаме просто дребен политически бъг, който, след изборите наесен, ще бъде поправен и господарят отново ще влезе във форма, за да командва земното кълбо.

И наистина – отдалеч, въпреки вътрешния хаос и непримирими противоречия, за страничния наблюдател САЩ продължават да имат контурите на благоденстващ господар с хитлеристки амбиции към света. На фона на разрастващите се бунтове, насилие, гаври с паметници, окупирани градски площади, ръководството на Империята, неспособно да се справи с всичко това у дома, продължава да се опитва да разхвърля проблема навън, налагайки нови и нови санкции към този или онзи „непослушко“ по света и да размахва пръст на всички държави, които не се подчиняват.

За това измамно впечатление има две причини. Те са свързани с обществената и политическа инерция. Обществото е обладано от тънката, префинена имперска пропаганда. Тя е дестилирала най-доброто от пропагандата на предишните империи, облякла го е в лъскава обвивка и го е втъкала у хората като наркотик, от който те сами да искат още и още. Но малцина го разбират, именно защото това не е нито османска, нито фашистка, нито съветска, а много по-изкусна и умела от пропагандата на която и да е друга диктатура, властвала някога по света. Тя вплита иначе лигавия имперски английски език в мозъчните клетки на хората още от раждането им и те го възприемат като дори по-красив и елегантен от техния майчин. Оттам тя елегантно втълпява на всички да мислят, че да слушат англоезична музика, да ходят само на американско кино, да им идва отвътре да емигрират в Империята, за да обезкръвят родината си е плод на тяхното собствено желание, на тяхната собствена воля, а не е вменено отвън действие, постигнато чрез изкусните лостове на пропагандата. Затова и огромното мнозинство от хората така и не разбира тази умела манипулация. Затова и този текст би бил неразбираем за онези, които пропагандата отдавна е успяла да моделира по свой образ и подобие.

В политически план инерцията е натрупана с не толкова ласкави и мили примери. Не просто не съществува държава, в която САЩ да не са се намесили, или конфликт, в който да не са участвали (а в повечето случаи – сами да са разпалили). Няма политически лидер, дори на уж приятелски държави, който нейните служби да не са поставили на прицел и проследяване. Последното, след разкритията на Едуард Сноудън и на „Уикилийкс“, е публичен факт.

Затова колкото

ярък и взривоопасен може би ще е краят на САЩ,

толкова внушителни ще са отекващите след него финансови, политически и революционни щорм и хаос по цялата планета.

Макар още сега, преди основните събития там да са се случили, мнозина анализатори да твърдят, че процесите в Америка и без друго отдавна им били ясни, те ги били прогнозирали преди години, цитирайки някакви си неизвестни за обществеността „авторитети“, които още десетилетия назад се били изказвали по темата, има само трима души в целия свят, които ясно и точно достатъчно много време преди 2020-та посочиха настоящата година като последна в съществуването на САЩ. Ще е честно да напишем имената им, преди анализаторите спекуланти да са започнали със задна дата да се пъчат като големи прогнозисти и познавачи.

Първият е норвежкият социолог Йохан Галтунг. Той никак не е случаен човек и думите му трябва да се взимат много насериозно. Още през 1980 година Галтунг прогнозира с точност, че Съветската империя ще се разпадне през 1991 г. Но, преди да дочака тази дата, през 1990-та той вече бе публикувал статия, в която прогнозира и края на Американската империя през 2025-та. Веднага след избирането на Джордж Буш-младши и започнатата от него война срещу Ирак, Галтунг обяви, че точно този президент и обявяването на точно тази война ще костват 5 години от живота на САЩ. Така на 28 януари 2004 той публикува труда си „За упадъка и края на Американската империя“ (http://www.oldsite.transnational.org/SAJT/forum/meet/2004/Galtung_USempireFall.html), в който еднозначно посочва 2020-та като последната година в историята на Империята САЩ. Галтунг прави разлика между американската империя и американската република. Той допуска, че в мига, когато империята рухне, както е станало някога с Англия, това може да се отрази благотворно на свитата в по-малка територия република.

