×
Политика Общество Общини Спорт Разследване

Управител:
Веселин Василев, email: [email protected]

Главен редактор:
Катя Касабова, email: [email protected]

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Категории
Вашият сигнал Връзка с Флагман
Накратко
НА ЖИВО

Пръски от къртица


07 Февруари 2019, Четвъртък, 13:01 ч.

Разказ на българска писателка се изучвал в 8 клас в САЩ - толкова хубава новина, че никой не се сети да я провери

 

Нека аз да бъда гадният вестител, който ще бъде убит заради лошата новина. Учебник по литература за VIII клас в САЩ – такова нещо няма. Сещате се, че пиша това във връзка с новината, че разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е в американските учебници по литература и се изучава от американчетата в осми клас. Много хубава новина, най-после една хубава новина! Толкова хубава, че на никого не му и мина през ума да я оспорва. Не я оспорвам и аз. Само казвам, че такова нещо като учебник по литература за 8 клас няма. Има много учебници, на много щати, училищни райони (те са съвсем различни от всички останали административни единици), много вериги училища и т.н. Няма единен план, базиран на един учебник и наблюдаван от едно министерство. Има стандарти, които трябва да бъдат покрити и как ще стане това е работа на всяко училище и понякога дори на всеки преподавател поотделно. Някъде има един учебник, другаде  децата учат по съставена от учителя програма, на трето, четвърто и т.н. място – по някой от многобройните учебници, пише Веселина Седларска в Редута

Така че новината, че всички осмокласници в САЩ учат разказ от Здравка Евтимова не просто не е вярна, тя е невъзможна. Но най-вероятно някъде са разглеждали този разказ – той е включен в сборника „Нова внезапна проза“. Под това заглавие редакторите Робърт Шапард и Джеймс Томас са събрали 80 къси разказа под 2000 думи от цял свят, „всеки с елемент на изненада, без значение дали традиционна, експериментална, хумористична, вълнуваща или магическа“, каквото е описанието на сборника от самите му създатели. Издаден е през 2007 година. Всяко училище има право да използва всякакви сборници в часовете си по литература. Много е вероятно сборникът с къси разкази да е избран в някое училище като помагало.

Тук е моментът да направя уговорката, че много харесвам разказите на Здравка Евтимова. И романите също. Ако ме попитат коя е най-добрата българска писателка, нейното име ще изскочи първо. И тази „новина“, че е изучавана в САЩ съм я чела като „новина“ два или три пъти през последните десет години. Този път обаче „новината“ се разпространи мълниеносно, писаха почти всички медии, говориха всички телевизии, никой не показа въпросния учебник. Чудя се толкова ли имаме нужда от добра новина, че изобщо не се усъмняваме в нещо, което се върти от няколко години, или толкова вече през пръсти си гледаме работата, че няма значение кое е вярно и кое не. Какъвто и да е отговорът, не е Здравка Евтимова виновна за това. Нейният разказ си е хубав и уверявам ви по-добър на български, отколкото на английски, защото онова потресаващо финално изречение „всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката“ в английския вариант е „всеки имаше болен вкъщи и нож в ръката“.

Спомням си едно от есетата на Дубравка Угрешич за разликата в американския и балканския манталитет. Стои тя в един музей на Кока-кола и си мисли гледай ги тия американци, от една бутилка направили цял музей, а ние на Балканите при толкова история само я унищожаваме. И там й хрумва една история за това как на север се лови вълк. Взема се една кама с две остриета, напръсква се с кръв и се забива в леда. Вълкът, привлечен от миризмата на кръв, пристига и започва да ближе камата. Тя реже езика му, от него тече кръв, вълкът поглъща собствената си кръв, продължава да облизва острието, то още повече реже езика му, вълкът пие още и още от собствената си кръв и накрая пада мъртъв, погълнал кръвта си. Ей тази история е нещо като балкански музей, мисли си Дубравка Угрешич, с която имаме впрочем право също да се гордеем, защото е половин българка (майка ѝ е от Варна) и която е преподавала в американски университет. С това ни свързват нас, Балканите, в САЩ – с кръв.

Но да се върнем към нашата много талантлива Здравка Евтимова, която голяма част от българите разбраха, че е талантлива сега, при третото завъртане на „новината“ за „включването на неин разказ в американски учебник“. На нея ѝ се наложи да направи турне по много медии покрай подновената „новина“ и защо тя не изясни кога точно и къде е включен разказът е по неразбираеми за мен нейни съображения. Това е един малък детайл от изобщо неразбираемия български културен живот като цяло и неговият морал в частност.

