Бавят Бюджет 2026 заради санкциите срещу „Лукойл“? Заради тях приходите намаляват с 1 млрд. евро
Затварянето на рафинерията в Бургас води до тежък недостиг на средства и затруднява изпълнението на заложените цели, коментира икономист
Най-сериозният риск пред държавния бюджет за следващата година идва от ситуацията около „Лукойл“. Това каза в предаването „Лице в лице“ по бТВ икономистът Красен Станчев. Той прогнозира, че държавата ще загуби 1 милиард евро заради санкциите срещу компанията. Това ще доведе до сериозни финансови последици и е голяма вероятността да не бъдат изпълнени заложените бюджетни цели. Дали заради това управляващите се бавят с внасянето на макрорамката за 2026 г.?
Икономистът коментира, че данък печалба, който компанията трябва да плаща, е около 100 млн. евро годишно. По думите му обаче по-важното е, че всички останали вноски на компанията – ДДС, акцизи, данъци върху продажби на горива и осигуровки на работещите – носят около 1 млрд. евро годишно в бюджета.
Станчев подчерта, че евентуално спиране на операциите на „Лукойл“ в България би довело до тежък недостиг на приходи и би затруднило изпълнението на заложените бюджетни цели.
„Ако тези пари липсват, нито една сметка няма да излезе и обещанията на правителството за балансиран бюджет ще станат неизпълними“, каза икономистът.
Според него правителството е имало възможност да последва примера на Германия, която е поставила ясни условия пред купувачите на руски активи и е упражнила контрол върху финансовите транзакции.
„В България това не беше направено – вероятно поради нерешителност, страх, мързел или очакване за избори“, допълни Станчев.
Икономистът посочи, че освен риска от „Лукойл“, бюджетът за 2026 г. ще бъде натоварен и от увеличаването на социалните вноски, което на практика представлява повишение на данъка върху труда.
Той предупреди, че увеличаването на осигуровките ще стимулира сивата икономика и ще намали конкурентоспособността на коректно работещите работодатели.
По думите му по-добър подход би бил намаляване на данъците върху труда, за да се насърчи плащането на осигуровки, както и преминаване към естонски модел на корпоративно облагане – нулев данък върху реинвестираната печалба.
„Всичко, което се реинвестира, трябва да се облага с 0%, защото това е инвестиция в бъдещи доходи“, подчерта Станчев.
Лацио на Гатузо изумява насред войната между феновете и Лотито
Защо се провали концертът на Лепа Брена в София
„Да гладуват или да мръзнат!“ Еврокомисар предупреди за тежка зима, близо 50 млн. европейци
Запор на сметките на Летище Пловдив заради огромни дългове? НАП погна аеропорта за близо 590 хил. евро
Исторически момент за България! Никола Цолов влиза във Формула 1 този петък
Мечка притича по улиците на Благоевград посред нощ
Тръмп обяви война на „изкуствения интелект“!
Шефът на Софийския затвор иска Кристиан Николов отново зад решетките: Не е доказал, че се е поправил!
Българското сирене по-евтино в Германия? Веригите посочиха причината
Политическа буря след атаката край Шабла: ГЕРБ обвини властта в опасно бездействие, поиска оставки, Мирчев - нота до Русия
Ивелин Михайлов даде рамо на Илияна Йотова за балотажа
Забравете за консервата риба тон! Скумрията крие повече омега-3 и по-малко живак

Според анализа, изготвен от неправителствената организация, това е нарастване от 3,2 пъти.
Над половината от допълнителните средства - малко над 8 милиарда лева, са натрупани само в последните три години. "В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10,6% от БВП, което е абсолютен рекорд", коментират от ИПИ.