Руски дъмпинг свали световната цена на пшеницата, ще произведат 130 млн.тона и това е тревожно за нас

Заради сушата вместо 900 кг/дка добив на царевица, през 2025 г. отчитаме 300 кг/дка, казва Ангел Ангелов - един от най-големите български земеделци

Ключови думи: ангел ангелов, интервю, земеделие, българия, проблеми

Ангел Ангелов е сред най-разпознаваемите и големи зърнопроизводители у нас, чрез фирмите си "Агрокорн" и "Про агро" обработва стотици хиляди декари земи в общините Средец, Карнобат и Айтос. Има и външнотърговска дейност. Той е почетен гражданин на община Средец, най-големият благотворител в Странджа, незаобиколим фактор в обществения и политически живот в Бургаска област. 

-Г-н Ангелов, какви са основните проблеми на сектор „Земеделие” тази година, тревожно е в бранша на производителите, на износителите? Защо?

- Най-големият проблем е засушаването. Това се прояви като резултат чрез ниския добив на царевица и слънчоглед, но не засегна пшеницата, ечемика и рапицата. От друга страна цените на пшеницата се влияят от световната борса за агрокултури в Чикаго и от Френската борса, и на двете места те са много ниски. България няма как да продава по-високо от тези борсови цени. И това ни тревожи. 

- На какво се дължат ниските цени на борсата?

- На руския дъмпинг. Потребителите искат да изкупят продукцията ни възможно най-евтино. Това се отразява при производителите на зърно. Този процес в момента се влияе много от Русия и от цената на долара, който също има голям ефект. Последното, което знам, е че тази година Русия трябва да произведе около 130 млн. тона пшеница. Те сега, все още, жънат, а вече са произвели и около 80 млн. тона. Ако можете да си представите за какви количества говоря. И ако наистина добавят още 50 млн.тона до края на жътвата, руснаците ще диктуват цените. Те обхванаха целия пазар в континента Африка. От Русия пшеницата излиза навън с ниски цени, това влияе на борсата във Франция и на целият пазар в Европа, ние сме част от него, цените вървят надолу. И тази година са по-ниски от миналата година.

- Как се отрази климатът върху реколтата от различни култури тази година и можете ли да направите прогноза за догодина?

- Сушата през юни, юли и август се отрази крайно зле на културите, които сяхме напролет - царевица, слънчоглед и кориандър. Резултатите от добив на пшеница, ечемик и рапица са задоволителни, понеже през зимата имаше валежи. Средният добив е добър за страната. Но при пролетните култури сме с 30% надолу. Имаме по-нисък добив на слънчоглед. Предстои да видим какво ще стане с цената на олиото. По-ниското производство на слънчоглед ще се отрази на цената му. В същото време по-ниското производство на царевица, откъдето ни трябват 800-900 килограма от декар, а в момента виждаме добив от около 300 кг/дка, ще се отрази на фуража. Оттам очакванията са да се отрази на производителите на месо и мляко, защото ще трябва да плащат по-скъпи фуражи. Не ми е цел да създавам паника. Очаквам заради по-високите разходи и по-ниските изкупни цени да има завишения на свързаните производства. Това не означава, че ще се случи, но е логично. Като не стига слънчогледът, държавата ще внесе отнякъде. От Украйна вече не може. Консумацията на пшеница в България е 1 млн. тона годишно, а произвеждаме 6 млн. тона. В същото време при слънчогледа произвеждаме 1.5 млн тона, а ни трябва 2.5 млн. тона. Ситуацията в земеделието в България никак не е добра. 

- По-ниски цени изкупни цени за пшеницата от миналата година, въпреки инфлацията и всички процеси във финансовата сфера, които наблюдаваме?

- Точно така. Въпреки всичко и въпреки завишените разходи за производство, цените са ниски.

- Колко се завишиха разходите ви за производство в последната година?

- С 20 лв. на декар. Това е приблизително с 15%. А цените на зърното са с 15% по-ниски. Това означава драстично по-малко приходи.

- Има оплаквания от недостиг на работната ръка в този труден бранш.  Има ли изобщо хора, които искат да работят на полето?

- Ситуацията е плачевна. Хора за работа в земеделието се намират много трудно. Въпреки доброто заплащане. Останахме само с кадрите, които са на пределна възраст и на предела на силите си. А възнагражденията наистина не са малки. Не съм видял един млад човек да каже, че го привлича работа в комбайн или в трактор на полето. Всички искат да са в офис, искат климатик, лаптоп. Миналата година бях на откриването на учебната година в Техникума по механизация на селското стопанство в Средец, пред учениците открито обявих: „Давам стипендия по 300 лв. на месец до завършването ви, до последния ви учебен ден, ако дойдете да работите при мене”. Вярвайте ми, един не направи крачка напред. Имам двама стипендианти в това училище, но и на двамата бащите им работят при мене, вярват ми,  затова са сигурни, че синовете им ще имат добър поминък и стабилност. Всички останали работници в моята фирма на полето са на възраст между 60 и 65 г. Хората се пенсионират и е нормално да искат отдих, а на тяхно място не идва никой. 

- От кога е тази тенденция?

- Бих казал, че е от последните 10 години. Най-осезаемо е през последните пет. Когато започнаха да учат и работят в държави от ЕС, Великобритания, като цяло на Запад, тогава стана такава ситуацията и след пандемията от Ковид сякаш младите напълно отвикнаха да ходят на работа. Предпочитат дори да не работят. Апатията е повсеместна. 

- Дългосрочно ще оцелее ли българското земеделие?

- Знаете, че земеделие винаги ще има. Но разликата в приходите ще е за сметка на производителите, на земеделеца. Не сме продали още старата стока, а вече трябва да сеем новата. Това е катастрофално.

- Не може ли държавата да направи нещо за вас?

- Не виждам какво би могла. Държавата е абдикирала от земеделието. Не знам, нямам информация дали са изплатени компенсациите на хората, чиято продукция пострада от градушките и пожарите т.г.. Ние не искаме тя да ни помага, а да не ни пречи. Получаваме субсидии на декар - едните идват от ЕС, другите от Държавния бюджет. Сега искат и тях да ни намалят - от 40 на 30 лв. за декар.  Каква е причината - не ми е ясно.

- В същото време всички говорят, че сте най-богатите хора в страната.

- Да, че караме скъпи коли, вадим много пари, но никой не пита как се вадят тези пари. И не си дава сметка, че ако бяхме толкова богати, щяхме ли да теглим кредити всяка година? За да си завършим производството, теглим кредити без да знаем на каква стойност ще реализираме продажбите. Поемаме рискове, които не са за всеки в бизнеса. От 7 сутринта до 19 ч. вечерта всеки ден, без почивка - това е работното време. С малки изключения имаме отдих 2-3 месеца през зимата. През останалото време това е безкрайна всекидневна отговорност. Нашите служители работят с големи машини и винаги има опасност, не е проста полска ръчна работа. Всичко, което получаваме като суровини - гориво, торове и всички препарати, се произвежда от големите фармацевтични компании. Съответно всяка година те вдигат цените, а ние търсим как да намалим нашите разходи. Мога да влияя само върху две неща  - на работна заплата и на рентата. Ако намаля наема, няма да имам земя. Ако намаля заплатите, хората ми ще напуснат. Всичко е за сметка на нас, производителите. 

- Колко струва един комбайн?

- Цените започват от 370 хил. евро за един. Това са най-базовите модели. Стигат до 500 000 евро за истински надеждна машина. Това никой не го гледа, но пък погледите са втренчени в онези Ламборгинита, които сме били карали по пътищата.