Ето още един малък сюжет, отново със Здравка Евтимова. Миналата година тя издаде романа „Зелените очи на вятъра“ – прекрасна книга от първата до последната буква. Тя беше една от 12-те номинирани книги за голямата награда на „Хеликон“. Романът „Зелените очи на вятъра“ можеше да получи тази награда, заслужаваше я. (Според мен достойни конкуренти бяха „Безумецът от Таро“ на Деница Дилова и „Кедер“ на Йорданка Белева.) Но не я получи. Нито една книга не я получи. И знаете ли защо? Защото – както обяви журито, – всички книги били толкова хубави, че не могли да откроят нито една. Това е смешно и жалко. Две тежки имена имаше още сред претендентите за победител – „Всички наши тела“ на Георги Господинов и втората част на „Сестри Палавееви“ на Алек Попов. И двете книги не бяха на висотата на възможностите на своите иначе блестящи автори. Горкото, клетото жури. Такова непосилно журиране – не стига, че нито едно от двете големи имена не е безспорен победител, ами оставаше да наградят някаква друга, трета книга. Затова никаква награда: когато книгите на задължително добрите автори не са добри, взема се решение, че всички са еднакво добри. „Зелените очи на вятъра“ е изключителен успех, прекрасна литература, много по-голямо постижение от публикуването на един разказ в един сборник, който някакви ученици в САЩ може би са чели в час по литература. Но това не предизвика никакъв шум, никакво вълнение в писателските и културните среди. Ние вече се вълнуваме само от новини в световен мащаб, независимо дали са истински или не.

И аз нямах никакво намерение да взема отношение. Но забелязвам как медиите едва спрели да изстискват Здравка Евтимова, я поеха шоу програмите и писателските четения. Всеки пожела в тия дни да се отърка в нея, всеки се старае да си прикачи именцето към нейното, та дано се чуе и той. И тя – очевидно добра душа, съчувстваща и съучастваща, готова да кръводарява като вълшебна къртица от разказ започна да се появява на места, но които очевидно не ѝ е уютно.

На една от последните снимки ми напомни на Стария бряст, сливенското легендарно дърво. През 2014 година то участва в конкурса за европейско дърво на годината. Накрая остана да се състезава само с една унгарска круша, посадена преди два века от някакъв граф с непроизносимо име. Сливенци мобилизираха земя и небо, звяр и природа и Старият бряст стана европейско дърво на годината. Радост! Надойдоха експерти от страната и чужбина, започнаха да му изчисляват възрастта, да го лекуват, да го обезпаразитяват и подмладяват. И дървото изсъхна. Не ми се иска да напиша точно тази дума, но тя е вярната – умря.

 

Прочетете и самия разказ: 

Кръв от къртица

В моя магазин идват малко клиенти - оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които получават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затворя магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикнала с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи колкото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи същества, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите.

Един ден в магазина влезе жена. Беше малка, свита като купчинка сняг напролет. Тя се доближи до мене. В моята тъмница белите й ръце приличаха на умрели риби. Не ме погледна, нищо не каза, само подпря лакти на щанда. Сигурно не беше дошла да купи нещо, просто й бе прилошало на улицата. Заклати се леко, каквато беше слаба, щеше да падне, ако не бях хванала ръката й. Тя мълчеше. Въобще не приличаше на моите купувачи.

- Имате ли къртици? - изведнъж запита непознатата. Очите й проблясваха като стара, разкъсана паяжина с малко паяче в средата - зеницата.

- Къртици ли? - спрях. Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе - погледът й пареше, ръцете й се протегнаха към мене. Не можех да помогна, знаех.

- Нямам - казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърна настрана, без да пророни дума. Беше свита, отчаяно се стремеше да заглуши разочарованието в беззвучните си стъпки.

- Ей, стойте! - викнах. - Може да имам къртици. - Не зная защо го казах.

Тя спря. Погледна ме.

- Кръвта на къртицата лекувала - прошепна жената. - Трябва да изпиеш три капки.

Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите й.

- Поне болката за малко спирала... - прошушна тя, после гласът й угасна съвсем.

- Вие ли сте болна? - попитах, без да мисля с колко допълнителна тежест я мъча.

- Синът ми.