Норвежецът обяснява всичко с математика и социология, но е допустимо да се вярва, че си помага и с капка астрология. Това, че го премълчава, е обяснимо, защото днес астрологията е превърната от булевардната преса в посмешище. Но някога астрологичните папирусови ръкописи са заемали огромна част от основния фонд на легендарната Александрийска библиотека. А Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия, които са работели там, са знаели много добре какво трябва и какво не трябва да съхраняват.

Другите двама, посочили конкретно 2020-та като годината на смъртта на САЩ, са именно едни от най-добрите съвременни мунданни (от латинската дума „мундо“ - свят) астролози – руснакът с немски паспорт Павел Глоба и украинецът Константин Дараган.

През 1998 година Глоба публикува статия как ще изглежда светът в следващото столетие. Части от нея той цитира и в предаване, което бе излъчено на 15 февруари 2016 година (https://www.youtube.com/watch?v=FjtQuiz2uZw). „2020 ще стане повратна година за целия свят“, казва той.

За разлика от по-фрагментарния Глоба, Дараган публикува труд, в който подробно и достатъчно мотивирано обяснява защо и как ще се случат събитията в САЩ. От десет години той поддържа своя интернет страница, където винаги през декември пише астрологично-политическа прогноза за предстоящата година, а на всеки следващи 6 месеца прави рекапитулация на това, което е познал. Реално е познал около 90% от прогнозираното.
На 18 април 2018 година той публикува „Границата на Козирог“ (https://www.astrology-online.ru/comments-18-04-2018.shtml).В текста прави астрологичен разрез не просто на Америка, но на основните ѝ центрове на могъщество – Федералната резервна система, печатаща безконечните купюри, които после целият свят ползва; Нюйоркската фондова борса, която диктува котировките на света; Обществото на илюминатите (онези, у които пропагандата е втълпила карикатурно възприятие на това име, могат да погледнат историята му в Уикипедия и останалата профилна литература) и основните лица в него – братята Ротшилд; американският държавен глава; НАТО. Изводът му: „През 2019-2021 години се очаква мащабна световна криза, център (и източник) на която ще е англосаксонският глобалистичен проект. Невъзможно ще е да се премине през тези години без загуба на властта и влиянието, без сериозни финансови сътресения, без принудителни структурни изменения и болезнен разпад у свързаните с този проект страни и организации. Твърдо може да се прогнозира, че между 2019 и 2021 години ще се случи фактическият крах на глобалистичния проект.“ А през декември 2019-та допълни: „САЩ ще са главният източник на новини в следващата година и център на предстоящите световни промени. Еднозначно и уверено може да се прогнозира сериозна и системна политическа криза с последствия, не просто политически, но и икономически, за много години напред.

Намираме се в края на цяла епоха

и, благодарение на тази страна, през 2020-та ще стане ясно защо това е факт.“
За да предположим как ще изглежда светът след края на Америка, трябва още веднъж да си дадем ясна сметка що за империя си отива. За разлика от нейните предшественици, поробили и ужасили другите народи с насилие, идеолозите зад Океана винаги поставяха бомбите на втори план, само ако преди това не успяваха да въздействат със своето най-главно оръжие - лъскавия морков. Те бяха извлекли основните изводи от провалите на предишните империи и бяха опаковали ненаситната си агресия в бляскави идеологеми и продукти, които с лекота се поемаха от подчинените народи. Покорените доброволно пожелаваха мозъците им да се промият до степен да искат още и още от лъскавия имперски диктат. Светът пак е окупиран от имперски войски, които са навсякъде, както е било и при предишните свръх държави. Някъде окупаторът плаща наем, но на други места, както в България, той се е настанил съвсем безплатно. Но и при едните, и при другите, присъства като Бог – местните закони не важат за него. Ако имперски окупаторски войник извърши престъпление, съдилищата на окупираната територия нямат право да го съдят.

