В този сектор заплатите са нараснали с 200% за 10 години

Ключови думи: ръст, заплати, образование, статистика, учители, ипи,

Най-голям ръст на заплатите в последното десетилетие има в сферата на образованието, а сравнимо увеличение се наблюдава в административните дейности, държавното управление, културата, спорта и развлекателните дейности.

Това е изводът на Института за пазарна икономика (ИПИ) от изследване на стандарта на живот на работещите през последните 10 г. 

За оценка на увеличението на покупателната способност от ИПИ са измерили ръста на номиналните заплати, като месечните им стойности за 2016-2025 г. са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. А за да се отчете ефектът на цените на стоки и услуги са намалили (или увеличили, в редките случаи на дефлация) индекса на заплатите със стойността на хармонизирания индекс на потребителски цени за съответния месец.

Резултатите сочат, че между 2015 г. и средата на 2025 г. най-голям ръст на секторно ниво се наблюдава в образованието - 180-200%. Това, според ИПИ, не е изненадващо, предвид целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им със средната заплата за страната.

Сравним ръст има също в културата, спорта и развлечението, административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база.

Въобще, в секторите с доминираща публична заетост (образование, здравеопазване, държавно управление) индексът на реалните заплати често е догонващ процесите в частния бизнес, заради пряката връзка на динамиката им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г. 

Обратно, най-бавен реален ръст има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Там заплащането обаче е било относително голямо в началото на изследвания 10-годишен период, и, независимо от по-бавния ръст, то остава сред най-високите и сега.

Има резки спадовете при хотелите и ресторантите, в културата, спорта и развлеченията, в периода на строг локдаун през 2020 г. (заради пандемията от ковид), когато индексите на реалните заплати там падат рязко, почти до стойностите си от 2015 г. (отчита се и ролята на сивата икономика, която води до често подценяване на истинските доходи в официалната статистика).

По-бавна динамика заради ковид се наблюдава също в транспорта и строителството, но те бързо са наваксали в годните след пандемията, най-вече заради острия недостиг на кадри.  

Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работещите е установен в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, докато по-умерена динамика има в области с по-високо заплащане в началото на периода - Стара Загора, Враца, София (област), Бургас. Други области (Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч) пък са постигнали сериозно подобряване значително по-рано - още към края на пандемията. 

Общият извод на ИПИ е, че, въпреки значителната инфлация (акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишава значително – често над два пъти.