Бръчиците около прозрачните й клепачи потрепериха. Ръцете й, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да й дам нещо - поне чаша вода. Тя се взираше в пода, раменете й бяха тесни и още повече се свиваха в тъмносивото палто.

- Искате ли вода? - Нищо не каза. Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици около очите й затрепери по-силно. - Нищо, нищо - разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обърна и прегърбена закрета към вратата.

- Ще ви дам кръв от къртица! - креснах.

Жената спря. Вдигна ръка към челото си и не я сне.

Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Вътре в мрака ме гледаха гущерите. Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше отвън. Може би още не беше снела ръката от очите си. Блъснах вратата да не види. Порязах китката си с малкото ножче, което винаги държах в чекмеджето при моливите и хартията за писане на писма. От раничката полека започна да изтича кръв. Не болеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето. Събра се малко - сякаш наблещукаха въглени. Излязох от малката задна стая, забързах към жената.

- Ето ви - казах. - От къртица е тая кръв!

Тя не проговори, взря се в ръката ми, по която все още се стичаха кървави капки. Спуснах лакътя зад гърба си. Жената ме гледаше, мълчеше. Въобще не посегна към шишенцето. Обърна се към вратата. Настигнах я, блъснах стъклото в ръцете й.

- От къртица е! От къртица е!

Взе полека шишето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си, отдавна загубила цвят чанта.

- Не. Не ща - казах аз.

Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и тръгна към вратата. Исках да я изпратя, или поне пак да й дам вода, преди да си отиде. Усещах, че не й трябвам, никой не й беше необходим. Останах сама в магазинчето. От клетките към мене гледаха животните. Както винаги.

Есента продължаваше да засипва града с мъгливи дни, еднакви като близнаци с непотребните жълти листа на дърветата. Скоро трябваше да закрия магазина. Онази жена можеше да се върне. Знаех, че само ще мълчи. Едва ли синът й щеше да се спаси с кръв от къртица и все пак аз я излъгах. Беше мразовито навън. Хората бързаха покрай витрината на моето магазинче и само малчугани се спираха да погледат препарираните животни. Нямах купувачи в този студ.

Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в съседния тъмен коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Беше много слаба и много лека. Плачеше. Задържах я да не падне, така безсилна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите й навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка.

- Той ходи - изплака жената и скри с длани несигурната си усмивка.

Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голяма кафява чанта. Държеше ме за ръка, не искаше да си отива. Усетих, че се е стегнала, че малките й пръсти са по-твърди и не треперят. Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла - малка и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на формалин. Животните бяха прекрасни и ги обичах като деца.

Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде един човек. Висок, приведен, подплашен.

- Имате ли кръв от къртица? - запита, очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха. Погледът му ме уплаши.

- Нямам. Никога не съм продавала къртици тук.

- Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! - хвана лявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я.

- Три капки! Иначе ще я загубя!

Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха бавно към дъното. После мъжът си отиде и остави на масата пари.

На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакаше голяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малки шишенца.

- Кръв от къртица! Кръв от къртица! - викаха, кряскаха, блъскаха се.

Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.

 


В категории: Политика


1
Коментара
Тита се преби във фитнеса
Тита се преби във фитнеса 10/12/2019, Вторник 10:00 0
5 храни за гладка кожа
5 храни за гладка кожа 10/12/2019, Вторник 08:30 0
1
Коментара по темата
1.
жалко
07.02.2019 18:25:59
0
0
, че коментарите под такива статии са малко....
 
Добавете коментар
Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Въведете защитния код:
Моля, въведете защитния код
 
България Всички новини
Михаил Константинов: Ако искате да ви хакнат гласа, въведете електронно гласуване! Михаил Константинов: Ако искате да ви хакнат гласа, въведете електронно гласуване!

Достатъчно е креслива група хора да изтъкне, че изборите са хакнати, за да бъде сринато доверието, каза той

Само във Флагман! Как екипът на една болница предизвика своя шеф да направи най-голямата крачка в живота си Само във Флагман! Как екипът на една болница предизвика своя шеф да направи най-голямата крачка в живота си

До края на деня се очаква отговор от него – ако е удовлетворителен, всяко отделение ще засади японска вишна като символ на вечната хармония

Българка, осъдена на затвор в Гърция: Станах жертва на измама Българка, осъдена на затвор в Гърция: Станах жертва на измама