Привърженикът на Тръмп – Аарон Даниелсън, е застрелян в Портланд, Орегон, от активист на „Животът на черните е важен“ по време на сблъсък между „Блек лайвс матър“ и групировките от бели поддръжници на сегашния президент "Горди мъже“ и "Патриотична молитва“, 29 август 2020. Стълкновенията и бунтовете по цялата територия на САЩ избухват всекидневно като тренировка за това, което предстои след изборите там.

За разлика от предишните империи, сега промивката на мозъци е достигнала висша степен – народите сами са поканили окупатора да заповяда и да разположи оръжията си, с които да ги окупира, защото витиеватата, но бляскава обвивка на т. нар. евроатлантически ценности, прогласява, че той не им носи господство и подчинение, а спасение.

Ето така светът стигна до положение, в което днес никой не приема езика на окупатора, неговото кино, музиката му, пълните с ракови съставки сандвичи, които никога не се развалят, газираната му кафеникава напитка с кофеин (чието точно съдържание е всъщност имперска тайна), лотарията Зелена карта (суспендирана в момента от Тръмп), оскарите му, дори размахващите пръст американски посланици във всяка държава – а всичко това са най-важните тоталитарни пипала за подчинение на света - като различните елементи на имперския диктат. Напротив – за огромни части от народите по земята всичко това е ценност, пътеводна светлина, пример за подражание, нещо, към което всеки трябва да се равнява. А американските посланици и техните наставления, често граничещи с клоунади – най-мъдрите хора на земята, чиито нареждания всички ние трябва да слушаме и следваме. Да емигрираш в Америка и да зарежеш болните си близки в родината да умират изоставени и сами, лишавайки ги от деца и внуци, се възприема като напълно логична, дори драгоценна постъпка. Да се подиграваш на някогашните училищни бригади, които подсилваха икономиката на страната ти е съвсем нормално в имперския дневен ред. Затова пък с удоволствие и доброволно

да отидеш на бригада в Америка е несравнимо щастие,

гордост, за която мнозина с удоволствие дори плащат от собствените си пари. Да си беден балкански певец, от чиято музика в империята никой не се вълнува, но американски посланик да ти запее песента като буфосинхронист, не се приема за имперска бутафория, а като форма на висша благодат, посипала се по теб.

С прости думи - идеолозите на империята постигнаха своята най-важна цел спрямо покорените народи – да са нихилисти към своето, но да благоговеят пред имперското. Затова дори сега, когато Америка затъва в негърски бунтове, левоекстремистко насилие и смут; когато там нейното собствено население пали американското знаме, а градски пространства се обособяват като квазидържави, обявяващи независимост, огромната част от покореното население по света не може, не иска и няма да повярва, че империята си отива. По същия начин, по който през 1941 г. никой в Берлин и подчинените на Германската империя страни (например България) не би повярвал, ако някой им бе казал, че само след 70 години по улиците на имперската столица, наместо фрицове, ще размятат кълки и дупета гей паради, а външният министър (Гидо Вестервеле) ще се хвали публично, че е хомосексуалист, което ще се приема от либералните медии за по-важно в кариерното му развитие от неговите професионални качества.

