Ще опита ли пак Великобритания да попречи на мира между Русия и Украйна

Срещата между Путин и Тръмп е ключова, а изборът на Аляска за домакин на преговорите – символична. Мир по условията на Москва ще коства властта на Зеленски

Ключови думи: великобритания, тръмп, путин, среща, аляска, опит да попречи, мир, украйна, русия

Въпреки че вчера във Великобритания се състоя среща между британския външен министър Дейвид Лами и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс с украински и други европейски пратеници - съветници по национална сигурност, големите очаквания са запазени за срещата между руския и американския президент, планирана за 15.08 в Аляска.

Доналд Тръмп я обяви в социалните мрежи, а малко по-късно тя беше потвърдена и от говорител на Кремъл, който заяви, че мястото е „съвсем логично“, предвид близостта на Аляска до Русия, добавяйки, че Тръмп вече е бил поканен в Русия за евентуална втора среща на върха.
А в Лондон, Европа и Киев изискаха гаранции за сигурност от САЩ като част от евентуално бъдещото споразумение за края на войната в Украйна, настоявайки и за запазване на възможността за членство на страната в НАТО.

Връщайки се назад във времето от началото на конфликта до момента, безспорно, най-остри, крайни и разпалващи още ескалацията, винаги са били британците. Поради това е съвсем логично, че броени дни преди срещата между Тръмп и Путин, именно Великобритания привика Володимир Зеленски и европейски политици, за да предотвратят евентуални договорки идния петък, уговорени без участието на Лондон.

Защо Аляска?

През 2023 г. международният наказателен съд в Хага издаде заповед за ареста на руския президент, което означава, че всички страни, ратифицирали Римския статут, автоматично отпадат като място. И остават Русия, САЩ, някои азиатски и африкански страни.

Присъствието на един от двамата президенти в другата страна, ще се тълкува като доста по-категоричен знак за отстъпки, което също стеснява крайно много кръга, а гарантирането на сигурността на толкова висши политици, главнокомандващи на държавите си, в някоя страна извън САЩ и Русия, би било почти невъзможно.

Разбира се, като възможности остават Саудитска Арабия или Турция, където вече се състояха преговори между Русия и Украйна, но вероятно изборът на Аляска е и символичен. Както знаем от историята, в миналото днешният американски щат е принадлежал на Русия. Според редица анализатори, решението за среща именно там, се приема като символичен жест към Путин и страната му.

Какви са очакванията?

Каквито бяха и до момента, а и още повече, защото за пръв път ще се срещнат Владимир Путин, който е един от двамата, които може да реши и веднага да прекрати войната (другият е украинският президент, но там подобно решение би означавало и загуба на територии за страната му), и американският президент, от чиито действия зависи в съществена степен конфликтът да бъде спрян.

От друга страна срещата, която вчера се състоя във Великобритания, ясно говори, че други лидери – основно европейски, имат притеснения, че директна комуникация между Тръмп и Путин би означавала Украйна да бъде принудена да направи редица отстъпки. По-сериозните обвинения към европейските политици, идващи предимно от руска страна, но и от някои опозиционни партии в Европа, са доста крайни – че те въобще нямат интерес тази война да приключи, поради което предприемат действия да предотвратят евентуални решения от предстоящия 15 август.

Че вероятно на срещата следващата седмица Путин и Тръмп ще се договорят и приемат, че на Украйна ще се наложи да отстъпи територии, говори и изказването на американския президент, направено в Белия дом онзи ден (бел.авт. петък), когато той заяви: „Много е сложно. Ще има размяна на територии, за доброто и на двете страни, а президентът на Украйна Володимир Зеленски трябва да е готов да подпише нещо“.

Според CBS News, Белият дом се опитва да убеди европейските лидери да приемат споразумение, което би включвало анексирането на целия регион Донбас в Източна Украйна от Русия и отказ от Херсонската и Запорожката области, които частично контролира. Също така и запазването на Крим.

За това говори и обстоятелството, че някои западни медии съобщават, че руският президент в предложил това на срещата му в Москва с пратеника на Тръмп Стив Виткоф.

И към момента, близо 20% от територията на Украйна е окупирана от Русия, а украинците не успяват да отблъснат руските войски.  Да, Русия е в международна изолация, а последно през юли, Европа прие 18-ия пакет европейски санкции срещу тях, но последният ултиматум, даден от Тръмп на Москва, до края на 8 август да прекрати военните действия, не се осъществи. Не последваха нови санкции, въпреки заканите, отправени от Белия дом, напротив, именно тогава дойде информацията за предстоящата среща между Путин и американския президент.

А Зеленски?

„Няма да дадем нашата земя на окупаторите", заяви в специално видеообръщение украинският президент, усещайки накъде духа вятърът, допълвайки, че страната му е готова за мир, но всички техни партньори трябва да разберат какво е „достоен мир“.

Въпреки че все още съществува минималната вероятност Володимир Зеленски да участва под някаква форма на предстоящата следващия петък среща, нищо не говори, че Путин би се съгласил на подобно развитие преди да бъдат изпълнени условията на Кремъл – нещо, което той винаги е подчертавал като задължително условие, за да се стигне до преговори лице в лице с участието на украинския президент.

Дали руските искания (които са: намаляване на военните сили на Украйна; отпадане на намеренията на Киев да се присъедини към НАТО; изтегляне на украинските военни от четирите региона, които Русия частично окупира в югоизточна Украйна; и отмяна на западните санкции) ще претърпят някаква съществена промяна, ще се разбере още следващата седмица, но според първите коментари, сред обсъжданите варианти между Тръмп и Путин, ще е евентуално бъдещо присъединяване на Украйна към Северноатлантическия пакт, което би гарантиралo сигурността и за в бъдеще, за сметка на отказ от територии.

Но тази опция е малко вероятна, защото Русия не иска да граничи с още една страна-членка на НАТО, а евентуалният отказ от украински територии, одобрен с подписа на Зеленски, почти сигурно ще му коства властта, която и без това е разклатена – тема, която през последните месеци доста активно се артикулира в редица западни, а и в някои украински медии.

Въпросът по-скоро е дали за пореден път, с оглед и на позициите, изразени след съботната среща в Лондон, Великобритания ще се опита да спъне разрешаването на конфликта, активизирайки до краен предел украинския президент и поставяйки нейните позиции като приоритетни, за сметка на по-диалогично настроения Тръмп, който (все пак) има да изпълнява и предизборни обещания.