Жената вече шест години води съдебна битка

Тита се преби във фитнеса Тита се преби във фитнеса

Певицата се контузи с гиричка

Течът на ЕГН-та струва 5 100 000 лв., НАП обжалва Течът на ЕГН-та струва 5 100 000 лв., НАП обжалва

Най-много са жалбите от София, Пловдив и Варна

Нешка Робева за допинг скандала: Това е политическо шоу, грозно е, защото удря деца Нешка Робева за допинг скандала: Това е политическо шоу, грозно е, защото удря деца

Присъствала съм на олимпиада, на която нямаше допинг контрол в САЩ и знам какво ставаше – хвърчаха рекорди, каза тя

WhatsApp спира на стари устройства от 31 декември WhatsApp спира на стари устройства от 31 декември

Приложението няма да работи след тази дата

Пловдив се разминал с трагедия, стърчащата гума от джипа – атракция била като бумеранг Пловдив се разминал с трагедия, стърчащата гума от джипа – атракция била като бумеранг

Максимум 50-100 метра може да измине колата, когато полуоската и втулката, която държи лагера, излязат от диференциала, обясни Стефан Караджов

3 зодии, които обичат един и същ човек години наред 3 зодии, които обичат един и същ човек години наред

Дори да нямат шанс с този човек, те могат да имат истински чувства към него с години и през това време да не създават връзки

БМВ се заби челно във Фолксваген след грешка на пътя, прати трима в болница БМВ се заби челно във Фолксваген след грешка на пътя, прати трима в болница

Сблъсъкът е станал на пътя между с Люляково и с. Съединение

Шок! След Брекзит плащаме до 3 бона за английска виза! Шок! След Брекзит плащаме до 3 бона за английска виза!

Ако остане на власт, Борис Джонсън готви три типа за влизане във Великобритания

Путин и Зеленски се разбраха за мир в Източна Украйна Путин и Зеленски се разбраха за мир в Източна Украйна

Военните да бъдат изтеглени до март 2020

Извънземни над Русия: Тревога заради летящ обект с форма на медуза Извънземни над Русия: Тревога заради летящ обект с форма на медуза

НЛО със странна форма лети над Челябинск, Свердловск, Самара, Тюмен, Омск и Краснодар

Британски туристи платиха 8 хил.евро за луксозна почивка в Египет, но попаднаха в ада Британски туристи платиха 8 хил.евро за луксозна почивка в Египет, но попаднаха в ада

Хотелът бил строителна площадка, пламнала и епидемия 

Путин и Зеленски се срещат за пръв път днес Путин и Зеленски се срещат за пръв път днес

Форумът в Париж е във формата "нормандска четворка"

Тези пет зодии са родени под щастлива звезда Тези пет зодии са родени под щастлива звезда

Според това проучване пикът на раждащи се гении е през февруари, а спадът е през август

Кои са най-големите гении в съвремието ни Кои са най-големите гении в съвремието ни

Такива хора има и сега, работещи за развитието на физиката, астрономията и математиката

Защо някои хора са по-умни от останалите Защо някои хора са по-умни от останалите

Философите отдавна размишляват над корените на гениалността

Учени: Забравянето е знак за изключителна интелигентност Учени: Забравянето е знак за изключителна интелигентност

До това заключение стигат учените Пол Франкленд и Блейк Ричардс от университета в Торонто

Уфолог: НАСА и Русия крият за контактите с извънземни Уфолог: НАСА и Русия крият за контактите с извънземни

Заради приближаването на извънземен кораб, имало смущения в работата на техническите уреди на Международната космическа станция 

Иво СИРОМАХОВ Иво СИРОМАХОВ Наближава времето, в което отново ще хвърлите върху празниците цялата вина за това, че сте дебели.
Виц на деня Виц на деня Влиза мъж в бар и иска 5 водки. Изпива ги. Иска още четири водки. Отново ги изпива. Иска още три. И тях гаврътва. Замислен се обръща към бармана:
- Ето това е парадокс. Колкото по-малко пия, толкова повече се напивам...
Виц на деня Виц на деня - Три часа през нощта е! Кой се обажда?!
- Бащата на Ваш ученик... Спите ли?!
- Разбира се!!!
- А ние лепим листа, пробиваме кестени и нижем жълъди за домашното...
Статус във фейсбук Статус във фейсбук Настана време сутрин вместо да пием кафе, да пием терафлу!
Автори Флагмани
Маркетинг Екип
Анна Добрева

Специалист Маркетинг и реклама, Copywriter

Затвори