Крахът на всяка отживяла времето си империя и основания от нея дневен ред винаги е съпътстван от хаотични и бурни процеси в политиката; сериозни кризи в икономиката; лидерски неволи за управлявалите до този момент величия, много от които изчезват не просто от политическата сцена, но и от земния живот; разрушаване на организациите, крепили имперското статукво до момента. Няма причини сега да бъде по-различно. Още повече, че началото на този процес бе даден от самата умираща империя. САЩ официално обявиха, че напускат Световната здравна организация, а с отказа си да назначат нови членове на Апелативния орган на Световната търговска организация на мястото на тези с изтекъл мандат, реално парализират дейността ѝ, като вероятна стъпка преди напускането и на тази глобалистична структура.
Денят Х, когато и последният земен жител ще е разбрал, че събитията в Америка са необратими и че световният жандарм се е срутил, най-вероятно ще е около 3 ноември – най-фаталната дата в историята на империята. Ще е нужно малко време, преди самите американци най-сетне да осъзнаят, че вече не живеят в богоизбрана държава, както пропагандата – още от ученическата скамейка – им е втълпявала. Че Господ всъщност има други планове за тях. Възможно е това да предизвика мигрантска вълна, не по-малка по мащаби спрямо познатата в момента от Азия и Африка, само че в друга посока – от Америка към по-спокойния свят. Най-вероятно начело на тези мигрантски редици ще са довчерашните имигранти в самите Съединени щати – те имат добър опит как, заради личния интерес, набързо се сменя родина.
В същия този ден Х служителите на ООН ще се евакуират през глава от Ню Йорк, а световната организация, която глобалистите също успяха да покорят с назначаването там на техния послушник Антонио Гутериш, ще спре да функционира. Много е вероятно Москва и Пекин лицемерно да предложат териториите си за ново седалище на ООН, но – поне в началото – държавите ще имат много по-важни задачи за решаване от 

спасяването на останките на стария световен ред.

Ако заличаването на съветската рубла, която дори в СИВ имаше ограничено влияние, след краха на СССР премина незабелязано, то изчезването на американската скъпоценност – долара, ще занули твърде много неща в света – банки, заводи, спестявания, цели държави. Подобен преломен момент, от чисто икономически, никак не е изключено да придобие политически и военни измерения. Какви ще бъдат те е трудно да се прогнозира, но борбата за ресурси и за разпределяне на плячката, изоставена от американския ястреб, няма как в обозримо бъдеще да не диктува дневния ред на света. Интересно е да се предположи и колко време в тази финансова буря ще успеят да устоят огромните държави, които с мъка биха могли да финансират отдалечените си територии. Дали почти готови страни, като Чечня, Татарстан, Башкортостан, Якутия, Тибет, Уйгурия и много други няма да използват създалия се хаос, за да постигнат отколешната си мечта за независимост?

За кратко планетата ни е много вероятно да заприлича на опасно място, където няма вече сигурност. Но това ще е измамно чувство, следствие от Стокхолмския синдром, вменен на човечеството, което изкусната пропаганда е успяла да накара да се привърже към своя окупатор и властелин.

Пред останалите без господар либерал-глобалисти в Европа вероятно ще настанат трудни времена. Може би дори революционни. Някои страни очаквано биха използвали случая, за да решат стари свои проблеми. Особено там, където досегашния хегемон се е намесвал грубо и безцеремонно – Сърбия с Косово, самото Косово с майка Албания, Сърбия и Хърватия с Босна, Китай с Тайван, но и Шотландия с Англия, а по принципа на доминото и останалите по реда си – Уелс, Северна Ирландия и остров Ман, каталунци с Испания, баски – с Испания и Франция, почти целият ислямски свят – с Израел, останал без основния гарант за съществуването си...

Какво ще се случи с НАТО без неговия основен гарант и донор е ясно. Но сложни години може би ще настъпят не просто за евровалутата, която, без задокеанския си покровител, ще осиротее, но и за самия европейски проект, създаден някога по сценарий и под вещата режисура на САЩ. Да се очаква, че ЕС ще се разпадне, е лекомислено. Още повече при злополучния пример на Великобритания. Наместо да се следва подобен изнурителен труд, свързан с кавги, политически, а вероятно скоро – при Брекзит без сделка в края на 2020, и финансови кризи, много по-лесно ще е ЕС да се неглижира, да се изпразни от съдържание. Да го има на книга, но в действителност той вече да не съществува практически. Никой да не се съобразява с неговите решения, а в момент на разрушителен финансов тайфун – след изчезването на американския долар, и никой да не си плаща годишната членска вноска.

