Отворете Бургас към морето! Защо да не се развиваме и печелим като Барселона, Валета, Солун и Лисабон?
Не е нормално туристите от круизните кораби да нямат пряк достъп до града и да бъдат превозвани между товарните площадки на държавното пристанище. Да не говорим на какъв риск са подложени, казва председателят на Търговско индустриална камара –Бургас
09 Юли 2014, Сряда, 15:35 ч.
Автор: Лидия НИКОЛОВАЗоната за обществен достъп ще открие и нови работни места, ще даде тласък за развитие на бизнеса
- Господин Дерелиев, през последните месеци в Бургас се води остра полемика „за” и „против” реализацията на проекта „Супер Бургас“. Каква е вашата позиция по този въпрос? Считате ли, че ще има реални ползи от отварянето на зона за свободен достъп до част от пристанищната инфраструктура?„Супер – Бургас” e първият интермодален транспортен проект в България с национално значение. Той е свързан с реорганизация на съществуващите пространства в „Пристанище Бургас” и отварянето на центъра на града към морето. През последните години тук бяха изпълнени множество проекти по реконструкция, рехабилитация и подобряване на градската среда и инфраструктурата, които допринесоха за утвърждаването на Бургас като предпочитана туристическа дестинация. Свидетелство за това е устремно разрастващата се круизна индустрия. Беше изградена нова модерна морска гара и се създадоха условия за приемане на големи криузни кораби, пътуващи в Черно море и превозващи хиляди пасажери.
Нужно е да се отбележи, че предвид дължината и дълбочината на газене на 1 – во и 2 - ро корабни места на Пристанищен терминал „Бургас Изток“, на тези места могат да акостират едни от най-големите пасажерски кораби. В черноморския регион, такива възможности има единствено пристанището в Одеса.
Несъмнено, усилията в тази насока следва да бъдат продължени с интеграцията на част от транспортната инфраструктура в общинската градска среда, което е част от проекта „Супер Бургас – зона за обществен достъп“. Цялостното му реализиране е приложение на модерния европейски подход за осъществяване на инфраструктурни проекти, поставящи си за цел развитието на туризма. Независимо от създалата се полемика относно реализирането на проекта, считам за целесъобразно интегрирането на тази част от пристанищната инфраструктура в градската среда. Типичен пример е пристанище Генуа. Подобно, при отварянето на зона за обществен достъп в пристанище Генуа е имало сериозни противоречия между централната власт и общинското местно ръководство. След постигане на съгласие обаче днес пристанище Генуа е основен център за средиземноморските круизи. Там се намират седалището на асоциацията на средиземноморските круизни пристанища (Мед Круиз), както и световноизвестен експоцентър за плавателни средства за спорт и развлечения.
- Има ли проектът „Супер Бургас” европейски аналог?
Проектът е разработен по модела на големите европейски пристанищни градове. Те са станали световноизвестни туристически дестинации именно поради наличието на пристанищни зони със свободен достъп, които дават възможност на посетители и туристи да се възползват от предлаганите спортно - рекреационни дейности, като яхтинг, разходки с туристически плавателни средства, упражняване на водни спортове и др. Като конкретен пример бих могъл да посоча старото пристанище в Марсилия, където е постигнато хармонично и балансирано развитие и взаимодействие между пристанищните райони и градските зони. Портът в Марсилия е отворено за посетителите в града и е отправен пункт за всички туристи. От него тръгват туристически плавателни средства до близки острови с характерни исторически забележителности. Една от тези забележителности е остров Иф – бивш затвор, станал известен от романа на Александър Дюма „Граф Монте Кристо”. Давам този пример тъй като Бургас има подобни туристически възможности след реконструкцията остров Света Анастасия (бивш Болшевик), който, впрочем, също е бил затвор и има богата културна история. Приветствам положените усилия от Община Бургас да рехабилитира инфраструктурата на острова и да го отвари за посетители. Считам, че това е една от прекрасните инициативи, които ще доведат повече туристи в града.
Остава обаче като проблем все още затрудненият достъп до острова. Известно е, че при определени метеорологични уловия корабчето, превозващи туристите, не може да акостира на мостика. Поради това смятам, че е крайно наложително да бъде изградена зоната за обществен достъп. Именно в нея ще бъдат извършвани и най-атрактивните спортно-рекреационни дейност Те ще привлекат повече посетители в града и ще доведат до бърз икономически растеж.
Не случайно във всички пристанищни европейски градове има подобни зони за обществен достъп. Те се превръщат в център за културни масови прояви и са важен фактор за облика на градовете. Зони за обществен достъп има в пристанището в Барселона, Валета (Малта), Солун, Лисабон и много други.
- Освен в туризма, ще донесе ли проектът „Супер Бургас“ преки икономически ползи за индустрията и бизнеса в града като цяло?
За да бъде утвърден Бургас като круизна туристическа дестинация и съответно да бъдат генерирани финансови ползи за цялото общество, на първо място следва да се създадат необходимите условия за посетителите. Не е нормално туристите, слизащи от круизните кораби, да нямат пряк достъп до града. За да стигнат до центъра и да посетят забележителностите на Бургас, сега тях ги превозват между товарните площадки на пристанището, където съществува реален риск за безопасността им. Не ми е известно някъде по света да има круизно пристанище, в което пътят до града да преминава през товарно пристанище. Поради тази причина считам за крайно необходимо в кратък срок да бъде обособена зоната за обществен достъп, така както е заложена в проекта.
В Бургас вече са създадени предпоставки за превръщането му в круизна дестинация. Градът трябва да направи и втората крачка към тази цел, защото от нея цялото ни общество ще има икономическа полза. Круизният туризъм директно ще генерира много работни места - служители на круизните линии, директни доставчици и служители в предприятията, предоставящи стоки и услуги на пътниците. Преките икономически въздействия на круизната индустрия се получават от широк спектър от дейности, включително пристанищни услуги, туристически агенции, производство на храна и стоки, консумирани на корабите, корабостроителници, рекламни агенции и хотели, които се използват от пътниците за престои преди и след круиза.
В категории:
Бизнес
Десет европейски държави създават нов военноморски флот за противодействие на Русия
Финални приготовления за „Флора Бургас 2026“ – изложението се открива утре
Porsche продаде дяловете си в Bugatti на египетски милиардер
Край на кутсуза за тези 3 зодии след 1 май 2026 г.
Израел задържа 20 кораба със 175 активисти от флотилията за Газа
Несебър има нов шампион по ментална аритметика
Шофьор с кола без номера катастрофира и избяга
Айтен Сабри, ДПС: Ще подкрепяме всяка политика, която е в интерес на българските граждани
WINBET ще бъде официален спонсор на „Grande Partenza“ на Giro d’Italia 2026 в България
30/04/2026, Четвъртък 11:09
0
Надежда Йорданова: Ще бъдем опозиция
По примера на Бургас: Общините Царево и Приморско подкрепят кръводарители с туристически ваучери
Преди плащах по 600 лв. заплата на шофьор, а днес и за 1000 евро трудно се намира служител, оплаква се този бизнесмен

"Социализъма" свърши, а е и криза. Така че господа Милиционерите, ръководещи Порт Бургас, да преглътнат, че не са в играта и да "освобождоват" терена за Супер-Бургас. Какво бунят пак "работническата класа"? Ако са радетели за трудова заетост и реален шипинг бизнес, да преразгледат концесиите и да създадат нормална среда, а не да пречат на проекта.