Регистърът на неактивните е само първата стъпка към разкриване на „скрития“ потенциал
На фона на ниското предлагане на труд, съчетано с все по-високо търсене намирането на решения за недостига на работници става все по-належащо. Докато по-често обсъждаме улесняването на достъпа на работници от трети страни до българския пазар на труда, тази седмица правителството представи алтернативен подход – създаване на регистър на неактивните в опит да се прецизират методите за активиране.
Накратко, новият регистър комбинира информация, събирана в базите данни на Главната инспекция по труда, Агенцията по заетостта, НОИ, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието и Националната експертна лекарска комисия. Това ще позволи ясно профилиране на неактивните, анализ на индивидуалните им потребности и заместване на настоящите политики.
От създаването на регистъра можем да очакваме, най-общо, няколко последствия:
- Изграждане на много ясно и цялостно разбиране за възрастовата, регионалната, образователната структура на неактивните. Това дава възможност за анализ на факторите, които ги задържат извън пазара на труда и реалистична оценка на броя на лицата, които могат да бъдат достигнати и активирани.
- Адресиране на конкретните потребности. Докато част от неактивните са извън пазара на труда заради липса на образование и умения, което не им позволява да намерят работа за дълъг период от време, то други са с увреждания (и съответно със специални потребности към заетостта и неспособност да работят определени професии), трети – заети с домакинска дейност или грижа за близки, което означава, че биха могли да работят само почасово.
- Прецизиране на активните политики на пазара на труд. Има много още какво да се желае от ефективността на разходите за субсидирана заетост и обучения. Детайлната информация за неактивните има потенциал да подобри най-вече фазата на планиране на активните политики, така че да са по-близо до реалните потребности.
- Проследяване на въздействието на политиките. Ако прегледът на данните в регистъра сочи, че едни и същи хора преминават през „цикли“ на активация, участие в мерки (обучение, заетост и подобни) и ново отпадане от пазара на труд това ще ясен знак, че дизайнът на политиките и възприетите подходи не постигат целите си и се нуждаят от „ремонт“.
Важно е да подчертаем обаче, че само по себе си създаването на регистър е само първата стъпка във възприемането на нов подход към неактивните. Той представлява единствено необходима, ключова инфраструктура, която снабдява институциите с информацията, която им е необходима, за да стигнат до повече хора с адекватен подход. Остава отворен въпросът какви ще са следващите стъпки – какъв ресурс ще бъде отделен за активиране и доколко ще се ползва събраната в регистъра информация. Няма две мнения, че сред неактивните има „скрит“ потенциал за допълнително предлагане на работна сила, но тепърва ще разберем какъв е неговият мащаб.
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Източник: Инфобизнес
Незаконно сметище с трупове на животни откриха край Карлово
Таксиметровите услуги в България по-високи от февруари - арендата и тарифите растат
Цвеклото като важен елемент от здравословното хранене
Стартира пилотно разделно събиране на биоотпадъци в жк. "Меден рудник"
Карлос Насар получи луксозен автомобил на стойност 200 000 лева
Брус Уилис не осъзнава, че е болен, съобщи съпругата му
Община Несебър започна монтаж на пелетни уреди по проекта „Несебър е за по-чист въздух“
С тази лесна тайна съставка кюфтетата стават по-крехки и сочни
Започва кастинг за мъж на Лили Иванова
БСП-Бургас утвърди номинации за председател на партията и кандидати за депутати
Поведение на Тръмп предизвика въпроси за самообладанието му
Джими Кимъл нарече филма за Мелания Тръмп „подкуп за 75 милиона долара“