Подобна организация, замисляна като ЕС, но с времето изоставена от членовете ѝ, съществува, макар и само на хартия. В началото на 90-те архитектите на разпада на СССР създадоха Общността на независимите държави, като негов наследник. Непримиримите противоречия между страните, напуснали Съветския съюз, с времето изпразниха от съдържание тази структура. В момента тя е куха и единствено на хартия. Няма причини подобна съдба да не застигне и ЕС. А това ще развърже ръцете на местни хегемони да се поблазнят от създалата се ситуация. Още повече, че няма да има кой да противостои в например оголена откъм българи Странджа или в населени с подходящо население Родопи. Приспивана цели 30 години с либерално-нихилистични песни България може да се събуди един ден доста неподготвена за подобен сценарий.

И черешката на тортата – всяка империя досега си е отивала в небитието, повличайки със себе си и налагания от нея лингва франка – езикът за всеобщо ползване. Днес никой, с изключение на определени служители на Ватикана и най-мотивираните лингвисти, не ползва латински език – основният в Римската империя. Немският, който в годините на Нацистка Германия е бил най-търсен в цяла Европа, бързо се е свил до няколкото държави, в които е официален. В рамките на последните 30 години можеше с просто око да се забележи как същото се случва с руския – той постепенно се изтикваше от всички държави, където Руската и Съветска империи го бяха наложили със сила. Този процес продължава и сега – с езиковия закон в Украйна, чиято задача е да изхвърли руския език и от страната. Предстои ни да го видим и в политическото развитие на Беларус, когато, след падането на Александър Лукашенко, новите власти – съвсем логично – решат да възстановят статута на беларуския език.

Залезът на английския вероятно ще е бавен, доста тромав, но неизбежен. Причина за това са мащабите, с които действаше Америка, и огромната инерция в развитието на света. В обозримо бъдеще, което ще обхване доста голям период и след нашия живот, английският език все още ще изпълнява задачата на лингва франка, докато новият световен ред не му намери съответен заместител.

Светът е така устроен, че никога не е търпял вакуум. Колкото и години да продължи предстоящата световна финансова криза, тя все някога ще свърши. Планетата ни ще се сдобие с нов ред, в който не е изключено икономическите анализатори - един през друг, да започнат да се отричат от венцехвалените в момента частна собственост и либерален пазар. Като една от причините за предстоящата криза, малцина ще са онези, които ще продължават да повтарят втръсналата мантра, че пазарът е велик, държавите не трябва да се месят в него, защото той притежава силата сам да излекува всичко. Никак не е невероятно новият световен ред да включва в себе си много дози социализъм. Но само бъдещето ще покаже как точно ще изглежда всичко това.

Защото неизбежно е в крайна сметка оцелелите държави да потърсят форма за установяване на ред. На подобие на Европейския концерт, опитал се някога да установи порядък в европейския и световен бардак след Наполеоновите войни. Преди обаче да се случи това ни предстои да видим какви измерения ще има бардакът, завещан ни от днешния, все още мърдащ, хегемон.


В категории: Политика


Димитровден е, зимата идва
Димитровден е, зимата идва 26/10/2020, Понеделник 07:09 0
България Всички новини
Искат карантина за Румен Радев, състоянието на Борисов е стабилно Искат карантина за Румен Радев, състоянието на Борисов е стабилно

Президентът се оказва контактен от първи ред на полския си колега Анджей Дуда

Изписан от болница пациент със задух почина на път към дома си Изписан от болница пациент със задух почина на път към дома си

Говорителят на УМБАЛ - Плевен Момчил Цветков разкри защо изпратили 76-годишния Тодор на домашно лечение

Близките на обявения за мъртъв дядо Руси от Сливен в шок, ще съдят лекари Близките на обявения за мъртъв дядо Руси от Сливен в шок, ще съдят лекари

Съпругата и синът на човека, който едва не бе погребан жив, разбрали по телефона за „възкръсването“ на „покойника“

Забраниха плановия прием и операции в болниците заради пандемията Забраниха плановия прием и операции в болниците заради пандемията

Рестрикциите ще важат до 30-ти ноември

327 с COVID-19, 9 са новите заразени в Бургас 327 с COVID-19, 9 са новите заразени в Бургас

