Опозицията НФСБ-СЕК в Средец възстановява опожарена гора
Незаконна сеч около Средец трябва да спре, обедениха се от опозицията в града
Ключови думи:
Средец, изсичане, дървета, залесяване, СЕК, НФСБ, Таня Тодорова, опозиция, общински съвет
05 Април 2016, Вторник, 18:49 ч.
В благородното начинание участваха и общински съветници от БСП
2000 дъбови фиданки бяха засадени край Тагаревското ханче до Средец. Инициативата е на опозиционната група на НФСБ-СЕК в Общинския съвет в града и е част от отбелязването на „Седмица на гората” в областта. Мястото не е случайно избрано, защото преди време е било опустошено от пожар.
В благородното начинание участваха и общински съветници от БСП, като двете опозиционни групи са се обединили около мнението, че беззаконното изсичане на горите около Средец трябва да спре.
"Искаме да продължим с подобни инициатива, защото само така можем да опазим гората край Средец. Надявам се примерът ни да бъде последван и от други хора", сподели пред Флагман. Бг Таня Тодорова, координатор ПП СЕК Средец.
Северна Македония ни пратиха 21 тона ябълки със забранен пестицид
Pyce пoиcĸa "Дyнaв мocт" дa cтaнe бeзплaтeн зa лeĸитe aвтoмoбили
Войната в Черно море убива делфините, учени предупреждават за нова вълна на масова смъртност
Токът удари 535 евро за мегаватчас! Български заводи вече спират работа
Казахстан премахна паметник на Ленин след натиск от 400 жители, скъсва със съветското минало
Прокуратурата подхваща атаката с дронове срещу контейнеровоза край Шабла
Жена с епилепсия почина, след като ChatGPT я посъветвал да спре лекарствата си
БТПП: Еднократният данък върху свръхпечалбите застрашава предвидимостта за бизнеса
Николай Димитров: Паметта на Светите братя Кирил и Методий е духовен ориентир за поколенията
Над 800 военни и полицаи издирват оцелели сред смазаните вагони в Испания
Небето над Москва почерня от дронове! 613 апарата атакуваха руската столица за една нощ
5 години и 6 месеца затвор за мъж от Добрич, хванат с половин килограм фентанил за над 30 000 евро
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.