Бавят Бюджет 2026 заради санкциите срещу „Лукойл“? Заради тях приходите намаляват с 1 млрд. евро
Затварянето на рафинерията в Бургас води до тежък недостиг на средства и затруднява изпълнението на заложените цели, коментира икономист
Най-сериозният риск пред държавния бюджет за следващата година идва от ситуацията около „Лукойл“. Това каза в предаването „Лице в лице“ по бТВ икономистът Красен Станчев. Той прогнозира, че държавата ще загуби 1 милиард евро заради санкциите срещу компанията. Това ще доведе до сериозни финансови последици и е голяма вероятността да не бъдат изпълнени заложените бюджетни цели. Дали заради това управляващите се бавят с внасянето на макрорамката за 2026 г.?
Икономистът коментира, че данък печалба, който компанията трябва да плаща, е около 100 млн. евро годишно. По думите му обаче по-важното е, че всички останали вноски на компанията – ДДС, акцизи, данъци върху продажби на горива и осигуровки на работещите – носят около 1 млрд. евро годишно в бюджета.
Станчев подчерта, че евентуално спиране на операциите на „Лукойл“ в България би довело до тежък недостиг на приходи и би затруднило изпълнението на заложените бюджетни цели.
„Ако тези пари липсват, нито една сметка няма да излезе и обещанията на правителството за балансиран бюджет ще станат неизпълними“, каза икономистът.
Според него правителството е имало възможност да последва примера на Германия, която е поставила ясни условия пред купувачите на руски активи и е упражнила контрол върху финансовите транзакции.
„В България това не беше направено – вероятно поради нерешителност, страх, мързел или очакване за избори“, допълни Станчев.
Икономистът посочи, че освен риска от „Лукойл“, бюджетът за 2026 г. ще бъде натоварен и от увеличаването на социалните вноски, което на практика представлява повишение на данъка върху труда.
Той предупреди, че увеличаването на осигуровките ще стимулира сивата икономика и ще намали конкурентоспособността на коректно работещите работодатели.
По думите му по-добър подход би бил намаляване на данъците върху труда, за да се насърчи плащането на осигуровки, както и преминаване към естонски модел на корпоративно облагане – нулев данък върху реинвестираната печалба.
„Всичко, което се реинвестира, трябва да се облага с 0%, защото това е инвестиция в бъдещи доходи“, подчерта Станчев.
Подробности за драмата с "принца"-красавец, признат за изнасилвач
Всички шофьори допускат тези грешки с климатика в колата, а те източват резервоара ви през лятото
Аз съм гастроентеролог от Харвард и ви съветвам да ядете тези 4 плода за добро храносмилане
Пълен потрес: Пиян баща качи 15-годишното си дете зад волана
Вече не пържа тиквичките, а правя този солен кекс - пухкаво и вкусно изкушение, което изчезва още топло
Сребърни медали и две индивидуални отличия за несебърски деца на международен футболен турнир
Реферите на Световното първенство по футбол прибират по над $100 000
Подпалиха дипломатически автомобили на българското посолство в Скопие
21-годишната Мария загина при бънджи скок от мост, забравиха да й сложат въже
Европейската комисия предупреждава: Пазете се от онлайн измами и фалшиви отзиви
Международният футболен турнир за купата "Созопол-Царево 2026" започна с елитни младежки отбори
Аз ще бъда най-отпред: Пеевски разсея слуховете за оттегляне и проведе чистка в ДПС

Според анализа, изготвен от неправителствената организация, това е нарастване от 3,2 пъти.
Над половината от допълнителните средства - малко над 8 милиарда лева, са натрупани само в последните три години. "В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10,6% от БВП, което е абсолютен рекорд", коментират от ИПИ.