Починалите за последното денонощие са 10

Телецът в капана на спомените, с малко пари може да постигне много Телецът в капана на спомените, с малко пари може да постигне много

Хороскоп за деня – 26 октомври 2020, понеделник

Турски учени обясниха защо мъжете си падат по пищни дами Турски учени обясниха защо мъжете си падат по пищни дами

Интересът на представителите на силния пол към пълните госпожици е вързан с храната преди всичко

Студент от Тракийския университет "пори" улиците на жк. „Лазур” надрусан с канабис, ето какво му се случи Студент от Тракийския университет "пори" улиците на жк. „Лазур” надрусан с канабис, ето какво му се случи

Младежът е спипан по ул. „К. Величков”, до блок 15

Какво означават целувките на мъжете на различните места Какво означават целувките на мъжете на различните места

Видовете целувки подсказват много неща

Какви сте в леглото според любимия ви цвят Какви сте в леглото според любимия ви цвят

Кой е вашият любим

Най-възрастната англичанка почина на 112 години Най-възрастната англичанка почина на 112 години

Джоан е имала бурен, изпълнен с приключения живот

Луксозен курорт ви дава $100, за да го посетите Луксозен курорт ви дава $100, за да го посетите

В Гленууд се намира най-големият минерален басейн в света

Извънредно положение в Испания до май 2021 година, въвеждат вечерен час Извънредно положение в Испания до май 2021 година, въвеждат вечерен час

"Ситуацията, през която преминаваме, е екстремна. Реалността е, че Европа и Испания са залети от втора вълна на пандемията", подчерта Санчес

 

Втората ковид-вълна пак затваря Италия Втората ковид-вълна пак затваря Италия

Спортните зали, кината и театрите хлопват врати до края на ноември, баровете и ресторантите ще работят до 18 часа, безредици избухнаха в Рим заради вечерния час

Снимката, която предрича края на пандемията Снимката, която предрича края на пандемията

Д-р Самер Шаиб от Дубай преживя най-емоционалния момент в кариерата си - новородено му махна маската

Медузите влизат в менюто на бъдещето Медузите влизат в менюто на бъдещето

Те ще заместят обичайните морски дарове

Китайско чудо: Автомобилът им достига 508 км/ч Китайско чудо: Автомобилът им достига 508 км/ч

SSC Tuatara, с цена от $1,9 млн., постави нов световен рекорд

Обама: Тръмп се провали тотално в COVID кризата Обама: Тръмп се провали тотално в COVID кризата

Осем месеца след началото на пандемията новите случаи чупят още рекорди, заяви екс президентът на предизборен митинг в подкрепа на Байдън

Извънредното положение във Франция до 16 февруари Извънредното положение във Франция до 16 февруари

Страната отчете рекорден брой на новите случаи на коронавирус

Властите в Северна Корея: Пазете се от жълтия прах от Китай, носи коронавирус Властите в Северна Корея: Пазете се от жълтия прах от Китай, носи коронавирус

Предупреждението е било отправено в четвъртък от органа на компартията "Родон синмун"

Проф. Кантарджиев Проф. Кантарджиев Премиерът винаги много дисциплинирано е спазвал меркитe Виц на деня Виц на деня - Стига си пушил и пил бре! Знаеш ли, че това съкращава живота на половина!? На колко си години?
- На 45...
- Виждаш ли, ако не пиеше и пушеше, щеше сега да си на 90!
Виц на деня Виц на деня
Три блондинки си говорели за изневери...
Първата:
- Аз не мога повече да крия от мъжа си и реших да му призная за всичките си изневери.
Втората:
- Каква смелост!
Третата:
- Каква памет.
Статус във фейсбук Статус във фейсбук На диета съм. Не чак толкова, че да не ям хляб и сладко, по-скоро да ми е кофти, когато ги ям.
Автори Флагмани
Маркетинг Екип
Анна Добрева

Специалист Маркетинг и реклама, Copywriter

Затвори